Прелестта на Христос
По отношение на Христос всяко сравнение е невъзможно. Всяко друго величие е било помрачено от нищожност. Всяка друга мъдрост е била опорочена от глупост. Всяка друга доброта е била опетнена от несъвършенство. Исус Христос остава единственото същество, за което, без грубо ласкателство, може да се твърди: „Той е изцяло прекрасен“ (Песен на песните 5:16 NKJV).
Неговата човечност е прекрасна
Преди всичко, Неговата прелест се състои в Неговата съвършена човечност. Във всичко, освен в нашите грехове и нашата зла природа, Той е едно с нас. Той растеше на ръст и в благодат. Той се трудеше, плачеше, молеше се и обичаше. Той „беше изкушаван във всичко като нас, но без грях“ (Евреи 4:15).
С Тома ние Го изповядваме като Господ и Бог (Йоан 20:28), но няма друг, който да е толкова близък с нас, който да се доближава толкова до сърцата ни. Няма никой във вселената, от когото да се страхуваме толкова малко.
Той влиза толкова просто и естествено в нашия ежедневен живот, сякаш е израснал на нашата улица. Колко здрав и истински човечен е Той! Марта Го смъмри; Йоан – който Го беше видял да възкресява мъртви, да укротява бурята и да разговаря с Моисей и Илия на планината – не се поколеба да се облегне на гърдите Му на вечеря. Петър се поколеба да Му позволи да измие краката му, но по-късно искаше главата и ръцете му да бъдат включени в измиването.
Те Му задаваха глупави въпроси, укоряваха Го и Го обожаваха – всичко това в един дъх. Той ги наричаше по име, казваше им да не се страхуват и ги уверяваше в Своята любов. И във всичко това Той беше изцяло прекрасен. Неговото съвършенство не просто блести – то сияе.
Неговата святост е прекрасна
Светостта на Исус е толкова топла и човешка, че Той привлича и вдъхновява. Не Го намираме за недостъпен, като статуя на пиедестал. Красотата на Неговата святост ни напомня за роза или градина от теменужки.
Исус приема всякакви грешници: Никодим, моралния, религиозния грешник (Йоан 3); и Мария Магдалина, шокиращия вид грешник, „от която бяха излезли седем демона“ (Лука 8:2). Той влиза в греховни животи като бистър поток, който влиза в застоял басейн. Потокът не се страхува от замърсяване, защото неговата сладка енергия пречиства басейна.
Неговото съчувствие е прекрасно
Неговото съчувствие е абсолютно прекрасно. Той често „се смиляваше“ (Матей 9:36). Множеството без пастир, скърбящата вдовица от Наин, мъртвото дете на началника, бесният от Гадара, гладните 5000 – който и да страдаше, докосваше сърцето Му. Неговият гняв срещу книжниците и фарисеите произтичаше от Неговото съчувствие към онези, които страдаха под тяхната твърда самоправедност.
Каква благодат се вижда в Неговото съчувствие! Защо докосна един беден прокажен (Матей 8:2-3)? Той можеше да го излекува с дума, както беше направил със сина на един благородник. Години наред този прокажен беше отхвърлен, откъснат от обществото и дехуманизиран. Той беше изгубил чувството си за човек. Беше оскверняващо да се приближи до него. Докосването на Исус го направи отново човек.
Неговото общуване е прекрасно
Неговото смирение беше обезоръжаващо прекрасно. Той беше единственият, който някога е имал избор как и къде да се роди. И все пак Той влезе в този живот просто като един от масите.
Каква кротост! Каква смиреност! Той каза: „Аз съм сред вас като Този, Който служи“ (Лука 22:27). Той изми „краката на учениците“ (Йоан 13:5). „Когато беше хулен, [Той] не отвръщаше с хула“ (1 Петрово 2:23). „Като овца пред стригачите си мълчи, така Той не отвори устата Си“ (Исая 53:7). Можете ли да си представите Исус някога да е изисквал Своите права?
Неговата нежност е прекрасна
Прелестта на Исус е най-очевидна в Неговото отношение към грешниците. Колко нежен, верен, внимателен и уважителен беше Той. Никодим, горд с позицията си на учител в Израел и страхуващ се да я застраши, „дойде при Исус през нощта“ (Йоан 3:2). Но преди да напусне Учителя, той научи колко напълно невеж е бил относно царството и си тръгна, за да помисли за личното приложение на думите на Исус: „Хората обичаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (ст. 19). Но той не беше чул нито една груба дума, нито едно изказване, което би могло да нарани самочувствието му.
Когато Той говори на отчаяната жена, хваната в прелюбодеяние, след като нейните обвинители „излязоха един по един“ (Йоан 8:3-11), думата, която Той използва за „жено“, е същата нежна дума, която Той използва, когато се обръща към собствената Си майка от кръста.
Неговата реч е прекрасна
Следвайте Го до Якововия кладенец и чуйте разговора Му със самарянката. Колко търпеливо Той разкри най-дълбоките истини, колко нежно, но вярно Той разкри големия грях, който изяждаше душата ѝ. Но Той не би могъл да бъде по-уважителен, ако тя беше Мария от Витания.
Дори в агонията на смъртта Си Той можеше да чуе вика на отчаяна вяра. Когато завоевателите се връщат от далечни войни в чужди земи, те носят главния си пленник като трофей. Но за Христос беше достатъчно да вземе със Себе Си в рая душата на един разбойник.
Неговото спокойствие е прекрасно
Той е изцяло прекрасен. Всички елементи на съвършения характер са в прекрасен баланс. Неговата нежност никога не е слаба. Неговата смелост никога не е брутална. Следвайте Го през всички сцени на възмущение и обиди през нощта и сутринта на Неговия арест и съд. Вижте Го пред първосвещеника, пред Пилат, пред Ирод. Вижте Го бит, тормозен, бичуван, удрян, оплюван и подиграван. Как изпъква Неговата прелест! Нито веднъж Той не изгуби Своето спокойствие, Своето достойнство.
Отидете с подиграващата се тълпа извън портите. Вижте Го разпънат на големия, груб кръст и чуйте ужасния звук на чука, докато пироните се забиват в ръцете и краката Му. Докато крещящата тълпа отстъпва, вижте кръста – носещ този най-нежен, най-сладък, най-смел, най-прекрасен човек – издигнат, за да го видят всички: „Тогава Го разпънаха и... седнаха, пазеха Го там“ (Матей 27:35-36).
Намирате ли Го за прекрасен?
Чуйте Го да моли Отца да прости на Неговите убийци. Чуйте Неговите нежни думи от кръста. Не е ли Той изцяло прекрасен? Той „понесе нашите грехове в собственото Си тяло на дървото“ (1 Петрово 2:24).
Тази статия е достъпна като брошура от Благодат и Истина.
