Човекът на молитвата и ранните вярващи в книгата Деяния на апостолите

Молитва за днес

Преминаването през всички молитви в Библията е назидателно и предизвикателно упражнение. В тази статия обаче ще се съсредоточим върху тези на Господ Исус и ранните вярващи.

Евангелието на Лука представя Господ Исус в Неговата човечност и като наш съвършен Модел, Човекът на молитвата. Книгата Деяния показва как примерът на Христос е имал огромно въздействие, защото Той сега има компания, Църквата, а именно вярващите, които са били привлечени към Него. Те са тези, които представляват Христос в същия свят, който Го е отхвърлил, и които показват Неговите качества по много различни начини. С други думи, докато Господ Исус Христос е възвишен на небето, отсъстващ от тази сцена, всички истински вярващи Го представляват тук на земята. За да направят това, те трябва да разчитат на Него, точно както Христос е зависел от Своя Отец по време на земното Си служение.

Изучаването на Деяния е възнаграждаващо, насърчаващо и предизвикателно – и предоставя много случаи на отговорени молитви. Чрез Своя пример в Евангелията, нашият Господ постави стандарти по отношение на молитвата. Той е Образецът за всеки християнин, както и Учителят, който ни наставлява. Трябва да си напомним и за увещанието на Павел да бъдем негови последователи, както той беше на Христос (1 Коринтяни 11:1).

Човекът на молитвата на земята

Примерът на Господ Исус, особено в Лука, предоставя голям брой стимули за всички вярващи винаги „да се молят и да не се обезсърчават“ (Лука 18:1 ESV). Лука използва глагола „да се моля“ (гръцки: proseúchomai) девет пъти във връзка с Христос и го прави за седем специални случая, когато Господ се моли (3:21, 5:16, 6:12, 9:18,28-29, 11:1, 22:41,44). Тези случаи представят Господ Исус като зависим Човек, винаги разчитащ на Бога, за чиито интереси Той наистина се е грижил. Нека ги прегледаме.

За първи път в човешката история Бог видя Човек на тази земя, който беше различен, който не се нуждаеше от покаяние, за разлика от тези, към които Йоан Кръстител се обърна. И все пак Исус се присъедини към всички, които отговориха на призива на Йоан за покаяние, защото четем, когато „целият народ се кръсти... Исус също се кръсти; и докато Той се молеше, небето се отвори. И Светият Дух слезе1 в телесна форма като гълъб върху Него“ (3:21-22 NKJV). Бог благоволи да отговори на молитвата на Исус и потвърди Своето удоволствие, като отвори небесата, изпрати Светия Дух и каза: „Ти си Моят възлюбен Син; в Теб Аз съм благоволил“ (ст.22). Това беше първият случай, когато вечният Бог се разкри на земята по начин, по който никога преди не беше правил: Отец говори на Сина, а Светият Дух слезе от небето, за да се идентифицира със Сина – Словото, което стана плът, и Човекът, Христос Исус.2

