Посланието на Господ до седемте църкви в Откровение

Посланието на Господ до седемте църкви

(Откровение 2-3)

В предишните ни три проучвания накратко разгледахме седемте дни на сътворението, седемте Господни празника и седемте притчи за небесното царство в Матей 13. Сега в нашето проучване се обръщаме към посланията на Господ до седемте църкви в Азия, насърчавайки вярващите да бъдат истински победители.

По онова време тази Азия е била провинция на Римската империя в днешна Турция. Събранията1, към които се обръща Господ (Откровение 2-3), са започнали, когато Павел е работил в Ефес. Вероятно са били посетени от Петър, а около 20-25 години по-късно апостол Йоан е живял и служил в същата област.

Книгата Откровение е част от служението на Йоан, както и неговото евангелие и три послания. Всички те се характеризират със специален акцент върху личното величие на Христос. Евангелието на Йоан не споменава своя писател по име, вместо това той е представен като ученика, когото Исус обичаше2, с дълбоко разбиране за величието на Неговата Личност. Затова, говорейки за Господ, ние четем за Него като за:

Човешкият Син, който разговаря с Никодим, на когото Той можеше да каже, отнасяйки се до Себе Си: „Който е на небето“ (Йоан 3:13),

• Единородният Син (Йоан 1:18), и
• Вечният Син Божий, Синът на Отца и вечният живот (1 Йоан 5:20).
• Специалната задача на Йоан е била да разкрие3 на вярващите величието и славата на Христос, на фона на световна система, в която Господ Исус е бил и все още е отхвърлен.

Осъзнаваме ли, че този „отхвърлен“, презрян и отхвърлен от хората (Йоан 1:10-12; Исая 53:1-3), ще бъде отново въведен в същата вселена (Евреи 1:6) и всяко коляно ще се поклони пред Него (Филипяни 2:10-11)? Именно тази божествена програма е разкрита, или открита, в Откровение. Въпреки това, преди Йоан да започне да пише за нея, той показва величието на Христос (Откровение 1), което е проучване само по себе си. След това, преди да говори за тези бъдещи събития, Йоан става говорител на Христос, за да се обърне към събранията от своето време, включително към вярващите оттогава – дори към теб и мен днес!

Как да тълкуваме Откровение

Много объркване съществува по този въпрос, но ключът е на прага. Той се намира в Откровение 1:19, показвайки, че тази книга има три основни части: минало, настояще и бъдеще. Глава 1 се отнася до първото идване на Христос в благодат, когато Той е бил отхвърлен въпреки Своето величие. От Откровение 4 нататък същата славна Личност е представена отново и в процеса ще бъде приета от всички, доброволно или неволно. Междувременно (Откровение 2-3) Господ се обръща към седемте църкви.

Освен това, Откровение предоставя рамката, в която се вписват всички пророчества от Стария и Новия завет. Това ни помага да разберем значението и реда на всички тези Писания. С други думи, имайки тази рамка, ние сме в състояние да съберем всички частици от пророчеството в разбираем план или схема.

В същото време, основната цел на Откровение е да покаже, че нашият Господ Исус ще прояви Своята слава чрез и в събитията, които книгата описва. Поради тази причина, дори в тази книга на съдби, четем за тройно благословение в началото (Откровение 1:3) и за още шест благословения след това, в различни контексти. Колко е хубаво да се занимаваме с тази прекрасна и славна Личност и да Го разглеждаме в Неговото величие като Съдия, Цар, Свещеник, Изпълнител на Божиите присъди и Този, Който ще седне на големия бял престол (Откровение 20). Той е Алфа и Омега, Който е всичко, говори всичко и върши всичко – вечното „Аз съм“ (Откровение 22:13 NKJV). Книгата също така показва, че Той е Този, Който е великият Любител на нашите души, нашият Младоженец (Откровение 19, 21-22). Неговият глас вълнува сърцата на тези, които четат тази книга и Го познават като свой Създател-Изкупител (Откровение 4-5). Затова не е чудно, че книгата Откровение започва с изблик на хвала в момента, в който Той е споменат (Откровение 1:5).

Йоан отговори по единствения правилен начин: „Когато Го видях, паднах в нозете Му като мъртъв“ (Откровение 1:17-19). С други думи, няма място за себе си, плътта, човешката слава, егоизма, човешкия дневен ред или каквото и да е друго. Чрез своето смъртоподобно преживяване Йоан имаше привилегията да бъде укрепен и наставен от своя възлюбен Учител (Откровение 1:19). Така той стана годен да ни предаде славата на нашия Господ и на цялата вселена.

