Съвършеният ОТЕЦ
„Ако някой син поиска хляб от някой баща между вас, ще му даде ли камък? Или ако поиска риба, ще му даде ли змия вместо риба?“ (Лука 11:11 NKJV).
Така говореше Господ Исус, когато разказваше на учениците Си какъв е Бог Отец. Ако дори един несъвършен баща на земята знае как да дава добро на децата си, няма ли техният небесен Отец да даде точно това, което е необходимо?
Може би бихме се поколебали да наречем Бога наш Отец, ако Писанията не бяха направили това. Това е защитна, възпитаваща, интимна връзка. Естествено казано, това е връзка, която всички синове и дъщери търсят в собствените си семейства. Разбира се, в семействата понякога има трудности, които прекъсват тази връзка, било то чрез развод, смърт или просто провалите на нашите земни бащи. Но Бог не е подвластен на тези провали; и докато ценим връзката си с Него като наш Отец, ще намерим сигурна основа за живота си – не само духовно, но и физически и емоционално.
Има няколко случая в Стария Завет, когато Бог е наричан Отец, особено в национален смисъл към Израел. Моисей попита народа: „Не е ли Той вашият Отец, Който ви купи?“ (Второзаконие 32:6). „Ти, Господи, си наш Отец; Изкупител наш от вечността е Твоето име“, потвърди Исая (Исая 63:16; виж Исая 64:8 и Малахия 2:10). Въпреки това, наистина в Новия Завет Бог разкрива пълнотата на тази връзка. Нуждаем се от самия Господ Исус, за да ни отвори тази връзка, защото само Той наистина знае какво означава да мислим за Бога като Отец (Лука 10:22). В деня на Своето възкресение, след като се справи с греховете ни на Голгота, Исус покани Своите да си спомнят, че Бог е техен Отец (Йоан 20:17).
В този контекст може би е добре да споменем, че има ограничен смисъл, в който Бог е Отец на цялото човечество. В Атина Павел използва тази истина, за да посочи глупостта на поклонението на идоли. Бог е създал всяко човешко същество „от една кръв“ и „в Него живеем, движим се и съществуваме“. Затова Павел заключи: „ние сме Божи потомци“ (Деяния 17:26,28-29) – така че не е разумно да почитаме [считаме за свещени] каменни или метални предмети, които сами сме проектирали. Това позоваване на Бога като наш Отец в общ смисъл е призив към тези, които нямат познание за Него; но то не означава, че цялото човечество сега е Негови деца в духовен смисъл.
Семейни привилегии
Въпреки това, за вярващите в Господ Исус, връзката с Бога като наш Отец е чудесно благословение. Има няколко привилегии, свързани с тази връзка. Една от тях е, че опознаваме грижата на Отца. Господ говори категорично за това, напомняйки на Своите последователи, че Бог се грижи за гарваните и лилиите – и не цени ли учениците още повече? Затова Той добави: „не търсете какво да ядете или какво да пиете... [Вашият] Отец знае, че имате нужда от тези неща“ (Лука 12:29-30; виж също Матей 6:25-33).
За разлика от това, народите на света търсят същите тези неща (Лука 12:30); и тук думата, преведена като „търсят“, има допълнителна интензивност. В живота ни това означава, че сме заобиколени от хора, които са фиксирани [заети] с посрещането на собствените си нужди. Така може да ни е лесно да развием същата обсесия и самите ние. За вярващия обаче такава тревога е неоснователна, защото нашият Отец знае от какво се нуждаем! Не само това, но можем да бъдем сигурни, че Неговата сила е достатъчно голяма, за да го осигури. От Авраам до Павел, Старият и Новият Завет преливат от примери за Божията способност да посреща нашите физически нужди.
Докато ценим грижата на Отца, ние също се научаваме да познаваме Неговата любов. „Вижте каква любов ни е дал Отец, за да се наричаме Божии деца!“ заяви апостол Йоан (1 Йоан 3:1; виж също Йоан 16:27). Поради Божията спасителна любов, Той осигури изкупление за греховете ни чрез Христос. Но повече от това, поради Неговия характер като наш Отец, Той желае не само да ни спаси, но и да ни направи Свои деца. На земята чувството за любовта на баща ни може да липсва, а в крайни случаи може да има изоставяне или дори омраза. Но любовта на Отца е неизменна.