• След като Господ Исус извърши велики чудеса на изцеление сред множествата, които идваха при Него, четем, че Той се оттегли в пустинята, за да се моли (5:15-16). Той не търсеше одобрението на човека. Вместо това, този Човек разчиташе на Бога, защото беше дошъл да върши Неговата воля (Йоан 4:34).
• Когато религиозните водачи започнаха да Го отхвърлят, Господ Исус разшири Своята мисия, като призова и изпрати ученици: първо Дванадесетте, след това Седемдесетте. Той прекара цяла нощ в молитва, преди да избере някой от тях (Лука 6:12-13). Има много, което можем да научим от този зависим Човек!
• Господ се молеше по друг повод, когато учениците Му се присъединиха към Него (9:18). Неговият съвършен пример сигурно ги е впечатлил, затова Той ги попита: „Кой казвате, че съм Аз?“ Петър отговори: „Христос Божи“ (ст.20). По това време еврейските водачи бяха отхвърлили Господа, но вярата Го разпозна и прие като Божи избор.
• Докато Господ се молеше на планината, „видът на лицето Му се промени, и дрехата Му стана бяла и блестяща“ (ст.28-29). „Осемте дни“ в този пасаж предполагат нов ред на нещата, както е показано в Него.
• По-късно четем, че Господ Исус се молеше на едно определено място. „Когато Той престана... един от учениците Му Му каза: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи своите ученици“ (11:1-2). Господ направи това, и Неговата молитва е модел, който със сигурност можем да следваме. Казването на тази молитва не трябва да бъде ритуал, защото днес имаме привилегия, която учениците тогава не са имали: обитаването на Светия Дух. Той ни води, помага и ходатайства за нас (Римляни 8:26-27).
• В Гетсиманската градина (означаваща „маслопреса“) Господ „коленичи и се помоли“ (Лука 22:41). Той беше в голямо страдание, докато предвиждаше предстоящите страдания на кръста, особено трите часа на тъмнина. „Потта Му стана като големи капки кръв“, и „Той се молеше по-усърдно“ (ст.44). Исус, нашият съвършен Модел, се подчини на волята на Отца. Осъзнаваме, че не можем да Го следваме по Неговия път на страдания на кръста, но трябва доброволно да се подчиним на Отца.
• Лука използва шест различни глагола във връзка със седем други случая, когато Христос се моли. Те включват докато Той беше с учениците Си на земята, Неговата смърт на кръста и във връзка с Неговото възкресение и възнесение. Тези случаи и термини изброяваме по следния начин:

Да благослови – Поглеждайки към небето с истинска зависимост, Той благослови хлябовете (9:16).

• Да хвали – Той хвалеше Своя Отец, въпреки че еврейските водачи Го отхвърлиха като Месия (10:21).
• Да благодари – Той направи това по случай последната Пасха (22:17).
• Да се моли (буквално: да умолява) – В ходатайството на Господа за Петър, преди той да Го отрече (ст.32).
• Да говори – „Исус каза“, говорейки на Отца, когато ходатайстваше за Своите врагове (23:34).
• Да предаде – След като завърши Своята работа на земята, Той провъзгласи победа, говорейки с „висок глас“; и тогава Той се помоли за Себе Си: „Отче, в Твоите ръце Аз предавам Духа Си“ (23:46 JND).
• Да благослови – Същият глагол, споменат под #1, е използван след възкресението на Христос. Докато посещаваше двамата ученици от Емаус, нашият Господ благослови Бога, преди да разчупи хляба (24:30). След това, докато отиваше на небето, Той благослови учениците (ст.50-51). Те отговориха, като благословиха3 Бога (ст.53).
• Евангелието на Лука представя двойно и пълно свидетелство (2x7) за „Човека на молитвата“.

Първият случай на молитва в Деяния

Преди Своето възнесение Господ даде заповед на учениците Си да останат в Йерусалим (Деяния 1:4), обещавайки, че ще получат сила (ст.8). Единадесетте се върнаха от Елеонския хълм, от който Господ Исус се възнесе на небето, и отидоха в горната стая, където бяха със съпругите си и други вярващи, тясно свързани с Господа (1:13-15). Послушанието и зависимостта на учениците трябва да бъдат отбелязани, тъй като те чакаха Господа на небето да изпълни Своето обещание. В този контекст могат да бъдат подчертани редица точки:

• „Горната стая“ (NKJV) вероятно е препратка към мястото, където са празнували Пасхата с Господа.
• Те „се качиха“ на това конкретно място и останаха там.
• „Всички те продължиха“ (буквално, „устояха“) и това беше в унисон, в едно съгласие, тъй като наистина разчитаха на Бога. Тяхната зависимост беше изразена в непрекъсната молитва,4 в продължение на десет дни, след което Светият Дух слезе.
• Тази компания се състоеше от около „120 души“. Единадесетте са изброени първи, следвани от няколко „жени и Мария, майката на Исус“. Забележете в тази последна препратка към Мария, че Лука не я нарича „майка на Бога“ или „царица на небето“ – неща, които тя никога не е наричана в Библията.
• Жените, включително вдовиците, играят важни роли в писанията на Лука. Колко хубаво е да четем за жените, които присъстваха в Деяния 1, много от които се присъединиха към упражненията на съпрузите си, точно както Сара беше направила отдавна (Евреи 11:11, виж Деяния 4:1-4,16-25).