Седемте писма и преглед на историята на Църквата

Между първото идване на Христос, „нещата, които си видял“ (Откровение 1), и Неговото второ идване (Откровение 4-22), или „нещата, които ще станат след това“, имаме „нещата, които са“ (Откровение 1:19). Този израз обхваща периода на Църквата на земята, свързана с Христос на небето, от Деяния 2 до грабването. Въпреки това, отклоненията започнаха още от самото начало на историята на Църквата, дори докато апостолите все още бяха живи и присъстваха сред вярващите. Точно преди да си отиде, Петър настави своето поколение – и косвено, нашето днес – да се придържа към Господ и да расте в благодатта и познанието за Него (моля, прочетете 2 Петър 1:3-21, 3:18).

В този контекст е важно да се осъзнае, че служението на Йоан дава това, което е съществено, с цел да запази вярващите в познанието и насладата от Божиите благословения. С една дума, Откровение представя Христос и ни връща към първата ни любов – нашия Господ Исус, Който е означавал всичко за нас. Апостолът представи на своите читатели Този, Който остава до края, Който ни дава всичко, от което се нуждаем, за да бъдем победители – не победени от света, дявола или плътта.

Църквата като изповядващо тяло е загубила това чувство за „първа любов“ (Откровение 2:4). Още по-лошо, тя – включително истинските вярващи – е изоставила тази любов. Това не означава, че можем да загубим спасението си, но означава, че можем да загубим насладата от него. Ами ти и аз?

Винаги, когато има провал в публичното свидетелство, или в какъвто и да е контекст, писанията на Йоан наставляват всеки индивидуален вярващ да слуша. Целта не е да го накара да се впише в определена църковна йерархия или човешка система, с всички добри намерения, които могат да съществуват. Не, целта е да възстанови всеки вярващ до състоянието на първа любов и да го запази в това състояние и връзка до края – тоест до грабването на Църквата.

Откровението не е предназначено да задоволи любопитството ни какво ще се случи или как Господ ще се върне и ще царува публично. По-скоро книгата е за разгръщането на Христовата слава, която произвежда морален резултат, за да подготви Църквата за Младоженеца, така че Духът и невестата да кажат: „Ела“ (Откровение 22:17). Интересно е, че „ела“ е единствената дума в цялата книга, която невестата казва публично. Тя е израз на желание, копнеж, любов и нетърпеливо очакване.

Редът на събитията

Историята на Църквата, намерена в Откровение 2-3, може да бъде обобщена по следния начин:

В това, което е написано до Ефес виждаме, че Църквата като цяло е изоставила първата си любов. Исторически това се е случило в края на първи век.

• Поради случилото се в Ефес, Господ е допуснал гонения – Сатана, действащ като ревящ лъв (1 Петър 5:8) – особено през втория и третия век. Смирна означава „смирна“, и това съответства на многото страдания от тези векове.
• Може би заради многото верни мъченици и тъй като Църквата продължаваше да расте, Сатана я нападна по различен начин, променяйки стратегията си. Той действаше като ангел на светлината (2 Коринтяни 11:14) с плана: „ако не можете да им се противопоставите, опитайте се да се присъедините към тях“. Чрез това вярващите бяха поставени под защитата на света, когато римският император стана глава на изповядващата Църква. Това тъжно развитие е в писмото до Пергам, което означава „крепост“, съответстващо исторически на събитията през четвърти век и по-късно.
• Връзката със света постепенно породи желанието на изповядващата Църква да управлява света. Тази амбиция се осъществи в Тиатира (жертва, мирис на страдание). Тя се свързва с 12-ти век и нататък, когато абсолютната власт на папската система достигна своя връх и моралната корупция се влоши. Окончателният връх ще бъде великият Вавилон от Откровение 17-18, след грабването.
• В Сардис, което означава „бягство“, остатък беше изведен от дегенериралата система, както при Реформацията от началото на 16-ти век. Въпреки това, посланието на Господ до Сардис се отнасяше до състоянието, което съществуваше приблизително 100 години след Реформацията, когато общо състояние на духовен упадък характеризираше националните църкви, които често се наричаха протестантски като протест срещу Рим. Истинските вярващи, живи или възкръснали от мъртвите, ще отидат с Господ, когато Той дойде, но невярващите ще останат тук.
• В суверенна благодат Господ ще издигне остатък, така да се каже, измежду духовно мъртвите, както се вижда във Филаделфия (братска любов). Тази църква беше пламенно възраждане и свидетелство за Него Самия, но с малко сила поради човешкия провал. Тя беше свидетелство въпреки това и се отличаваше с вярност към Неговото име и Божието Слово, както се видя и през 19-ти век, докато чакаше Неговото идване (1 Солунци 4:16-18).
• След това стигаме до последната фаза в това развитие: Лаодикия, което означава „хората решават“. Това е мястото, където Господ, Който беше всичко за Филаделфия – църквата, която беше колективно възстановяване до първа любов – трябваше да си тръгне. Отвън Той чука на вратата, за да продължи да достига. Въпреки че знаем за упадъка на Църквата и че сме почти в края на нейната дълга история, не ни ли шокира да видим Господ да стои отвън?
• Важна забележка Истинският вярващ може да бъде възстановен до първа любов, дори в Лаодикия, но невярващите ще продължат в своето закоравяване до деня на съда. Истинските вярващи са в четири различни групи, развиващи се след Пергам и преминаващи през Лаодикия. Всяка група е различна, но те са едно в Христос и ще бъдат грабнати заедно. Невярващите, включително изповядващите християни, които не се доверяват истински на Господ, ще останат на земята през периода на скръбта. Винаги трябва да правим разлика между истинската Църква и Църквата на обикновените изповядващи. При грабването тези последни ще бъдат „оставени“ на земята и ще се развият във великия Вавилон.

