„Идете, прочее, научете всички народи...“ (Матей 28:19)Исус Христос не каза: „Идете и спасявайте души“ (спасението на душите е свръхестествено дело на Бога), но Той каза: „Идете... научете всички народи...“ Но вие не можете да правите ученици, освен ако самите вие не сте ученици. Когато учениците се върнаха от първата си мисия, те бяха изпълнени с радост, защото дори демоните им се покоряваха. Но Исус каза, по същество: „Не се радвайте на успешна служба – голямата тайна на радостта е, че имате правилни отношения с Мен“ (виж Лука 10:17-20). Голямото съществено за мисионера е да остане верен на Божия призив и да осъзнае, че единствената му цел е да прави мъже и жени ученици на Исус. Помнете, че има страст за души, която не идва от Бога, а от нашето желание да правим новопокръстени към нашата гледна точка.
Предизвикателството пред мисионера не идва от факта, че хората са трудни за довеждане до спасение, че отстъпниците са трудни за възстановяване или че има бариера от безчувствено безразличие. Не, предизвикателството идва от гледна точка на личните отношения на мисионера с Исус Христос – „Вярвате ли, че Аз мога да направя това?“ (Матей 9:28). Нашият Господ непоколебимо ни задава този въпрос и той ни изправя пред всяка индивидуална ситуация, която срещаме. Едното голямо предизвикателство пред нас е – познавам ли моя възкръснал Господ? Познавам ли силата на Неговия обитаващ Дух? Достатъчно ли съм мъдър в Божиите очи, но достатъчно глупав според мъдростта на света, за да се доверя на това, което Исус Христос е казал? Или изоставям великата свръхестествена позиция на безгранична увереност в Христос Исус, която всъщност е единственият Божи призив за мисионер? Ако следвам някакъв друг метод, аз напълно се отклонявам от методите, предписани от нашия Господ:
Даде Ми се всяка власт... Идете, прочее (Матей 28:18-19)
О.Ч.
