Единственият Бог
„Има един Бог“ (Римляни 3:30, НКВ).
„Бог е един“ (Галатяни 3:20).
„Има един Бог“ (1 Тимотей 2:5).
Бог благоволи да се разкрие в лицето на Господ Исус, Божия Син. Господ Исус е единствената личност в Божеството, която се въплъти, „като прие образа на човек“ (Филипяни 2:7). Ние не бихме познавали Бог Отец и Бог Светия Дух, ако не беше Бог Син. „Никой никога не е виждал Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18). Господ Исус каза: „Който е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9).
От Писанието видяхме, че има един Бог. Научаваме също, че има три отделни личности в Божеството: Отец, Син и Дух. В Господ Исус „обитава цялата пълнота на Божеството телесно“ (Колосяни 2:9). Той е Емануил, „Бог с нас“ (Матей 1:23).
Личностите в Божеството са вечни. „Вечният Бог е твое убежище и отдолу са вечните Му ръце“ (Второзаконие 33:27). Господ Исус „чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога“ (Евреи 9:14).
„В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога“ (Йоан 1:1-2). Словото е Господ Исус. Той е Вечното Слово, Вечният Син. Така във вечността е имало три отделни, вечно божествени личности.
Вечната цел
Във вечността е била установена вечна цел: Божията вечна цел. Това е било разкрито на апостол Павел и в писмото си до ефесяните той е бил свободен да сподели тази истина с тях. Той каза:
„На мене, най-малкия от всички светии, бе дадена тази благодат, да благовестя между езичниците неизследимото богатство на Христос, и да осветля всички в това, какво е домоуправлението на тайната, която от векове е била скрита в Бога, Който е създал всичко чрез Исус Христос; за да може сега чрез църквата да стане известна на началствата и властите в небесните места многообразната Божия мъдрост, според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Исус, нашия Господ“ (Ефесяни 3:8-11).
Тази вечна цел е бил планът на Божеството във вечността. Това е, което Божеството е определило и установило. „Плановете се установяват чрез съвет“ (Притчи 20:18). Личностите в Божеството са се съвещавали заедно, Тримата в Един. „Както съм намислил, така ще стане“ (Исая 14:24). „Аз го казах, Аз и ще го изпълня; Аз го намислих, Аз и ще го извърша“ (Исая 46:11). Това, което апостол Павел сподели с ефесяните и колосяните, не е било последваща мисъл от страна на Бога. То не е било замислено във времето; то е било отпреди основаването на света.
О, Боже! Мисълта беше Твоя... Мотивите също, Твои собствени, Планът, съветът, Твои! Създадени за Твоя Син, Кост от Неговата кост, В слава ярка да сияят. —Джордж В. Уиграм (1805-1879)
Във вечността е било установено, че във времето – измерените периоди – Господ Исус ще дойде в Своето собствено творение, ще страда, ще пролее кръв и ще умре. Страната Му ще бъде прободена. Той ще възкръсне от мъртвите на третия ден и впоследствие ще влезе в Своята слава. След като Христос е бил прославен, Светият Дух слезе в деня на Петдесетница и кръсти всички вярващи в едно тяло. Това е било формирането на Църквата. Църквата се състои от евреи и езичници в едно тяло. Това е тайната, която е била скрита в Бога, но сега е напълно разкрита. Това е била Божията вечна цел, да има общност за Сина. Този уникален жив организъм, изваден от евреи и езичници, е обединен в едно тяло, на което Христос е главата. Той е съдът, чрез който началствата и властите в небесните места научават многообразната, или многостранна, Божия мъдрост.
Господ Исус „Сам е нашият мир, Който направи и двете едно, и събори средната стена на разделението, като в плътта Си унищожи враждата, тоест закона на заповедите, съдържащи се в наредби, за да създаде в Себе Си един нов човек от двамата, като така направи мир“ (Ефесяни 2:14-15). Църквата е „Единственият Нов Човек“, изцяло нов. В Божията цел тя е била скрита в Него, но сега е напълно разкрита, напълно известна.
В дълбок, вечен съвет, Преди светът да е създаден, Преди дълбоките му основи В нищото да са положени, Бог ни е определил за благословение, И ни е избрал в Своя Син, На Него да бъдем съобразени, Когато тук нашият път е изминат. —Джордж У. Фрейзър (1830-1896)
Благодарим на Бога, че ние сме тези, които са повярвали в Господ Исус и сме субекти на Божията вечна цел!
Върховното проявление на неизмерима мъдрост се вижда в начина, по който е изпълнена вечната Божия цел. Кръстът е нейният център (Деяния 2:23). Той е великата обединяваща сила на вселената на блаженството. Като стана Човек, Синът внесе вечна връзка в човечеството, защото Той не престана да бъде Син, когато стана Човек. Синът, по природа и връзка вечен, стана Човек, за да умре, за да бъдат удовлетворени изискванията на божествената святост в наследниците, предопределени за синовство. Прославен на високо, Той е Първородният от много братя. —Джеймс МакБрум (1934, адаптирано).
