ПАВЕЛ: Мисионерско призвание
Предистория
Апостол Павел вероятно е произхождал от семейство, което е било финансово добре осигурено и с добро социално положение. Той е израснал в Тарс, където е наследил римско гражданство (Деяния 21:39; 22:25-29). Един от най-ранните записи за Тарс се отнася до неговото възстановяване от асирийския цар Сенахериб (705–681 г. пр. Хр.). През 67 г. пр. Хр. той е бил погълнат от римската провинция Киликия. Бил е водещ град на Източната империя, с икономика, основана на земеделие, лен и производство на палатки. Тарс е бил известен със своето богатство и своите училища, които са съперничели на Атина и Александрия.
Семейството на Павел трябва да е било религиозно, тъй като са го изпратили в Йерусалим да учи при Гамалиил, един от най-влиятелните равини по онова време. Той е бил на около петнадесет години, когато е отишъл в Йерусалим, където не само е изучавал Закона, но според еврейската традиция е научил занаята на правене на палатки като професия, на която да разчита в нужда (Деяния 18:3).
Обучение
Йерусалим е бил център на еврейския религиозен живот в Израел, откакто цар Давид е построил там олтар за поклонение на Йехова (2 Царе 24:18-25). Първоначалният храм, построен от Соломон, е бил разрушен от Навуходоносор и по-късно възстановен по времето на Ездра (Ездра 6:14). Ирод е бил поставен от Рим за цар на Юдея след успешна война срещу партите, което му е донесло благосклонност и политическа власт в Израел. След като настъпва мир, Ирод започва строителна програма в Израел, която включва нов храм в Йерусалим (20 г. пр. Хр.), което му носи още по-голяма благосклонност. Тук Павел е учил, за да стане учител на Закона и фарисей.
Фарисеите са имали голямо влияние в Юдея както политически, така и религиозно. Когато фарисейската система е започнала, нейната цел е била точно да тълкува и спазва Божия закон, както и да поддържа ритуална чистота в Израел. Но след поколения те са изгубили от поглед духа, в който е трябвало да се преподава и практикува. Тъй като са смесвали своите големи познания с извънбиблейски традиции и обичаи (които самите те не са могли да спазват), това е довело до това, което Исус е нарекъл „лицемерие“. Исус е предупредил хората срещу фарисеите, казвайки, че те не практикуват това, което проповядват, така че хората трябва да правят това, което казват, а не това, което правят (Матей 23:2-3).
Павел, известен също като Савел, отишъл в Йерусалим да учи при Гамалиил, умерен сред религиозните интелектуалци. Гамалиил бил почитан старейшина на Синедриона, управляващ орган от свещеници и фарисеи. Неговото ясно мислене се виждало от това как той се намесил, когато Синедрионът искал да убие апостолите. Той казал:
„Оставете тези хора на мира... Защото, ако тяхната цел или дейност е от човешки произход, тя ще се провали. Но ако е от Бога, вие няма да можете да спрете тези хора; само ще се окажете, че се борите срещу Бога“ (Деяния 5:38-39).
След години обучение в Йерусалим, Павел станал добре образован, богобоязлив, легалистично религиозен, фанатичен фанатик. Той погледнал назад към живота си след своето обръщане и се описал като „обрязан... от племето Вениаминово, евреин от евреи... фарисей; по ревност, гонещ Църквата; по законна праведност, безупречен“ (Филипяни 3:5-6). Като наскоро завършил равинско училище, Савел започнал своите религиозни задължения с религиозна ревност. Първата ни среща с него в Писанието е като водач на тълпата, която убила с камъни Стефан, първия мъченик (Деяния 8:1). Недоволен от убийството на Стефан, той започнал кампания за преследване на вярващите в Йерусалим и ги хвърлял в затвора (Деяния 8:3).
С власт от първосвещеника, Павел тръгнал след други, които били избягали в Дамаск и други градове, за да избегнат преследване. Докато днес може да се чудим на поведението на Павел, трябва да разберем, че познанията му за Писанията го карали да мисли, че служи на Бога. Колко много днес извършват отвратителни престъпления в името на Бога? Неговите познания били интелектуални. По-късно той написал: „Знаем, че всички имаме знание. Знанието надува, но любовта назидава. Който мисли, че знае нещо, още не знае както трябва да знае. Но който обича Бога, е познат от Бога“ (1 Коринтяни 8:1-3). Павел знаел много за Писанието, но всъщност не познавал Бога на Писанието. Той не знаел, че Бог е любов!
Призвание
Но се случило нещо, което щяло да промени живота му толкова радикално, че той написал: „Всичко, което беше за моя полза, сега го смятам за загуба заради Христос. Нещо повече, всичко смятам за загуба в сравнение с превъзходното величие на познаването на Христос Исус, моя Господ, заради Когото загубих всичко. Смятам ги за боклук, за да придобия Христос и да бъда намерен в Него“ (Филипяни 3:7-9).
Докато пътувал по пътя за Дамаск, светлина проблеснала около Павел; той паднал на земята и чул гласа на Господа: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ В последвалия разговор Павел осъзнал, че Този, срещу Когото се е борил, не е мъртъв подривник, а живият Христос. Въпреки че Павел бил физически ослепен от Господната слава, духовните му очи били отворени, за да разбере, че Исус е изпълнението на онези Писания и пророчества, които сочели към идващия Месия. Това, което било академично, станало реалност (Деяния 9:1-9).
