Малко предистория
„И Бог каза: „Да създадем човека по Наш образ, по Наше подобие; и нека те владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко пълзящо нещо, което пълзи по земята.“ И Бог създаде човека по Свой образ, по образа на Бога го създаде; мъж и жена ги създаде.“ —Битие 1:26-27 JND
В Битие 1:26 терминът „образ“ предполага представителство, а думата „подобие“ предполага морално сходство. Човекът, създаден по Божи образ (ст. 27), е поставен сред чудното творение, за да представлява своя Създател на земята. Това е трябвало да стане по начин, съобразен с Божия характер, доколкото човекът е бил способен да го схване или разбере. Човекът по никакъв начин не е бил дори отдалечено равен на Бога, но е можел да познава Неговата любов и състрадание, както и да общува с Него и да разбира Неговите желания. Като се има предвид огромността на творението, на човека е дадена най-възвишена позиция!
Това устройство изисквало човекът, на толкова висока позиция, да бъде напомнян за Този, Който е по-висш: Самият Господ. Човекът е бил под власт и е трябвало да помни този факт, за да спазва Божия ред. Изглежда, Дървото на познанието на доброто и злото е било изпитание за човека относно послушанието. Това му е напомняло, че има Един, Който винаги ще остане по-велик. Човекът не е бил оборудван да се справя с много от нещата, присъстващи в света. Това тогава е било устройството, срещу което човекът се е разбунтувал, когато е проявил непослушание и е ял от плода на това дърво. Той отказал властта на някой, по-висш от него самия. Така започнала дългата и трудна история на човека.
Окуражаващо е да видим, че Авел, вторият син на Адам, е демонстрирал характеристика на Бога сред всичко, което се е случвало. Той е донесъл на Господа принос от първородните на стадото си. По онова време, разбира се, не е имало закони или ритуали, изискващи приноси, но Авел е усетил Божиите интереси и е отговорил по приемлив начин. Човекът може да знае кое е правилно.
Но за кратък период от време човекът потънал в такова зло, че земята се изпълнила с насилие. Нежеланието на нашия Бог да позволи на човека да продължава в такава среда довело до големия потоп (Битие 6-8). Може да си мислим, че масовото и пълно унищожение би било достатъчно, за да предпази човека от грях, но това не е било така. За много кратко време след потопа, един от синовете на Ной съгрешил срещу собствения си баща.
По-късно Бог изпитал човека при всякакви различни обстоятелства. Той създал най-добрата религия, която някога е съществувала или ще съществува: юдаизма. Тъй като е била установена от Господа, тя е съдържала съвършени закони и наредби, предназначени да напомнят на човека, че Бог се интересува от неговото благополучие. Ритуалите и наредбите са имали за цел да държат вниманието на човека фокусирано върху Бога, което е най-доброто психическо състояние за човека.
Нищо не проработило; нищо не направило човека по-добър. Създанието се изтощило в „самоусъвършенстване“, но било намерено за недостатъчно във всяко отношение. Може би затова, след като Лазар бил в гроба четири дни (човекът бил на земята около 4000 години), било казано: „Господи, той смърди“ (Йоан 11:39). Връзката между моралния провал на човека и разложението на тялото била очевидна.
Римляни
„Знаейки това, че нашият стар човек е бил разпнат с Него, за да бъде унищожено тялото на греха, за да не служим вече на греха.“ —Римляни 6:6
Книгата Римляни ни дава чудесна основа за много от Божиите принципи. Чувал съм да се казва: „Добър римлянин може да отиде навсякъде.“ Това твърдение има за цел да означава, че солидното разбиране на книгата Римляни помага на християнина да напредва в останалите Божии пътища. Говорейки за евангелието, Римляни 1:17 казва: „В него се открива Божията правда.“ То не се отнася до правдата на човека, правителството или дори закона – но „Божията правда!“ По-късно в Римляни 6 виждаме Неговата правда, проявена, когато Той се справя с човека окончателно.
Въпросът тогава става: „А какво да кажем за човека – този, когото Бог създаде и постави начело на нещата, но който съгреши срещу властта и падна толкова напълно?“ Първоначално живеейки в състояние на невинност, човекът (Адам и Ева) след това съгреши в единственото възможно нещо: послушание – подчинение на своя Създател.
Римляни 6:6 ни казва: „Нашият стар човек е бил разпнат с Него [Христос Исус].“ Този стих може да бъде труден за разбиране, ако вярващ си каже: „Ако моят стар човек е разпнат с Христос, защо все още греша?“ Изглежда очевидно, че този стих е причинил на много християни известни трудности. След като направих малко проучване, мога да потвърдя факта, че обясненията на този стих варират значително. Забелязах един превод на Библията, който промени думите „стар човек“ на „старо аз“ в опит да обясни Римляни 6:6. Справедливо е да се отбележи, че този превод предлага бележка под линия, която споменава, че гръцката дума, преведена като „аз“, всъщност е думата „човек“.