Един важен резултат от наслаждаването на любовта на Отца е, че тя ще ни предпази от любовта към света. В Писанията светът е описан като изрично противопоставен на Отца. „Ако някой обича света, любовта на Отца не е в него. Защото всичко, което е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота – не е от Отца, а е от света“ (1 Йоан 2:15-16). Светът се представя като място, което може да задоволи всяко наше желание: „Защо да чакаме Бога, ако можем да намерим удоволствие без Него?“ Това се случи с Димас, който „възлюби този сегашен свят“ и престана да служи на Господа (2 Тимотей 4:10; сравни с Филимон 24). За разлика от това, увереността, че нашият Отец ни обича и се грижи за нас, ще ни помогне да преодолеем примамките на света, защото знаем, че можем да Му се доверим, вместо да търсим другаде за нуждите си.
Ако забравим грижата и любовта на Отца, не сме изоставени, защото Той използва още един аспект от нашата връзка: Неговото поправяне. Лош е бащата, който пренебрегва последователното напътстване на децата си, както дори Божият народ е открил за своя скръб (помислете за Давид в 1 Царе 1:5-6). Децата придобиват разбиране и зрялост от поправянето на бащите си, колкото и несъвършени да са те; и затова Писанията заключават: „Няма ли много повече да се покорим на Отца на духовете и да живеем?“ (Евреи 12:9). Дисциплината може да не е приятна, но тя произвежда праведност, когато сме се научили от нея, точно както Павел се научи да се доверява на Божията благодат, след като получи труден „трън в плътта“ (2 Коринтяни 12:7-9). Освен това, дисциплината на Отца е доказателство, че наистина сме част от Неговото семейство, напомняйки ни отново за нашата привилегия да имаме връзка с Него.
Допълнителни уроци
Тези три аспекта на връзката с Отца – Неговата грижа, Неговата любов и Неговото поправяне – ни предлагат и някои допълнителни уроци. Когато си спомняме, че нашият Отец знае нашите обстоятелства, можем да се научим да разчитаме на Него. Тъй като Той е наясно с нашите нужди и разбира нашите слабости, Той със сигурност ще осигури това, от което се нуждаем, своевременно.
Можем също така да се научим да бъдем доволни. Защото Той е Отец на светлините, Който никога не се отклонява или не действа непоследователно с характера Си, Той дава всеки добър и съвършен дар (Яков 1:13-17). Това означава, че всичко, което Той не е осигурил, не би било добро за нас в момента. Напомняйки си, че нашият Отец знае, можем да бъдем благодарни за точно това, което Той е дал, било то малко или много.
Освен това, можем да се научим да имаме правилната перспектива дори при много трудни обстоятелства. Например, много от Господните хора по света живеят в голяма бедност. Когато сме принудени да живеем без удобствата на този свят, можем да бъдем изкушени да посрещнем нуждите си по незаконен начин (Притчи 30:9) или да обвиним Бога, че се отнася сурово с нас (Рут 1:20-21). Може дори да почувстваме, че нашите недостатъци ще ни попречат да служим на Господа. Но спомняйки си, че нашият Отец знае нашата нужда, ще ни държи на прав път, защото Той е бил верен доставчик от поколения (Псалм 37:25). Бог показа на Агар извор с вода за нейния умиращ син; Той умножи брашното и маслото за отчаяни вдовици и Той не спира да показва Своята доброта към нуждаещите се днес (Битие 21:15-20; 1 Царе 17:11-16; 2 Царе 4:1-7; Рут 2:20). Ние сме склонни да се фокусираме върху това, което нямаме (дори ако сме сравнително добре), но Бог се фокусира върху това, което имаме (2 Коринтяни 8:12). „Какво е в ръката ти?“ пита Господ (Изход 4:2). Това е, което Той ще използва.
Сред всички аспекти на нашата връзка с Бога като наш Отец, едно име има специално значение: името Авва. Това е арамейска дума за баща, която предполага голяма близост. Някои предполагат, че е като английската дума „Татко“. В два случая (Римляни 8:15; Галатяни 4:6) Павел пише, че Божият Дух в нас ни позволява да се наслаждаваме точно на тази връзка с Бога, когато Му викаме: „Авва, Отче!“ Има само един случай, когато самият Господ използва този термин: в Гетсиманската градина, в дълбоката Си агония, докато предвиждаше страданието на Кръста (Марк 14:36). Това ни помага да оценим дълбоката интимност на това име, което е точно реалността на нашата връзка с Бога като наш Отец. В най-мрачните ни моменти, в най-дълбоките ни трудности, можем да се обърнем към Него, защото Той знае и Той се грижи.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Тази линия на учение насърчава бедните, но не отрича свързаната отговорност на тези, които имат благата на този свят, да ги споделят с братята си в нужда (1 Йоан 3:17).