Някои подробности за молитвата в Деяния, включително отговори

Гръцкият Нов Завет използва седем различни коренни думи за молитва, повечето от тях в глаголни форми и някои като съществителни. Лука използва няколко от тях в Деяния, като около 30 стиха се отнасят до молитвата. Освен собствения пример на Господа като Човек на молитвата, особено в Евангелието на Лука, трябва да си спомним какво беше казал Господ по-рано: „Пребъдвайте в Мен, и Аз във вас. Както клонът не може да дава плод от само себе си, ако не пребъдва в лозата; така и вие не можете, аконе пребъдвате пребъдвайте в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене вие нищо не можете да сторите“ (Йоан 15:4-5 NASB). Такова интимно общение с Бога и зависимост от Него – продължаване или пребъдване в Него – се изразява в истинска молитва и се потвърждава или укрепва от нея. За пример, Деяния 9:11 записва, че Савел се молел, което предполага ярък контраст с начина, по който се е молел с ритуалните си молитви преди обръщането си. Всъщност, Деяния е за молещи се5 хора, които следват примера на Христос. Поразително е да се отбележи колко често молитвите са били отговаряни незабавно, показвайки, че вярващите са живели в близко общение с Господа. Необходимостта да се чака отговор не означава непременно, че не сме в общение с Господа, както Павел е преживял, когато се е молил три пъти (2 Коринтяни 12:9). Въпреки това, това може да е така, когато има непокорство (Притчи 28:9).

Връзки между небето и земята

Нека се съсредоточим върху примера на Христос в Евангелието от Лука, докато разглеждаме много примери в Деяния. Като научим много и от двете, ще видим новите връзки между небето и земята – между прославения Христос и Неговия молещ се народ на земята.

• Началото в Йерусалим: Отбелязано с молитва

Десетте дни на молитва след възнесението на Христос (Деяния 1) бяха отговорени с идването на Светия Дух от небето (2:1-4). Молитвите за намиране на правилния човек, който да замени Юда (1:24), бяха отговорени, след като хвърлиха жребий (ст.26), според обичайна старозаветна практика. Въпреки това, след идването на Светия Дух няма други записани случаи на хвърляне на жребий. Следователно няма причина вярващите да хвърлят жребий,6 защото божествена Личност, Светият Дух, обитава в тях, давайки необходимото ръководство. Както редовното дишане на бебето показва доброто му здраве, така и благосъстоянието на тази нова общност може да бъде идентифицирано чрез нейното постоянно упование, чрез молитва, на нейния възвишен Господ (2:42). Такива молитви не могат да бъдат отделени от апостолското учение, общение и разчупването на хляба, защото молитвата е незаменима за насладата от тези привилегии, преживяни в общение с нашия Господ в небето.

Изцелението на паралитика забележително демонстрира тази връзка с Христос в небето, въпреки че това доказателство беше противопоставено от религиозните и политическите водачи. Затова вярващите се молеха за смелост и потвърждение от небето (4:24-30), молейки се единодушно. Това беше отговорено със забележителен знак, тъй като те получиха смелост, благодат и специална сила (ст.31,33). Забележете, че името на „Твоя свят7 Слуга Исус“ е подчертано (ст.27,30 NKJV). Като Божий Слуга, Христос беше отхвърлен от еврейските водачи. И все пак сега в небето Той остава истинският Слуга, действайки в благодат чрез знамения и чудеса и с други доказателства за Своето небесно служение. Христос, действащ от небето в дните на Деяния, е Същият, Който все още прави това днес. Той може да не използва непременно същите методи, но все още отговаря на молитвите на Своя народ.

