Мирната жертва: Празнуване на общението с Бога

Мирната жертва – Празнуването на мира

„и чрез Него да примири всичко със Себе Си, като сключи мир чрез кръвта на Неговия кръст...“ — Колосяни 1:20 KJV

Първите седем глави на Левит описват подробно пет различни вида жертви или приношения, които трябваше да бъдат принасяни от израилтяните. Като ги сравняваме с Новия завет, виждаме, че всяка от тях представя нещо от личността и делото на Господ Исус Христос. Това е, за което Бог с удоволствие говори в Своето Слово!

Преглед на приношенията

Тези пет приношения могат да бъдат разделени на два класа: приношения с благоухание (всеизгарянето, хлебният принос и мирната жертва) и приношения без благоухание (жертвата за грях и жертвата за престъпление). В първите се набляга на Христос като носещ слава на Бога – благоухание, което се издига към Бога. Във вторите, Христос като справящ се с греха е основната мисъл, и съответно нямаше благоухание за Бога (освен в мазнината, изгорена на олтара, 4:31).

Приношенията ни представят различни аспекти от делото на Господ Исус в Неговия живот и смърт, заедно с резултатите както за Бога, така и за нас. Те също така дават картина на това, което можем да принесем на нашия Бог и Отец и на Господ Исус, когато говорим за Неговото дело по време на нашето поклонение. Колкото повече научаваме за благословения Господ и Неговото дело чрез тези приношения, толкова по-голям материал ще имаме за жертвата на хвала, плода на нашите устни, които благодарят на Неговото име (Евреи 13:15).

Всеизгаряне: Всеизгарянето представя Господ Исус като напълно отдаден на Отца и на волята на Отца, дори до смърт. Цялото животно беше изгорено на олтара. „Тогава казах: „Ето, идвам; в свитъка на книгата е писано за Мен: „Радвам се да върша Твоята воля, о, Боже Мой; да, Твоят закон е в сърцето Ми“ (Псалм 40:7-8). Никога не е имало човек, напълно отдаден на Бога и на вършенето на Неговата воля – докато Божият Син не стана Човек. Справянето на Христос с греха не е основната мисъл в това приношение. Вместо това, то се фокусира върху това, което Христос беше лично за Отца. Стих от Новия завет, който ни представя характера на всеизгарянето, е: „Но за да познае светът, че Аз обичам Отца; и както Отец Ми даде заповед, така и Аз правя“ (Йоан 14:31). Също така помислете: „и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас като принос и жертва на Бога за благоухание“ (Ефесяни 5:2). Евангелието на Йоан особено представя Господ Исус като всеизгаряне.

Хлебен или зърнен принос: При хлебния (наричан още „месен“) принос не се проливаше кръв. Той изобразява съвършения живот на Господ Исус, който беше толкова угоден на Отца. Йоан 17:4 ни представя хлебния принос: „Аз Те прославих на земята, като свърших делото, което Ти Ми даде да върша.“ Съвършеният живот на Господ Исус като истински хлебен принос се вижда във всичките четири евангелия.

Мирна жертва: В мирната или „общностна“ жертва виждаме делото на Христос, което премахва всяка бариера пред нашето наслаждение от общението с Бога и Неговото с нас. Имаше време, когато бяхме далеч от Бога, но сега сме доведени близо чрез скъпоценната кръв на Христос (Ефесяни 2:13). Бяхме във вражда с Бога; сега сме примирени (Колосяни 1:21). В мирната жертва имаше дял за Бога, свещеника, приносителя и неговото семейство. Всеки имаше дял.

Евангелието на Лука често е наричано „евангелието на мирната жертва“, и особено в глави 14 и 15 виждаме резултатите от мира, който Господ сключи на кръста. Спомнете си думите на бащата към слугите си относно завърналия се блуден син: „Изнесете най-добрата дреха и го облечете; и сложете пръстен на ръката му, и обувки на краката му; и докарайте угоеното теле, и го заколете; и нека ядем и се веселим“ (Лука 15:22-23). Да се яде заедно е вид общение. Угоеното теле, което бащата и неговият завърнал се син трябваше да споделят, е картина на мирната жертва.

Жертва за грях: Както жертвата за грях, така и жертвата за престъпление бяха свързани с греха, но те са различни. Жертвата за грях изобразява делото на Господ Исус, който се справя с осквернението и нечистотата, които грехът причинява. Жертвата за престъпление беше за вината от конкретни грехове, които бяха извършени против Бога и човека. Грехът ни е направил неподходящи за святото Божие присъствие.

