Делото на Бога в сътворението е представено пред нас в различни части на Свещените писания, като всяко споменаване извежда наяве някаква особена черта за наше поучение. Битие дава своя разказ за сътворението и за Божията подготовка на земята за обитаване от човека, с очарователна божествена простота за поучение, назидание и наслада на всяко Божие дете; неговите мощни изявления на факти заглушават за вярващия неверническите гласове, които биха ни оставили в мрак относно Бога и Неговите дела и които биха ни ангажирали със спекулациите и теориите, произхождащи от нищожния ум на творението. Притчи 8 говори за Един, представен ни като Мъдрост, Който наблюдава изграждането на това, което щеше да бъде жилище на човека, където Той, благословеният Божий Син, щеше да бъде намерен като Човек, за да изпълни Божията воля за благословението на онези, които щяха да бъдат Негови спътници на земята, а след това и на небето за вечността.
Сътворението – делото на Божия Син
Когато сътворението се приписва на Една Личност от Божеството, то се приписва на Сина. Хората са използвали случая на идването на Сина в човешка плът, за да Го опозорят, но Бог се е погрижил да почете Сина; и това е едно от средствата, използвани за разкриване, че Божият Син е Този, Който е създал творението.
Три пъти в Новия завет това благословено събитие е доведено до нашето внимание. В Йоан 1 има изявлението:
Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.
Павел, в Колосяни 1, отбелязва:
Защото чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и което е на земята… всичко бе създадено чрез Него и за Него.
Ако Йоан обхваща огромния обхват на сътворението, Павел в Колосяни е специално зает със сферите на подредено управление и власт, които дължат своето съществуване на Сина на Отчевата любов,
било то престоли, господства, началства или власти.
Когато писателят на Евреи говори за Бога, Който твори, той казва, че това е станало чрез Сина:
Чрез Когото също е направил световете;
и именно физическата вселена е пред ума на Божия Дух в това Писание. Целта на сътворението, според Ефесяни 3:9–10, е да покаже сега на великите небесни разуми, в църквата, Неговата всестранна мъдрост. Откровение 4:11 показва, че всичко е създадено за Божието удоволствие.
Нуждата от ново творение
Това, че Бог говори в Словото Си за „ново творение“, със сигурност означава Неговото недоволство от съществуващото творение. Писанието изобилно потвърждава това, защото всичко, което е било свързано с Адам, е било разрушено при неговото падение.
Това е поучено в Римляни 8, където е писано:
Защото творението бе подчинено на суета, не по своя воля, самото творение също ще бъде освободено от робството на тлението… цялото творение заедно стене и се мъчи досега.
Естественият човек никога не може да излекува болестите на творението; всичките му планове и дейности никога няма да премахнат стенанието на творението, но Христос ще заглуши стенанието, когато при Неговото идване Божиите синове бъдат изявени с Него.
Разрухата на старото творение
От Адам произлезе раса от хора, свързани с него в условията, породени от неговото падение; всички са грешници по природа и практика. Каин, първородният на Адам, прояви ужасната нечестивост, която се криеше в падналата природа на човека, когато уби брат си и говори обидно на Бога, когато се сблъска с престъплението си. Непокорството, първоначално открито в Адам и Ева, омразата, наглостта и насилието, проявени от Каин, интегрирани с покварата, произведена от разрушената природа на човека, скоро направиха света толкова порочен и нечестив, че Бог трябваше да го очисти с опустошителен потоп.
Преминаването на стария свят и началото на нов
Апостол Петър ни казва в Първото си послание, че Бог
не пощади стария свят,
и във Второто си послание прави разлика между
света, който тогава беше,
и
сегашните небеса и земя.
От водите на потопа се появи нов свят с Ной като негов глава. Уви! Липсата на самоконтрол на бедния Ной бързо показа слабостта на човека и неговата неспособност да управлява това, което Бог беше поставил под ръката му. Въпреки че Бог беше дал на човека нов свят, той все още беше морално от старото творение, защото въпреки че земята беше очистена, нямаше промяна в падналата природа на човека. Всяко следващо поколение и всяко ново развитие на Божиите отношения с хората само доказваха, че човекът в грях е непоправим и че старото творение е безвъзвратно разрушено. Главенството беше унизено от Ной, свещенството беше осквернено от синовете на Аарон, съдът беше извратен от синовете на Самуил, а царската власт беше опозорена от синовете на Давид, от царете на Израел и от великите езически монарси. Злото на човека достигна своя връх в отхвърлянето и разпъването на Божия Син; кръстът изложи огромността на човешката вина и запечата завинаги присъдата на човешкия свят.