Още няколко точки

Предлагайки нашия преглед на седемте църкви, ние не ограничаваме учението на Писанието (Откровение 2-3) до този конкретен поток от събития. Всяко от седемте послания на Господ е за всеки вярващ по всяко време в историята на Църквата. Писмата съдържат огромно богатство, за което са написани и все още могат да бъдат написани много книги.

Друга точка, която трябва да се подчертае, е, че тези седем местни събрания, или църкви, с всичките си отличителни черти са съществували едновременно по времето, когато Йоан е писал. И все пак всички те са изчезнали, което ни връща към идеята, че само Господ е и остава верен. Няма провали или недостатъци при Него!

В допълнение, не е ли насърчително да забележим търпението на нашия Господ, докато Той упорито чука на вратата (Откровение 3:19-20)? Той не се опитва да се насили да влезе. Той не плаче и не вика (виж Матей 12:19), но показва търпение, благодат, нежност, вярност, грижа и любов. Той е „мъдростта отгоре“ (Яков 3:17), с много прекрасни качества, от които се нуждаем.

Колко тържествено е, че това предизвикателно послание: „Ето, стоя на вратата...“, е дадено веднага след възраждането, което характеризира Филаделфия – където Христос е всичко и ще продължи да бъде до грабването. В Лаодикия обаче човешките ресурси, решения, методи и изобретения постепенно Го замениха.

Днес Господ ни предизвиква да изследваме себе си в сърцето и съвестта си с желанието да ни възстанови до първа любов и да ни върне към Себе Си, така че Той да бъде всичко за нас – свеж, нов, жизнен и прекрасен. Подчинявайки се на Божиите мисли и пътища, ние ще бъдем доведени до признаване на величието на Господ, както Йов е преживял преди много години. Можем също така да видим паралел между Лаодикия и дните на последния старозаветен пророк Малахия, който се обърна към провала на Божия народ, който се е върнал от вавилонския плен в Йерусалим, Божието избрано място за обитаване. Те бяха на правилното място, или в правилната позиция, но не бяха в правилното духовно състояние, освен остатък сред тях, формиран от Божията благодат (виж Малахия 3:16). Нашият благословен Господ търси отговор от желаещи сърца, от вярващи, които с любов отговарят на Неговото нежно чукане, въпреки че техният отговор може да е слаб. „Господи, помогни ни!“

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ

1. „Събрание“ означава „общество от призовани“ – призовани от езичество, юдаизъм или каквото и да е друго „-изъм“. Що се отнася до езика, думата „църква“ е свързана с думата „Господ“.
2. Йоан имаше привилегията да почива в пазвата на Исус, докато беше тук на земята, и беше ученикът, който беше най-интимно запознат с нашия Господ. Той беше този, който Го следваше тихо като „ученика, когото Исус обичаше“ (Йоан 21:20) и този, за когото Исус каза: „Ако искам той да остане, докато дойда, какво е това за теб?“ (Йоан 21:22). Не е ли подходящо, че именно този ученик видя Господ в цялото Му величие – като бъдещ Съдия и Цар и като Този, Който сега ходи сред светилниците от Откровение 2-3?
3. Гръцката дума „апокалипсис“ често се превежда като „откровение“, а може да се преведе и като „разкриване“. В тази книга Сам Господ разкрива това, което е скрито, минало, настояще и бъдеще, независимо дали за нас, за света или за Себе Си.

Молете се за нас, докато подготвяме друга поредица за бъдещи издания.