Господната притча за съда в Матей 25, обяснена

Господната притча в Матей 25:31-46

1. Очистват ли се козите, които отиват в огненото езеро, и в крайна сметка биват ли спасени?
2. Огненото езеро трети съд ли е?
3. Ако Бог е всичко и във всичко, имат ли шанс тези, които отхвърлят Исус, да се покаят в огненото езеро?

ОТГОВОР: Краткият отговор на всеки от горните въпроси е категорично НЕ!

Тази Господна притча се отнася до съда над живите народи на земята, когато Той се върне на тази земя със сила и слава в края на скръбта. През ужасните години на скръбта Господ отново ще се заеме с Израел. Според Римляни 11, Откровение 12, последните глави на Захария и много други пасажи, ще има остатък, който ще се обърне към Бога и ще разпространи вечното евангелие на идващото царство, споменато в Откровение 14:6-7. Те ще разпространят това евангелие по целия свят.

Според 2 Солунци 2:9-12, всички, които са отказали да приемат евангелието и да бъдат спасени в настоящата ни епоха на благодат, ще им бъде изпратена силна заблуда от лъжа, така че да нямат втори шанс да бъдат спасени тогава. Но мнозина, които никога не са отхвърляли евангелието, ще приемат посланието, което обърнатите евреи ще проповядват.

Тези вярващи ще откажат белега на звяра и затова ще бъдат откъснати от нормални търговски сделки. Още по-лошо, те ще бъдат преследвани и ще трябва да бягат, за да спасят живота си. Някои народи ще ги приютят; други ще ги откажат. Господ ще съди тези народи, когато установи Своето царство. Определящият фактор ще бъде как са се отнасяли към онези, които Той нарича Свои братя, докато са били преследвани. Онези, които са приютили и помогнали на Неговия народ, са „овцете“ в притчата; онези, които не са го направили, са „козите“.

Овцете ще продължат да населяват земята. Козите са изпратени „във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Матей 25:41), „вечното наказание“ (стих 46). Каква ужасна съдба! Говорейки за това място, Откровение 19:20 го нарича „огненото езеро, горящо със сяра“, а стихове 14 и 15 от глава 20 и двата казват: „огненото езеро.“ Откровение 21:8 го нарича „езерото, което гори с огън и сяра.“ Господ спомена ада шест пъти като „огъня, който никога няма да угасне“ или „огънят не угасва“ в Марк 9:43-48.

Този огън не е за очистване. Той е за съд и е вечен. Няма дипломиране, бягство или освобождаване от ада. Точно както вечният живот за вярващия е безкраен, така е и наказанието на невярващия – човекът, който е отказал Спасителя, който е обидил Бога и е презрял и отказал спасението, извършено на Голготския кръст от Божия Син, Господ Исус Христос. Този, който е отказал Спасителя в живота, няма да може да избегне или избяга от наказанието, което Бог е предназначил за дявола и неговите ангели.

Дори това е доказателство за Божията милост, защото ако този, който е отказал Спасителя и Божието предложение за безплатно спасение в живота, трябваше да бъде в небето, където всички се присъединяват в хвала на Бога завинаги, той отчаяно, но напразно би търсил място да се скрие. В ада той ще има това, което е избрал за себе си – да бъде без Бог завинаги и завинаги! Там в ада има угризения – плач и ридания – но няма възможност за покаяние. Веднъж там, всякакъв шанс да бъде спасен е завинаги приключил. Адът е вечно, безкрайно, безкрайно отделяне от Бога. Невъзможно е да се преувеличи ужаса на ада. Господ говореше за него като за място на външна тъмнина. Хората понякога се шегуват, че ще си прекарат добре с приятелите си там; но не, това ще бъде място на мизерия. Това ще бъде място на пълна самота!

Огненото езеро е наречено „втората смърт“ в Откровение 20:14. Смъртта е раздяла. Това, което обикновено наричаме смърт, е когато душата и духът се отделят от тялото, което ги е обитавало през целия живот на индивида. Втората смърт е вечно отделяне на пълния индивид – дух, душа и тяло, отново обединени при възкресението на осъждането – от Бога. Няма трети съд. Втората смърт е окончателна.

Трите разказа, които Господ даде в притчи в Матей 25, говорят за неща, които ще се случат след грабването:

• Христовата невяста, Църквата или по-правилно, Събранието, ще бъде завършена и Той ще я вземе при Себе Си. Тогава ще бъде твърде късно за неспасените изповядващи християни да бъдат спасени.
• Верните Христови служители ще бъдат възнаградени за това, което са направили с това, което Той им е поверил.
• Живите народи ще бъдат съдени въз основа на това как са се отнасяли към Неговите братя, Неговите свидетели, докато са били преследвани по време на скръбта.

Господ тогава ще установи Своето земно царство и ще царува 1000 години. Това царство няма да бъде завладяно или заменено от друго, въпреки че когато Сатана бъде освободен от затвора в бездната, където ще е бил затворен през хилядата години, той ще събере и поведе бунтовническа армия срещу Господа и Неговите светии. Техният опит ще бъде спрян от Бога, Който ще изпрати огън от небето върху тях, Неговия съд над тяхното нечестие. Тогава Господ Исус ще предаде царството, което е управлявал хиляда години, на Бога, Който Го е поставил над него. Окончателният съд, който разгледахме, се извършва пред великия бял престол. Тогава Бог е всичко във всичко. Бог ще живее с човека. Злото е завинаги затворено в ада. Намираме тези неща в 1 Коринтяни 15:24-28 и Откровение 20 и 21:1-8. Покаянието не е възможно след смъртта. Сега е времето за покаяние!