Бог работи
Сред руините на старото творение
Когато юдеите преследваха Господ Исус за изцелението на немощния човек в съботен ден, Той им отговори:
Моят Отец работи досега, и Аз работя (Йоан 5:17).
От времето, когато Божията почивка беше нарушена от навлизането на греха в света, Той започна да работи отново, за да въведе ново творение, което грехът не можеше да оскверни или разруши. В хармония с дейностите на Своя Отец, Божият Син дойде в света, за да работи в благодат, работейки за установяването на царство, където Бог можеше да почива в Своята любов и където нямаше да има нищо зло, което да Го наскърбява в сърцето Му. Разкривайки Отца в живот на неуморна работа, Той събра около Себе Си онези, които Отец Му беше дал от този свят, и чрез Своето велико изкупително дело Божият Син положи основата за въвеждането на света, който лежеше в Отчевите съвети, където Неговата нова творческа слава можеше да бъде показана в онези, които някога бяха грешници далеч от Бога.
Подготовка на съдове за слава
Според богатството на Божията благодат, Неговата слава ще бъде показана в съдове на милост (Римляни 9:23) – онези, които са оформени и пригодени от божествена сила за Неговото присъствие, направени годни да бъдат спътници на Неговия възлюбен Син. Дори сега, преминавайки през този свят, Божиите светии притежават в своите земни съдове едно чудесно небесно съкровище:
Светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос;
но скоро това, което Бог е извършил в тях, ще бъде вградено в
къща, неръкотворна, вечна на небесата.
Бог вече е работил в светиите с оглед на тяхната славна съдба, и това божествено дело вече ги е довело в техните духове в новото творение, където
всичко е от Бога.
Сред руините на старото творение, Бог работи в ново творение, формирайки и оформяйки съдовете, които ще покажат Неговата слава и преизобилните богатства на Неговата благодат в идните векове. Относно стълбовете на храма, върху които беше изписано Божието свидетелство, и други съдове и инструменти за служение, четем:
В Йорданската равнина ги изля царят, в глинената земя между Сукот и Зередата (2 Летописи 4).
Подготовка на съдове за свидетелство
Божието ново творение не само има предвид идния ден, то е за настоящото проявление на Неговата благодат, както е писано в Ефесяни 2:
Защото ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е предуготовил, за да ходим в тях.
Добри дела никога не могат да бъдат произведени от човек в плът, но онези, в които Бог е работил в Христос, имат божествено дадена способност, чрез благодат, да работят за славата и удоволствието на Бога. Като създадени „в Христос“ ние участваме в характера на Христос и по този начин сме способни да проявяваме Неговите черти на благодат и красота. Как това възвеличава Божия триумф! Сатана без съмнение е мислил, че е осигурил пълна победа, когато хората, като негови доброволни инструменти, разпънаха Божия Син; но Бог възкреси Христос от мъртвите и Го взе на небето и работи в хората, произвеждайки нови творчески съдове, в които Той проявява същите красиви черти, които бяха проявени в тяхното съвършенство и пълнота в Исус тук долу.
Новите взаимоотношения
Темата за новото творение във 2 Коринтяни 5 е въведена с думите:
Затова отсега нататък ние не познаваме никого по плът; да, макар и да сме познавали Христос по плът, сега вече не Го познаваме така. Затова, ако някой е в Христос, (има) ново творение.
Според плътта, Господ Исус беше от семето на Давид, и макар че Той все още ще царува като Син на Давид, взаимоотношенията по тази линия бяха прекратени завинаги, когато Той умря. На кръста Той каза на майка Си:
Жено, ето твоя син,
и на Йоан,
Ето майка ти.
Това беше приключването на взаимоотношенията, които принадлежаха на Господ Исус в плът и кръв. Това беше допълнително подчертано, когато при възкресението Той каза на Мария Магдалина:
Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
Тези думи не само ни казват, че старите взаимоотношения са отминали, но и разкриват, че Христовите ученици са въведени в нова връзка с Него и в нови взаимоотношения с Отца. В Йоан 15 Господ Исус беше говорил на учениците за привилегированото място на интимност, което беше тяхно като Негови приятели, но едва след като Той влезе в новите условия на живот при възкресението, Той можеше да ги нарече Свои братя.
