Господ е нашата крепост
Книгата на Наум е книга на съд. Глава 1 започва, като показва характера на Бога. Във стих 2 виждаме Неговия характер като Бог на отмъщението. Той не забравя какво са направили враговете Му на Неговия народ и ще отмъсти в Своето време (виж Римляни 12:19). В Наум 1:3 (JND) виждаме характера на Бога като „бавен към гняв и велик в сила“. Една причина, поради която Бог не винаги действа, когато злото се проявява, не е защото Той не е способен да действа, а защото Той чака, желаейки дори враговете Си да се покаят и да се обърнат към Него. Той е дълготърпелив и бавен към гняв (помислете за 2 Петрово 3:9-10). Това е било вярно във времето на Наум; вярно е и в нашето време, и ще бъде вярно и в бъдещето, когато след грабването на Църквата (1 Солунци 4:15-17) Бог отново ще се заеме с остатъка от Израел.
Наум 2–3 се занимават със съда, който е паднал върху град Ниневия. Историците ни казват, че това пророчество е било изпълнено във всичките си детайли, когато мидийците, може би и с вавилонците, са завладели град Ниневия и са унищожили нейната империя. Без съмнение, голяма част от казаното е също пророческо за времето, когато бъдещите врагове – Звярът и лъжепророкът (Откровение 13), царят на севера (Даниил 11:40-45), Гог, князът на Рос, Мешех и Тувал (Езекиил 38–39) – на Господа и Неговия земен народ ще бъдат унищожени от Него.
Едно полезно предложение за изучаване на Библията е да се намери ключов стих от дадена книга. Например, ключовият стих в Лука може да бъде: „Защото Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (19:10). Ключовият стих от книгата на Наум може да бъде: „Йехова е добър, крепост в ден на беда; и Той познава онези, които Му се доверяват“ (1:7). Това е прекрасен стих! Нека го разгледаме.
„Йехова е добър.“
Някои преводи казват: „Господ е добър.“ Този израз се среща седем пъти в Стария Завет, което предполага пълнота. Той е напълно добър към Своя народ, винаги и при всякакви обстоятелства. Изразът „Той е добър“, като „Той“ също се отнася за Йехова, се среща още девет пъти в Стария Завет. Тези два израза ще бъдат припевът на възстановената нация Израел в деня, когато Господ Исус се завърне в слава и избави Своя земен народ от всичките им врагове (виж например Псалми 100:5, 135:3, 106:1, 107:1, 118:29, 136:1).
Скъпи братя и сестри в Христос, това трябва да бъде нашата песен още днес. Често обстоятелствата ни са много трудни. Може да проливаме сълзи и да викаме към Господа в болката си. И все пак, дори тогава, знаем, че Той все още е добър и извлича добро от най-големите ни страдания. Както в случая с тримата приятели на Даниил, Той може да ни позволи да влезем в огъня на изпитанието, но Той ще бъде с нас в него (Даниил 3)! Какво преживяване са имали тези трима мъже в общение със Сина Божий сред огъня! Наистина, Той е добър!
„Крепост в ден на беда.“
Наум най-вероятно е пророкувал по времето на Езекия, когато асирийската армия нахлува в Юдея, превзема много от градовете и в крайна сметка обгражда Йерусалим. Авакум ни разказва за вавилонците, които по-късно заплашват Юдея, че
той се подиграва на всяка крепост: защото натрупва прах и я превзема (Авакум 1:10).
В историята на войните много крепости, построени от хора, са били превземани. Но в Йехова, когото днес познаваме като нашия Господ Исус Христос, ние имаме крепост, която е сигурна, която цялата сила на човека и на Дявола не може да събори.
Забележете, че Той е крепост за нас в ден на беда – било то болест или финансови затруднения, загуба или семейни изпитания, проблеми сред християните, с които сме събрани на местно ниво или в по-широка сфера. Докато сме в този свят, се сблъскваме с много дни на беда. Но в такива времена нека си спомним, че в Господа има крепост, към която можем да избягаме.
Името на Йехова е яка кула: праведният прибягва в нея и е в безопасност (Притчи 18:10).
В разгара на деня на беда, Той е нашето убежище, където можем да намерим подслон от трудните си обстоятелства. Господ не само запази апостол Павел, когато юдеите крояха заговор срещу него (Деяния 23:12-24), но Той също „застана до него и каза: „Дерзай, защото както свидетелства за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим“ (ст. 11), което щеше да бъде пред император Нерон. Колко велика е любовта и грижата на нашия Господ, Който може да ни запази в деня на беда и да го обърне за наше добро (Римляни 8:28).
„Той познава онези, които Му се доверяват.“
За невярващия мисълта, че Господ ги познава изцяло, че Той знае всички „мисли и намерения“ на сърцата им (Евреи 4:12), носи ужас! Но за нас, които Го познаваме, това трябва да донесе голямо утешение. Първият човек в Писанието, за когото Господ говори като за познат, е Авраам:
Защото Аз го познавам [Авраам], че ще заповяда на децата си и на дома си след себе си, и те ще пазят пътя на Йехова, за да вършат правда и справедливост, за да може Йехова да донесе на Авраам това, което е говорил за него (Битие 18:19).
Често в Писанието мисълта за познаване на човек предполага наличие на връзка с този човек. Това е вярно както в брака, така и във връзката на Господа с Неговия народ.
В Новия Завет ни е казано, че нито едно врабче не пада на земята без знанието на нашия Отец. И все пак, Господ Исус ни каза, че ние сме по-ценни от много врабчета. Отец дори преброява космите на главите ни (Матей 10:29-31). Това е много интимното знание, което Той има за всеки един от нас. Мислите ли тогава, че можете да имате разочарование, страдание или обезсърчение, за което Той не знае? Не! Той познава всеки един от нас и знае всички наши обстоятелства. Господ знаеше всичко за това, през което премина Езекия с асирийската атака и болестта си, и през тези времена Той изпрати както Исая, така и Наум, за да му донесат послания на утеха и увереност. Скъпи братя или сестри в Христос, вашето име е написано на небето (Лука 10:20); вие не сте забравени. Отец и Синът бдят над вас, а Светият Дух, който обитава всеки вярващ, ходатайства за вас (Римляни 8:26-27).
Господ познава онези, които Му се доверяват. Понякога може да се наложи да изповядаме, като бащата в Марк 9, „Вярвам, помогни на неверието ми“ (ст. 24), но не става въпрос дали нашето доверие е голямо или малко. Важното е, че нашето доверие, нашата увереност, е в Него.
Може да имаме силно насърчение, които сме прибягнали за убежище, за да се хванем за надеждата, поставена пред нас, която имаме като котва на душата, сигурна и твърда, и влизаща във вътрешността на завесата, където Исус е влязъл като предвестник за нас (Евреи 6:18-20).
Котвите, направени от човека, могат да се провалят. Ето една котва, която никога няма да се провали! Скъпи събратя по вяра, доверете се на Неговата доброта, Неговата благодат и Неговата защита като крепост. Бъдете сигурни, че Той ви познава и знае всичко за вашите обстоятелства. Скоро нашата вяра ще се превърне във видение и ще видим нашия благословен Господ Исус „какъвто е“ (1 Йоан 3:2). Дотогава нека бъдем насърчени да ходим, да почиваме и да се доверяваме на Него.