Апостолите разбраха това и когато дойдоха по-нататъшни изпитания, те подчертаха необходимостта да продължават в молитва и в служението на Словото (6:4). Изборът и назначаването на седемте дякони беше придружено от молитва, която беше отговорена с по-нататъшни благословения (ст.6-7). Опозицията също продължи, тъй като Стефан стана първият мъченик. Въпреки това, неговата молитва към Господ Исус в небето, докато беше убиван с камъни (7:60), беше отговорена по много забележителен начин: обръщането на Савел от Тарс (Деяния 9).

• Разширяването до Самария, също отбелязано с молитва

Преди Савел да бъде спасен, Писанието записва отговорена молитва във връзка с вярващите самаряни, получили Светия Дух8 (8:15-17). Въпреки това, молбата на Симон магьосника към Петър да се моли за него не можеше да бъде отговорена, защото Симон не беше истински вярващ (ст.21). Савел от Тарс, срещнал Господ Исус по пътя за Дамаск, се молеше, вече не като религиозен евреин, а като новородено бебе в Христос, и молитвите му бяха отговорени (9:11-18). По същото време Петър се молеше за Тавита и тя беше върната към живот (ст.40). По-късно Петър беше необходим, за да отвори вратата на Божието царство за езичниците (Матей 16:19), което също беше резултат от молитвите на вярващите и отговора на небето, както е показано в послушанието на Корнилий и готовността на Петър да отиде в езически дом (10:2,4,9,30-31, 11:5). Когато Ирод арестува Петър, възнамерявайки да го екзекутира, мнозина бяха в молитва (12:5,12). Тези молитви бяха чудотворно отговорени, над техните очаквания (виж Ефесяни 3:20) – изпълнение на това, което Господ беше обещал в Матей 7:7-8.

• Молитвата характеризира служението на Павел

Четенето на посланията на Павел ни учи, че неговото служение е било придружено от много молитви. Няколко случая са записани в Деяния и те могат да бъдат обобщени по следния начин:

• Събранието в Антиохия се идентифицира с упражнението на Павел и Варнава и тяхната последваща мисия чрез молитва и пост (13:2-3).
• Ръкополагането на старейшини, избрани от Светия Дух, беше извършено с апостолска власт, както и с молитва и пост от името на апостолите и всички замесени (14:23).
• По време на второто мисионерско пътуване на Павел, по-нататъшно ръководство беше дадено чрез видение, а именно на молещ се македонски мъж (16:9).
• Това доведе апостола и неговата компания до група от молещи се жени във Филипи (ст.13,16). Тук е друг пример за отговорена молитва, но не непременно според човешките очаквания, защото Павел и Сила се озоваха в затвора. Въпреки това, Бог позволи това, за да бъдат спасени тъмничарят и други.
• В затвора Павел и Сила се молеха и пееха в полунощ (ст.25). Техните молитви доведоха до няколко чудеса, включително обръщането на тъмничаря и неговото домакинство.
• Към края на третото мисионерско пътуване на Павел, четем за него, че се моли с ефеските старейшини (20:36) и със събранието в Тир (21:5).
• Павел се молеше в храма (22:17), преди да започне своето служение сред езичниците.
• Дори в разгара на големи проблеми и предстоящо корабокрушение, Павел беше насърчител поради своите молитви и благодарност (27:23-35).
• Нови чудеса се случиха на Малта по пътя на Павел към Рим, включително собственото му изцеление след нападението на усойницата. Евангелието не беше донесено на острова преди това, така че посещението на Павел отвори нова област за Божието дело. Както Господ беше направил в Йерусалим в началото на църковната епоха, Той извърши изцеления, но в този случай те бяха в отговор на молитвата на Павел (28:8).
• Заключителни бележки за молитвата в Деяния

Забелязваме, че всички молитви на Павел в Деяния бяха отговорени, макар и понякога по начини, които може да не са били очаквани. Църквата на живия Бог беше обявена от Господа (Матей 16:16,18) и тя започна с молитва (Деяния 1-2) и продължи в зависимост от Христос на небето през целия период, описан в Деяния. Молитвата трябва да характеризира всички вярващи, докато Господ дойде.