Ключът към разбирането на значението на Римляни 6:6 се намира в стихове 1-5. Там думите „ние“ или „нас“ се използват общо девет пъти и това продължава в следващите стихове. Тази глава в Римляни е за неща, които са общи за всички вярващи, както се вижда от честото използване на тези две множествени местоимения. Нашият стар човек е същият стар човек за всеки вярващ. Има само един. Бог не се отказа напълно от човека по време на големия потоп. Той спаси осем души чрез това глобално бедствие: Ной и семейството му. Бог работи с човека през вековете при много и различни обстоятелства, но след като човекът се насочи към отхвърляне на Господа на славата, тогава всяка надежда за човека изчезна.
Терминът „стар човек“ не се отнася за вас индивидуално, а за това, което Бог е прекратил. Всички години усилия да се намери нещо добро в човека не дадоха резултат. Спомнете си, че в Римляни 6 Павел обясни какво е вярно за всеки християнин. Забележете, че има повече от просто твърдение за смъртта на стария човек в тези стихове; той е разпнат. Това придава сила на средната част на стих 6: „за да бъде унищожено тялото на греха.“ Историята на човека тук е обобщена като тяло – тяло, пълно с грях, оттук и тялото на греха. Разпъването е не само жесток метод на наказание, но е и пълно унищожение на тялото, което е окачено на кръст. Бог е решил да се отърве от него напълно.
Като християни сме най-благодарни, че Бог вече не изпитва първоначалния човек. Този човек е изчезнал, никога повече няма да бъде изпитван за някакво възможно добро. Нов човек е заел неговото място, човекът Христос Исус. Това е Този, с Когото Бог сега се занимава, Този, в Когото Той е намерил Своето удоволствие. Като Негови деца, ние сме освободени от отговорността да спазваме набор от наредби (закона) за да имаме живот пред Бога.
Колосяни
„Не лъжете един друг, като сте съблекли стария човек с делата му.“ —Колосяни 3:9
В този стих фразата „като сте съблекли стария човек с делата му“ е изложена като нещо вече извършено. Този човек, който не можеше да стои пред Бога, заедно с всичките си дела е премахнат като източник на сила за вярващия. В това нашият Господ ни показва какво е постигнал. В ранните стихове на Колосяни 3 сме насърчени да премахнем много вредни неща от живота си. Тук е важно, че силата за отхвърляне на лошите дела на стария човек започва с внимание към това, което Бог вече е извършил в живота ни.
Може би добър пример за вярващ, както е описано в Колосяни, е Лазар, братът на Марта и Мария. Той е бил умрял, но е бил възкресен от мъртвите. Виждаме го да се наслаждава на вечеря „на масата с Него [Исус]“ (Йоан 12:2). Единственият правилен фокус за Лазар е бил върху Този Човек, Който го е възкресил от мъртвите. Ние сме като това – мъртви, но възкръснали.
Всичко това се основава единствено на делото на Господа. Какво е имала общо волята на Лазар с това, което се е случило? Нищо. Просто му е било отредено да се съсредоточи върху Господа и това, което Той е направил.
Ефесяни
„...А именно, да сте съблекли според предишното си поведение стария човек, който се развращава според измамните похоти.“ —Ефесяни 4:22
Отново ни е показано вече извършено дело, както в „като сте съблекли“. Може би е мъдро да си спомним, че Бог е работил с човека приблизително 4000 години. Не е малко нещо, че Бог толкова напълно е променил основата на Своето отношение към Своя народ. Законът и целият юдаизъм са били установени, за да ни покажат, че религията не прави човека по-добър. Вместо това, религията има склонност да разкрива колко лош е той всъщност. Християнството, от друга страна, е начин на живот, начин на съществуване.
Може да си спомним Мария, сестрата на Лазар, докато се опитваме да видим какво ни показва Бог в Ефесяни. В Йоан 12:3 тя е била заета с Господа си, пленена от Неговата личност. Може би, като е била толкова погълната от Него, тя прилича на Ефесяни 2:6: „...И ни е възкресил заедно, и ни е накарал да седнем заедно в небесните места в Христос Исус.“ Със сигурност тя е показала правилен вид поклонение, когато е взела цял фунт миро, много скъпо, и е помазала нозете на Исус.
Заключителна мисъл
Когато бях млад вярващ, винаги исках стиховете за стария човек да обяснят борбата ми с греха – което би включвало справянето ми със старата природа в ежедневието. Оттогава съм стигнал до убеждението, че напредъкът на вярващия е в това да вижда своята позиция – че старият човек е мъртъв – от Божия гледна точка, от Неговата перспектива. Има постоянна, трайна истина в цялото Писание: Бог иска Неговият народ да бъде съсредоточен върху Него Самия. Той е ревнив Бог и няма да се задоволи с второ място в живота ни. Само когато Му дадем първо място, ние наистина ще Го представляваме!