„Старото премина; ето, всичко стана ново“
Нещата, които са били осквернени и покварени от хората в старото творение, нямат място в новото творение, защото нищо в новото никога не може да бъде развалено. Всичко в това ново царство е изцяло ново; това не е ново начало с нещата, които бяха съсипани от греха, но всичко е ново по природа и характер, и всичко произлиза от Бога. Нищо от човешката концепция или измислица няма място в този нов ред на божествено творение; всичко е духовно и небесно. Животът и взаимоотношенията не са по плът; привързаностите са чисти и святи; радостите, благословенията, богатствата и славите принадлежат на небето. От новото творение произлизат мисли и чувства, които се наслаждават на Бога и на всичко, което е Негово, а разположението на обновения ум и желанията на сърцето са към неща, които естественият човек никога не е познавал. Нито един принцип от човешкия свят не може да бъде намерен в новото творение, нищо от неговата философия или култура, нито едно от украшенията, които красят неговия град, нито едно от привличанията, които държат сърцата на хората.
Примирение и ново творение
За да ни въведе в настоящото наслаждение на новото творение, Бог ни е примирил със Себе Си чрез Исус Христос. Бог се е приближил до човека в въплъщението, но това никога не би могло да доведе до примирение; кръстът е бил абсолютно необходим, ако човек е трябвало да бъде доведен близо до Бога. Чрез смъртта на Своя Син, Бог ни е довел близо до Него, изливайки Своята любов в сърцата ни чрез дадения ни Свети Дух, и по този начин напълно измествайки враждата, която някога е била там. Като Божие дело и като въведени в правилни взаимоотношения с Него, по Неговата благодат, ние сме свободни да изследваме чудесата, свързани с новото творение, които се центрират в Неговия възлюбен Син. С всички светии ние сме привилегировани да изследваме огромния обхват на богатствата на Отчевата слава – нейната
ширина, дължина, дълбочина и височина;
знаейки, че
чрез Него и двамата имаме достъп чрез един Дух до Отца.
Вярващите от евреи и езичници са били примирени заедно с Бога в едно тяло, съд, в който Бог сега показва Своята всестранна мъдрост и в който ще показва Своята слава пред вселената за вечността.
Човек в Христос
Във Второ Коринтяни Павел описва преживяванията на
човек в Христос
(12:2). По-рано той беше писал:
Ако някой е в Христос, (има) ново творение
(2 Коринтяни 5:17). Сега той се разглежда абстрактно като човек на небето, в Божия рай, където има всичко, което да радва сърцето на новия човек. Там, където всичко е ново творение, човекът в Христос чу неща, които не можеше да изрече на земята. Това са нещата, които принадлежат на сцената, където ще бъдем у дома, където нашите близки в Христос, които са били призовани у дома, са с Христос; но нашето сегашно състояние на плът и кръв пречи на нашето познаване на пълното блаженство на всичко, което Бог ни е дал заедно с Христос, защото тук ние само
виждаме неясно като през огледало.
Има много, което можем да знаем сега, нещата, които са ни били свободно дадени от Бога, неща, които
око не е виждало, нито ухо е чувало, нито са влизали в човешко сърце... но Бог ни ги е открил чрез Своя Дух
(1 Коринтяни 2:9–10). Ние познаваме радостите на новите взаимоотношения и вкусваме блаженството на божествените привързаности; наслаждаваме се на всичко, което е било разкрито от Божиите цели, но освен пълното познание на тези неща, има неща в Божия рай, които не могат да бъдат познати, докато не сме у дома там.
Новият човек – Неговото творение
Когато Господ Исус беше на земята, целият Му път доставяше удоволствие на сърцето на Неговия Бог и Отец. Имаше уникалното приветствие:
Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз благоволих,
заради това кой беше Исус като любимец на сърцето на Своя Отец. Това място като възлюбен Син на Отца беше вечната връзка на Исус, в която никой не можеше да участва; но животът, който Той прояви, ни беше предаден по благодат и ние бяхме въведени в синовство с Него, защото тази връзка принадлежи на Него не само като божествена Личност, но и като Човек. Въпреки че като Човек, Божият Син беше
във всичко... направен подобен на братята Си,
все пак Той беше Човек от различен ред,
вторият Човек, от небето.
