О, Господи, когато проследим пътя Който Ти на земята си вървял, Към човека Твоята чудна любов и благодат, Твоята вярност към Бога;
Твоята любов, от човека толкова изпитана, Доказана по-силна от гроба; Самото копие, което прободе Твоята страна Извлече кръвта, за да спаси;
Верен сред неверие, Сред тъмнина само светлина, Ти изповяда името на Отца Си, И в Неговата воля се наслаждаваше;
Непоколебим от коварните хитрости на Сатана, Или страдание, срам и загуба, Твоят път, неозарен от земни усмивки, Водеше само до кръста.
Ние се чудим на Твоя смирен ум, И с радост бихме искали да бъдем като Теб, И цялата си почивка и удоволствие да намерим В ученето, Господи, от Теб. — Джеймс Г. Дек (1802-1884)
