Думата „покаяние“ обикновено се определя като „промяна на ума“. Римляни 12:2 нарича това „обновяване на ума ви“ (NKJV).
Може да се чудим: „Това ли е нещо, което се случва чрез нашите собствени усилия?“ Йоан 1:13 ни дава отговора, защото във връзка с това да бъдем новородени и следователно да имаме нов ум, четем, че то не е „от плътска воля, нито от човешка воля, но от Бога.“
Писанието ни призовава да имаме ума на Христос. Нека разгледаме три стиха за Неговия ум и да ги разгледаме във връзка със себе си.
Да бъдем наставлявани
Защото „кой е познал ума на Господа, за да Го настави?“ Но ние имаме ума на Христос. — 1 Коринтяни 2:16
Павел тук се позоваваше на всички нас, които вярваме в Господ Исус Христос (виж 1 Коринтяни 1:2), като ни учеше как да живеем чрез Божия Дух. Чрез Него ние сме способни да „познаваме нещата, които ни са дадени даром от Бога“ (1 Коринтяни 2:12). Можем да кажем, че е като Бог да идва в нас и да ни казва как да живеем.
Ако човек не знае как да живее, има ли нещо нередно със Светия Дух или с индивида? Проблемът би бил човекът, разбира се. В този недостатък виждаме характера на „естествения човек“, който няма Светия Дух и не може да схване нищо от Бога, защото „те са глупост за него“ (1 Коринтяни 2:14). Такъв индивид не познава Бога или няма нов ум. Той трябва да бъде спасен, да се довери на Господ Исус Христос.
За вярващия обаче виждаме, че Светият Дух е за нас Учител и Откривател, така че да можем да имаме правилна преценка (1 Коринтяни 2:15). Продължаваме да познаваме ума на Господ Исус Христос. Павел използва думата „наставлява“ (1 Коринтяни 2:16). Смятаме ли се за правилно наставлявани? По-важното е, как Бог ни гледа? Влезте в Словото и вижте какво учи Духът!
Има изповядващи се християни, които не се държат много по-различно от естествените хора. Въпреки че е възможно това отчасти да се дължи на липса на учение от старейшини или пастори, всеки вярващ трябва да чете Божието Слово, учейки се директно от Него.
Да имаме смирение
Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус. — Филипяни 2:5
Трябва да имаме ум, който е изпълнен с Него, Христос Исус. Ако не е, той ще бъде изпълнен с нещо, което не е добро или е с по-малка стойност.
В това писмо до вярващите във Филипи Павел говори за това какъв е бил умът на Христос. Исус Христос е бил и винаги ще бъде напълно Бог. Той е бил Бог, когато е роден от Мария, но „Той се отказа от Своята слава, като прие образа на слуга“ (Филипяни 2:7). След това „Той смири Себе Си… покорен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:8). Само Той, безгрешният, можеше да бъде покорен до смърт. Смъртта за хората не е акт на покорство, а част от Божия съд срещу греха (Битие 2:17).
Нека ние, за себе си, размислим за дълбочината, до която Той се смири.
Страдание за Него
И така, понеже Христос пострада за нас в плът, въоръжете се и вие със същия ум, защото който е пострадал в плът, е престанал от грях. — 1 Петрово 4:1
Филипяни 1:29 казва: „Защото на вас е дадено заради Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него.“ Виждаме в Йоан 16:2, че има хора, които убиват вярващи, мислейки, че служат на Бога. Както знаем, това се случва днес. Сред апостолите всички са умрели от насилствена смърт, освен Йоан, който е страдал много за своята вярност към Бога. Нека бъдем така настроени да понасяме страдание за Него.
Разгледайте Матей 11:28-30: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.“ Бог обеща почивка, и вие като вярващ можете да имате почивка за душата си.
Чий ум имате – вашия или този на Христос?