Бог в праведност трябва да съди всичко в нас, което е против Неговата свята природа. Как иначе би могъл да ни доведе в Своето присъствие? Апостол Павел ни дава отговора: „Защото Онзи, Който не знаеше грях, Той Го направи грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него“ (2 Коринтяни 5:21). Господ Исус беше направен това, което бяхме ние – грях – за да станем ние това, което е Той – Божията правда. Какво означава това? Че в Христос Бог не може да намери нищо повече за осъждане в нас, защото Той е осъдил всичко това в Своя благословен Син на кръста (Римляни 8:1,3). Господ Исус като истинска жертва за грях е подчертан в Евангелието на Марк.

Жертва за престъпление: Когато сме спасени, обикновено Христос като жертва за престъпление е това, което първо разбираме. Ние сме извършили много лоши неща, и Христос е платил изцяло дълга който дължахме на Бога. „Дългът“ е подчертан в жертвата за престъпление – виждаме, че освен овен, принесен като жертва, трябваше да се добави и „петата част“. Така Господ можеше пророчески да каже: „Възстанових това, което не отнех“ (Псалм 69:4). Той плати за нашите грехове и е прославил Бога за тях. С други думи, Той показа какво е Бог в Своята святост при съденето на греха, но също и в Своята любов при спасяването на грешника. Евангелието на Матей, което често съдържа мисълта за дълг (например: Матей 18:23-35), е евангелието, което представя Господ Исус като истинска жертва за престъпление. Както Матей, така и Марк записват вика на Господ, че е изоставен от Бога, когато е бил направен грях за нас (Матей 27:46; Марк 15:34).

Мирната жертва по-подробно

Левит 3

Както казахме, мирната жертва представя делото на Господ Исус като премахващо всяка бариера пред общението с Бога: Той е „сключил мир чрез кръвта на Неговия кръст“ (Колосяни 1:20). Тя също така ни показва празнуването на този мир, който сега съществува между простен вярващ и свят Бог.

В Левит 3 виждаме особено представена Божията страна на приношението, в допълнение към цената, която трябваше да бъде платена, за да имаме мир с Бога и да бъдем доведени в общение с Него. Ето защо има акцент върху мазнината и кръвта, и двете от които бяха изцяло за Бога. Мазнината говори за енергията на животното, напомняйки ни, че в Господ Исус всички Негови енергии бяха изцяло посветени на вършенето на волята на Неговия Отец: „Аз винаги върша онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Пророк Исая ни казва, че Той е поставил лицето Си като кремък (Исая 50:7) и не можеше да бъде отклонен от вършенето на тази воля. Забележете, че Бог казва, че мазнината от приношението е Негова храна (Левит 3:11,16). Колко голямо е удоволствието, което Отец е намерил в Своя Син и в делото, което Той е извършил!

Кръвта, разбира се, ни напомня за завършеното дело на Господ Исус, което е удовлетворило Бога и ни е очистило от нашите грехове. В Новия завет Неговата кръв е наречена „скъпоценна“ (1 Петър 1:19), и можем да разберем защо Бог е бил много ревнив в Стария завет за всяка злоупотреба с кръв – дори при животните, които изобразяваха делото на Неговия благословен Син.

Три различни вида животни можеха да бъдат принасяни като мирна жертва:

Един юнец (или вол) е животно с голяма сила. То ни напомня за думите на Господ Исус в Йоан 10:18: „Аз имам власт да го [живота Си] положа, и имам власт пак да го взема.“

• Едно агне е кротко и нежно. То ни напомня за готовността на Господ Исус да даде живота Си за нас. Той е наречен „Божият Агнец“ (Йоан 1:29,36) и е бил доведен като агне на клане (Исая 53:7).
• Една коза често е била използвана като жертва за грях (виж Левит 4:23, 23:19) и може да ни напомня за Господ Исус като Този, Който е способен да се справи с греха и да завърши делото, което Отец Му е дал да върши (Йоан 17:4).

Левит 7

В Левит 3 особено ни е представена Божията страна на мирната жертва. Сега в глава 7 имаме нашата страна (ст. 11-34). Намираме привилегиите и отговорностите, които ни принадлежат като тези, доведени в общение с Отца и Сина в резултат на Неговото дело. Докато в глава 3 видяхме, че кръвта и мазнината бяха изцяло за Бога, в глава 7 откриваме, че имаше дял за Неговия народ. Свещеникът, този, който принасяше жертвата, и цялото му семейство имаха дял да ядат от мирната жертва.

Откриваме, че имаше две причини, поради които можеше да бъде принесена мирна жертва. Първата беше за благодарност (ст. 12-15). Така днес ние, християните, трябва да се характеризираме с благодарност: „Бъдете благодарни... като благодарите на Бога и Отца чрез Него“ (Колосяни 3:15,17). „За всичко благодарете; защото това е Божията воля в Христос Исус относно вас“ (1 Солунци 5:18). Второ, тя можеше да бъде принесена за обет (ст. 16-18). Ние, разбира се, не даваме обети днес (Матей 5:33-37), но за нас това би говорило за време на духовно упражнение в нашия християнски живот, може би когато преминаваме през изпитание или чакаме усърдно нашия Отец за отговор на нашата молитва. Обикновено през такива времена ние растем най-много като вярващи. След като сме преминали през това време, имаме нещо да предложим на нашия Отец от това, което сме научили по нов начин, в знак на признателност към Неговия възлюбен Син.