Отговорът на Павел беше подчинение на Господството на Христос и предаване на живота му, за да Му служи: „Какво да правя, Господи?“ (Деяния 22:10). По-късно той написа: „Разпънат съм с Христос и вече не аз живея, а Христос живее в мен. Животът, който живея в тялото, живея чрез вяра в Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен“ (Галатяни 2:20).
Господ казал на Павел да отиде в Дамаск, където ще му бъде казано какво да прави (Деяния 9:6). Планът за новия му живот не бил даден по това време. В Дамаск той постил, молил се и чакал в послушание на Господа. Това послушание характеризирало отношението и начина на живот на Павел оттогава нататък.
Анания бил наставен във видение да отиде при Павел и да положи ръце върху него, за да възвърне зрението си. Това изплашило Анания, тъй като знаел, че Павел арестува вярващи. Господ го успокоил, като му казал, че Павел е избран съд, който ще бъде използван от Бога, за да отнесе Неговото послание до езичниците, до царете и до Израел, и който ще страда за Исусовото име (Деяния 9:10-19). След като възвърнал зрението си, Павел веднага бил кръстен и изпълнен със Светия Дух, и започнал публично да учи, че Исус наистина е Божият Син, Месията.
Процес на промяна
Въпреки готовността си да се подчинява и следва Господа, Павел бил в процес на промяна. Не е лесно да се правят радикални промени в живота ни. Това, което сме научили в годините на формирането ни, става част от нас. Ето защо в много църкви днес по-възрастните хора трудно се адаптират към промените в начина, по който се правят някои неща. Библейските доктрини не се променят, както апостол Павел потвърди чрез своите писания, но начините, по които ги разбираме, са оцветени от нашия културен и духовен произход. Преди своето обръщане Павел виждаше всичко от строгия традиционен фокус на еврейската религия.
Сега, когато осъзнал, че Исус е Христос, Крайъгълният камък на Писанието, той трябвало да пренастрои разбирането си за Писанието. През следващите няколко години той живял в Тарс и прекарал време в Арабия. Тези години на изолация от Израел били необходими, за да може Бог да работи в сърцето на Павел, да отвори ума му за истинското значение на Писанието и да му разкрие неща, които той щял да преподава на младата Църква. В Арабия Павел бил „грабнат до третото небе“, за да види неща, които не можели да бъдат изразени с думи (2 Коринтяни 12:2-4).
Мисионерски дух
Варнава бил в Антиохия, помагайки на вярващите да образуват местна църква, и осъзнал, че Павел е по-добре подготвен да учи тази църква, която била смес от еврейски и езически вярващи. Той отишъл в Тарс и довел Павел в Антиохия, където той наставлявал вярващите една година. От Антиохия Павел и Варнава тръгнали на първото мисионерско пътуване на Павел (Деяния 13). Следващите години в служението на Павел били плодотворни и ефективни, тъй като той основал църкви на много места. Той направил три важни мисионерски пътувания и през тези години бил първият, който основал църкви в Европа. Той наставлявал и обучавал по-млади мъже, които щели да продължат делото дори след смъртта му. Тимотей и Тит били два примера за ученици, на които била дадена голяма отговорност в Ефес и Крит.
Писания
Загрижеността на Павел за църквите го карала не само да се моли за тях, но и да им пише, за да насърчи тяхното колективно свидетелство и техния ход с Господа. В някои случаи било необходимо да се коригират погрешни нагласи и практики, като тези в Коринт. На римляните той написал превъзходна теза за евангелието на спасението и оправданието чрез вяра. Той писал на Тимотей и Тит, за да ги насърчи във важната пастирска работа и учение, необходими за изграждането и укрепването на местната църква.
Най-ефективното писание на Павел е от затвор в Рим. Той нарича себе си затворник на Господа, осъзнавайки, че Господ го е използвал през последните години от живота му, за да напише много страници вдъхновено Писание, което ще осветява пътищата на вярващите в бъдещето: спасение само чрез вяра, а не чрез дела (Ефесяни 2:8-9); грабването на Църквата (1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15); аналогиите на Църквата като Христово тяло (1 Коринтяни 12; Римляни 12), като Негова невяста (Ефесяни 5:25-27), като храм (2 Коринтяни 6:16) и като семейство (Ефесяни 2:19-20; 1 Тимотей 3:15).
Живот и свидетелство
От деня, в който Господ го призовал, Павел Го направил цялата си цел на живот: „Защото за мен да живея е Христос, а да умра е придобивка“ (Филипяни 1:21). Павел бил готов да умре за Него. Второ Коринтяни 11:22-33 ни разказва за някои от начините, по които Павел е страдал. С Господа като негов фокус и цел, основното му желание било да Му угоди: „Затова си поставяме за цел да Му угодим, независимо дали сме у дома в тялото или далеч от него“ (2 Коринтяни 5:9).
Докато Павел очаквал смъртта, той уверено заявил: „Аз се подвизавах в добрия подвиг, пътя свърших, вярата опазих. Отсега нататък ми е приготвен венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми даде в онзи ден – и не само на мен, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:7-8). Павел обърнал гръб на света и се съсредоточил върху единствената достойна цел за живота и вечността: „Забравяйки това, което е зад мен, и стремейки се към това, което е пред мен, аз се стремя към целта, за да спечеля наградата, за която Бог ме е призовал нагоре в Христос Исус“ (Филипяни 3:13-14).
