Желаем да наблегнем на нашите читатели върху необходимостта от дълбоко изследване на сърцето пред Бога относно сегашното общо състояние на нещата и липсата на духовна сила и свежест в събиранията на Божиите светии. Много зависи от свидетелството пред външните, както и от назиданието на вътрешните, от състоянието на събранията на светиите (1 Коринтяни 14), и славата на Господа в крайна сметка е свързана с това. Оттук и важността на темата.
Когато душата не е честна и открита пред Бога, е лесно да се убедиш, че нещата не са толкова лоши в крайна сметка, по-добри поне в ограничения кръг, в който се движим, отколкото във всеки друг. Преувеличаваме това, което изглежда правилно, и минимизираме това, което несъмнено е грешно, и се сравняваме с другите в наша полза, и по този начин сме като деца, които си играят на „да се преструваме“, и всички предимства на такава глупост отиват при нашия неуморен и коварен враг. Заблудите от този вид са особено фатални, защото ни пречат да отидем при Бога в истинско душевно упражнение и да научим в Неговото присъствие как изглеждаме пред Него, което е единственият път за възстановяване.
Опасността от устно служене
Няма да ни навреди да чуем какви тържествени неща Бог е имал да каже на Своя народ от древността. Те биха могли да се отнасят и за нас днес. Той каза:
„Този народ се приближава до Мен с устата си и с устните си Ме почита, но е отстранил сърцето си от Мен, и страхът им от Мен е научен чрез човешки заповеди“ (Исая 29:13).
ТОВА ОБВИНЕНИЕ ОПИСВАШЕ ТЕХНИТЕ МОЛИТВИ И ПОКЛОНЕНИЕ, КОГАТО ТЕ СЕ СЪБИРАХА ПРЕД НЕГО. Описват ли те нашите и не се ли раздвижват неспокойно съвестите ни, докато четем думите? Забележете какво вървеше заедно с това състояние, това, което вероятно беше главната причина за него – човешките заповеди бяха заели мястото на Божието Слово и Неговия страх. Словото беше изместено от своето авторитетно място, а заповедите и традицията бяха станали правило за поведение, и те ходеха в страх от това, което хората мислеха и учеха, вместо в страх от Бога. Следователно Словото беше запечатана книга за тях; пророци, пророци и управници не можеха да го разберат, а неучените не можеха да го прочетат. Цялото състояние е разкрито в този тържествен пасаж.
Но не е ли това все по-често срещано състояние днес? Колко често някое учение, традиция или човешко правило обвързва съвестта вместо Словото! Колко често ясното Слово – Божиите заповеди – е неутрализирано, обезсилено от човешките заповеди! Може ли някое състояние да бъде по-плачевно от това? Защото не доказва ли то, че човекът е повече за нас от Бога, че самият Бог е изместен в сърцето? Със сигурност е така, защото
„АКО НЯКОЙ МЕ ОБИЧА, ЩЕ ПАЗИ МОИТЕ ДУМИ.“ Бог е Дух и онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в дух и истина, и ако човешките думи са заели мястото на Неговите, това не може да стане, и да се преструваш, че се приближаваш до Него в молитва или поклонение, когато сърцето е отстранено от Него, може само да предизвика Неговото недоволство, защото това е просто преструвка. И където такова състояние на нещата се е установило, е необходимо възстановяване, а възстановяване може да се постигне само по пътя на покаянието.
Слушане без действие
Има още едно тържествено описание на тези хора, не по-малко изследващо:
„Децата на твоя народ... говорят един на друг, всеки на брат си, казвайки: Елате, моля ви, и чуйте какво е словото, което излиза от Господа. И те идват при теб, както идва народът, и седят пред теб като Мой народ, и ТЕ СЛУШАТ ТВОИТЕ ДУМИ, НО НЯМА ДА ГИ ИЗПЪЛНЯТ; защото с устата си показват много любов, но сърцето им върви след тяхната алчност. И ето, ти си за тях като много хубава песен на някой, който има приятен глас и може добре да свири на инструмент: защото ТЕ СЛУШАТ ТВОИТЕ ДУМИ, НО НЕ ГИ ИЗПЪЛНЯВАТ“ (Езекиил 33:30-32)
Тук е описано тяхното събиране за ПРОПОВЕДВАНЕ И УЧЕНЕ НА СЛОВОТО.
Тези хора идваха, за да се интересуват и да се радват на проповедта, да одобряват или да критикуват, според това дали словото съответстваше или не на тяхното конкретно виждане за нещата, но те нямаха намерение да се подчиняват на словото, което чуваха. Те не се събираха с вика на Самуил в сърцата си: „Говори, Господи, защото Твоят слуга слуша.“ Нито пък питаха със Савел от Тарс: „Господи, какво искаш да направя?“ Умовете им вече бяха решени да вървят по своя път и да угодят на себе си.
Щастливи сме, ако това състояние на нещата не описва срещите, с които сме запознати, но тестът за това със сигурност е: „Колко много цялото проповядване и учение на Словото, което сме слушали, влияе на нашето практическо живеене? Излизаме ли от слушането на Словото, за да го изпълняваме? Или сме като тези лицемери от древността, които с устата си показваха любов, но чиито сърца вървяха след тяхната алчност?“ Тържествени въпроси, и все пак само чрез търсене и проучване се разкрива истинското състояние на нещата.
Коварството на човешкото сърце
Има още един пасаж, който разкрива ужасното коварство на човешкото сърце и доказва необходимостта да живеем пред Бога, ако искаме да бъдем предпазени от това да бъдем измамени от него. Той ни казва, когато Израел беше в беда под Божията наказваща ръка,
„Те Го търсеха и рано питаха за Бога... Въпреки това те Го ласкаеха с устата си И ГО ЛЪЖЕХА С ЕЗИЦИТЕ СИ. Защото сърцето им не беше право с Него, нито бяха твърди в Неговия завет“ (Псалм 78:13-37).
„Те Го лъжеха с езиците си.“ При тези древни хора имаше само желание да избягнат неприятностите, те не възнамеряваха да чуят пръчката или да научат урока, който Божията наказваща любов щеше да им даде. Те изповядваха скръб и благочестие, но това беше лицемерие. От такова ужасно състояние нека добрият Господ ни избави. Но трябва да изследваме сърцата си. Бог не е по-малко свят, отколкото е бил някога, въпреки че пълнотата на Неговата благодат сега се е разкрила. За лъжа пред Бога Анания и жена му бяха поразени с незабавна смърт. „Нашият Бог е всепоглъщащ огън.“
Изтъкнатостта на сърцето
Ще се забележи, че във всяко от тези цитирани писания сърцето заема видно място.
- Те отстраниха сърцето си от Мен.
- Сърцето им върви след тяхната алчност.
- Защото сърцето им не беше право с Него.
Всичко зависи от сърцето, защото от него извират изворите на живота. Когато Божият народ се разболее от тази сърдечна болест, само Той може да ги възстанови, но колко утешително е да знаем, че Той винаги е готов да направи това. Сърцето се достига чрез съвестта, а тя от своя страна се достига чрез Словото, но Словото е неефективно, освен ако в душата не се възроди страхът от Бога. Страхът от Бога е началото на мъдростта, той е вратата към всяко истинско благословение. Под негово влияние Неговото Слово придобива своето правилно влияние в съвестта, просветлява разбирането и възражда отслабващата вяра, така че „БОГ Е“ става основен факт в живота ни. Хората потъват в своята истинска незначителност, мислите и намеренията на сърцата ни се разкриват, осъждат и се покайваме за тях, и ние и нашите братя всички се измерваме според Неговото присъствие.