Божията цел беше да има раса от хора, всички като Човека от небето, и в
новия човек
тази раса се проявява. Заради Закона, евреинът и езичникът бяха различни хора, различни в отношенията си с Бога, различни по възгледи, религиозни церемонии и навици на живот; тези различия се поддържаха в заповедите и наредбите на Закона. Но нито евреинът, нито езичникът можеха да доставят удоволствие на Бога, така че Неговата цел беше да има изцяло нов вид човек пред Себе Си, притежаващ чертите на Христос. Този нов човек е бил
създаден по Бога в правда и истинска святост
(Ефесяни 4:24), и в него няма нищо от
грък, юдеин, обрязване, необрязване, варварин, скит, роб, свободен, но Христос е всичко и във всички
(Колосяни 3:11). Не само че различията между тези различни видове хора не се намират в новия човек, но нито една от техните отличителни черти не е в него: Всички негови черти идват от Христос, и Христос е животът на всички, които участват в този новосъздаден човек.
Новият човек – Неговото свидетелство
След като разкрива в Ефесяни 4, че новият човек е създаден по Бога, следва увещанието към светиите:
Затова, като отхвърлите лъжата, говорете истина всеки със своя ближен.
От това и от следващите стихове научаваме, че чертите на новия човек трябва да се проявяват във всички наши отношения с ближните ни. Следват увещания към светиите относно тяхното поведение в семейството и бизнес средите, защото и в тях трябва да се проявяват красивите черти на новия човек. Накрая, в конфликта, облечени с Божието всеоръжие, отличителните характеристики на новия човек, ние трябва да стоим тук за Божията воля в злия ден. Във всички тези сфери, в които Бог ни е поставил за Себе Си, ние трябва да представяме в свидетелство, че чертите на новия човек са чертите на Христос.
Проявлението на новото творение
Божията цел при оживяването на светиите и поставянето им в Христос на небесните места е, за да
в идните векове да покаже преизобилното богатство на Своята благодат в Своята добрина към нас в Христос Исус.
Това е проявлението на благодатта в слава; и за това Бог издига храм, светилище, в което Неговата свята природа и характер ще сияят в тези, които Той е съединил с Христос. Църквата в този съд на слава, видяна в Ефесяни 2:21 като
свят храм в Господа,
и в Откровение 21 като
Невестата, жената на Агнеца... светият град... имащ Божията слава.
Докато хората от настоящата епоха гръмко прокламират своите планове за въвеждане на златен век, който техните усилия никога не могат да осигурят, и изповядващата се Църква, с Христос извън вратата си, се хвали със своя напредък и големи постижения, Бог мълчаливо изгражда Своята небесна структура от тези, които са били осигурени за Него чрез смъртта на Неговия Син. Тази забележителна сграда е самият венец на Божието дело и дълго след като всяка човешка постройка е загинала завинаги, тази славна църква, замислена в божествена мъдрост и формирана в Божията сила, ще съществува във вечното проявление на Неговата любов и слава в новото творение.
Правилото на новото творение
След като в посланието си до галатяните разсъждава за опасностите за християнина от принципа на закона и за това как всичко, което Бог ни е дал, е чрез вяра и в Неговата суверенна благодат, Павел пише:
Защото в Христос Исус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото творение. И колкото и да ходят по това правило, мир на тях и милост, и на Божия Израил.
Израил се хвалеше със закона с неговия ритуал и церемонии, но тези неща, които бяха за човека в плът, бяха изобличени като безполезни в светлината на новото творение. Този стар ред, който предполагаше, че човек има способността да получи божествено благословение, е затворен в кръста на Христос; и един изцяло нов ред е разкрит от Светия Дух във връзка с Христос, възкръснал и прославен от дясната ръка на Бога в небето. Тези, които ходят по правилото на закона, което галатяните се опитваха да правят, никога не могат да намерят мир; но за тези, които ходят по правилото на новото творение, които не разчитат на собствените си усилия, а на суверенната милост и благодат на Бога, мирът е техен. Нека следователно да живеем чрез вярата в Божия Син, търсейки нещата, които са горе, където Христос седи от дясната страна на Бога, и така да бъдем благословени, като ходим по правилото на новото творение.