Освен това, Деяния показва как примерът на Христос е оказал влияние върху вярващите, защото те са Го следвали във вярност и отдаденост като молещ се народ – мъже и жени на молитва. Молитвата е тясно свързана с красивото име на Господ, „това благородно име, с което вие сте наречени“ (Яков 2:7). Това име – описано като „отлично“ (JND), „достойно“ (KJV) и „прекрасно“ (NASB) – винаги трябва да има нашето специално внимание. Във връзка с темата за молитвата е значително, че глаголът „да призовавам“, „да се позовавам“, „да апелирам“ или „да наричам“ (гръцки: epikaléo) се среща 21 (3x7) пъти в Деяния.

В заключение, нека осъзнаем, че врагът постоянно атакува истинската молитва и измисля нейни фалшификати, било то чрез свеждане на молитвата до ритуал, напразно повтаряне или средство за самовъзвеличаване на индивидите. Дяволът също се опитва да свърже молитвата с влияния или практики, които принадлежат към невидимия свят – сфера, от която трябва да стоим далеч. Нека се държим за Господ и Неговия пример и да не се влияем от тактиките или хитростите на Сатана.

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ

1. Йоан подчерта, че Духът остана върху Него (Йоан 1:33), защото Господ Исус беше Единственият, Който отговаряше на това. Въз основа на изкупителното дело на Христос, Светият Дух е дошъл да живее и да остане с нас (14:17).
2. Днес, от името на възвишения Господ на небето, Светият Дух е дошъл да живее във вярващите на земята и да ги идентифицира с Христос на небето.
3. Лука използва този глагол eulogéo („да говори добре“) 14 пъти: 13 пъти в своето евангелие и веднъж в Деяния 3:16.
4. Днес не се молим за идването на Светия Дух, защото Той е дошъл и ние Го получихме в момента, в който бяхме спасени. Можем да се молим да бъдем в хармония с Него и да бъдем изпълнени с Него – да бъдем под Неговия контрол.
5. Лука използва съществителното „молитва“ (гръцки: proseuche) девет пъти и глагола „да се моля“ (proseúchomai) 16 пъти в Деяния. Освен тези две думи, той използва няколко други термина за молитва, които се срещат по-рядко в Деяния: общо около 15 пъти. Глаголът proseúchomai се среща 35 (5x7) пъти в писанията на Лука (19 от които са в Лука и 16 в Деяния).
6. Божиите мисли за хвърлянето на жребий са обобщени в Притчи 16:33. Тази практика ще се повтори по време на идващото хилядолетие на мир (Езекиил 45:1, 47:22, 48:29).
7. Деяния 4:25 използва същото изражение за Давид като слуга, но без термина „свят“.
8. В Деяния са описани поне пет различни сценария по отношение на приемането на Светия Дух (Деяния 2, 8-10, 19). Времето на преход от юдаизъм към библейско християнство е причинило тези различия. Не бива да извеждаме нормативна последователност от събития, приложима за всички вярващи, от такива изключителни ситуации като случая със самаряните, например. За да се осигури единство между еврейските и самарянските вярващи, последните са получили Светия Дух само когато са се подчинили на апостолите. Не би било библейски правилно да се използва тази забележителна ситуация, за да се твърди, че вярващите могат да получат Светия Дух само чрез полагане на ръце. Освен това, апостолите вече не са с нас, за да го правят.