Правила за ядене на приношението

Казахме, че законът за мирната жертва ни представя нашата страна на привилегия и отговорност като тези, доведени в общение с Отца и Сина. Това е поразително показано в правилата, които се прилагаха за яденето на мирната жертва.

Преди всичко, приношението трябваше да бъде изядено същия ден, или в случай на обет, до втория ден (ст. 15-17). Какво означава това за нас? Поне едно предположение е, че нашето общение с Отца и Господ Исус трябва да бъде свежо. Може да се наслаждаваме на прекрасни мисли за Господ Исус в неделя, но само това няма да ни поддържа в общение с Господ през цялата седмица. Всеки ден трябва да намираме свежи съкровища в Божието Слово и свежи причини да хвалим и да се покланяме на нашия Отец и на Господ Исус. Както приношението за обет можеше да се яде още един ден, така и ние можем да бъдем поддържани по-дълго от мисли за Господ, които сме придобили чрез специално време на духовно упражнение.

Виждайки как Той ни е превел през време на изпитание, може добре да накара сърцата ни да преливат от хвала за известно време. Но все пак трябва да се върнем към Словото за свежи мисли, иначе дори тази хвала в крайна сметка ще стане скучна. Не искаме нашата хвала и поклонение да бъдат форма. Дори невярващ може да следва форма. Нуждаем се сърцата ни да бъдат изпълнени ежедневно със свежо чувство за Неговата достойнство и слава.

След това виждаме деликатния характер на това общение. То се прекъсва много лесно от нечистота. Това е нещо, което всички ние добре да обмислим. Има три аспекта на това наставление:

• Ако месото от мирната жертва само докоснеше нещо нечисто, то трябваше да бъде изгорено – изобщо да не се яде (ст. 19). Нека внимаваме да не смесваме святи мисли за нашия благословен Господ и Неговото дело с нечистите неща, намерени в този свят (1 Йоан 2:15-17).
• Личната нечистота забраняваше на човек да яде мирната жертва: „който има нечистотата си върху себе си“ (ст. 20). Нека не мислим лекомислено за греха. Тъжно е, но е вярно, че като вярващи все още имаме греховна природа (плътта). Така че поради липса на бдителност понякога позволяваме тя да действа, и тогава извършваме грехове. Ако сме съзнателни за грях в живота си, нека незабавно го изповядаме и изоставим. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Както често чувах, докато растях, нека поддържаме кратки сметки с Господ.
• Човек не би могъл да яде мирната жертва, ако се е заразил с нечистота отвън (ст. 21). Трябва да внимаваме за нашите асоциации, както и да сме сигурни, че сме лично чисти. Тогава ще бъдем свободни да се наслаждаваме на мирната жертва – с други думи, на общението с Отца и Сина (2 Коринтяни 6:14 – 7:1).

Определени части за нас

Всяка част от животното, принесено като мирна жертва, се ядеше, освен мазнината и кръвта, които бяха запазени само за Бога. Две специални части обаче са определени за нас доста подробно. Първо, това беше гърдите на животното (Левит 7:29-31). Вярваме, че това би говорило за любовта на Господ Исус която Го е накарала да принесе Себе Си на Бога без петно (Евреи 9:14). Можем да мислим за Неговата любов към Отца: „За да познае светът, че Аз обичам Отца“ (Йоан 14:31). Той също така възлюби Църквата и даде Себе Си за нея (Ефесяни 5:25). И скъпи събратя вярващи, Той възлюби и теб, и мен поотделно: „Божият Син, Който възлюби мен и даде Себе Си за мен“ (Галатяни 2:20)!

Другата част от приношението, специално определена, беше плешката (Левит 7:32-34). Това би говорило за силата на Христос. Четем, че Отец обича Сина и е дал всичко в Неговата ръка (Йоан 3:35). Делото на кръста беше поставено в Неговите ръце и Той е завършил това дело. Възлюбени събратя християни, Отец е поставил теб и мен в Неговите ръце, и Той е достатъчно силен, за да ни преведе през всички наши изпитания и трудности тук и да ни доведе в дома на Отца! „А на Този, Който може да ви опази от падане и да ви представи безупречни пред Своята слава с голяма радост“ (Юда 24).

Завършваме с думите на апостол Йоан: „Наистина нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И тези неща ви пишем, за да бъде пълна вашата радост.“ (1 Йоан 1:3-4).