При завършването на сътворението Бог постави Адам и Ева в прекрасната среда на Едем, с Неговите изобилни благословения (Битие 1–2). Ева обаче беше измамена от Змията, а Адам престъпи Божията заповед (3:1-6). Скоро след трагичното им падение човешкият род се поквари до такава степен, че Бог трябваше да съди цялата земя, което Той направи чрез потопа по времето на Ной (6:5-7). Оттогава, за съжаление, човешкото сърце не се е променило (8:21). Дори беше въведено робство (9:25-27), показвайки човешката нечестивост по други начини.
Въпреки всичко това, Бог взе концепцията за робството и я постави на ново, много по-високо ниво – да бъде съвършено демонстрирано в Неговия Син, в пълнотата на времето, изпратен в този свят като съвършения Слуга (виж Галатяни 4:4-7). Много преди Неговото идване, Израел беше спасен от египетско робство и Бог представи истинския роб, слугата, или роба, според Неговите мисли (Изход 21:2-6).
В човешкото общество един роб може да бъде презрян, но Писанието използва тази функция, или позиция, като нещо много почтено, особено във връзка с Господ Исус. Пример за това е добре известният пасаж, който обичам да наричам „най-великото пророчество“ (Исая 52:13–53:12). Терминът „роб“ понякога се превежда като „слуга“, особено когато се използва за Сина-Слуга, към Когото Светият Дух често прикрепя притежателното местоимение „Мой“ (Исая 42:1, 52:13, 53:11 NKJV). Той дойде поради истинската Си любов към Бога и Неговия народ.
Вярващите от църковната епоха – от Деяния 2 до грабването (1 Солунци 4:14-18; 1 Коринтяни 15:51-58) – отговарят на Неговата велика любов в служение сега (Галатяни 2:20; Ефесяни 5:1-2,25-33). Те ще правят това завинаги като небесни светии, които ще бъдат с Него и ще Му служат (виж Откровение 22:3).
По време на хилядолетното царуване вярващите на земята ще служат на нашия Господ Исус Христос в съгласие с небесната компания. Те ще служат на Бога според примера на нашия Господ Исус, Съвършения Син-Слуга (Филипяни 2:5-11).
Често използвани термини за „служене“
Преброявайки всички съществителни и глаголни форми, които принадлежат към еврейската коренна дума абад, намираме 1099 срещания в Стария Завет. Нейният новозаветен еквивалент е гръцката дума дулос, която се среща 182 пъти, ако включим свързаните с нея съединения и глаголи. С този огромен брой срещания, трябва да ограничим вниманието си до няколко препратки и да се съсредоточим върху основната концепция на тази тема.
Малко история
Първият път, когато Божието Слово споменава термина „служене“, е веднага след създаването на Адам, когато Бог видя, че няма кой да се грижи за красотата на земята, която Той беше приготвил (Битие 2:5). Затова Той постави Адам да се грижи за Едем, да го обработва и пази (ст. 15). И двата стиха използват термина абад.
Когато Бог помоли човека да даде имена на животните, Адам забеляза, че Бог доведе всички по двойки – един мъжки и един женски, докато той беше сам (ст. 19-20). Тогава Бог му осигури спътница по много забележителен начин, като Той построи жена от реброто на Адам. Забележете, че не беше от главата или крака му, за да бъде над или под него, а отстрани му, за да бъде негова помощница. Той доведе Ева при него (ст. 21-25; виж Ефесяни 5:22-33). Адам и Ева обаче не успяха да запазят градината, както Бог им я беше дал, защото скоро паднаха в грях, бунтувайки се срещу Него (Битие 3:1-6). Тогава Той ги изгони от Рая (3:24) – значението на „Едем“. По-късно, поради завист, най-големият син на Адам и Ева, Каин, уби брат си Авел (4:8).
Не след дълго целият човешки род беше в състояние, което беше непоправимо (6:1-7), което накара Бог да изпрати потопа в дните на Ной (6:13–7:24). Този световен съд доведе до ново начало, основано на жертвата на Ной и с Божиите благословения (8:20-22, 9:1,9-17). Въпреки това, отново имаше провал, тъй като Ной загуби самоконтрол, напи се и имаше проблеми в собственото си семейство (9:20-27). Въпреки това, от Ной и синовете му се развиха 70 нации (Битие 10). Всички те ще играят роля в бъдещето, когато Божиите планове за тази земя ще бъдат изпълнени, дори въпреки всичките им провали.
След потопа и жертвата на Ной, Бог благослови Ной и синовете му, заповядвайки им да бъдат плодовити, да се размножават и да напълнят земята (9:1). Потомците не искаха да се разпръснат по цялата земя (11:4), а останаха в района и започнаха да строят град Вавилон и неговата кула, предназначена да служи на различни идоли. Това доведе до Божията намеса в съд, разпръсквайки човешкия род по цялата земя (11:5-9), тъй като Той остави всички хора да вървят по своите си пътища (Римляни 1:21-32).
От една от тези групи хора Бог призова Аврам (Битие 12:1-8), което означава „възвишен баща“. По-късно Бог му даде името Авраам (17:5), което е „баща на множество“. Той обеща на Аврам, че много народи ще произлязат от него, въпреки че жена му не можеше да зачене (Битие 15–17). И все пак, Авраам повярва на Бога (Римляни 4), както и Сара, жена му (Евреи 11:11). След като и двамата бяха преминали типичната възраст за раждане на деца (Римляни 4:19), Бог им даде син, Исаак (Битие 18, 21), което означава „смях“. Той също така обеща на Аврам и неговите потомци обширната област между реката на Египет и Ефрат (15:18). Израел все още не е завладял този огромен регион, но в предстоящото хилядолетно царуване под Господ Исус Христос със сигурност ще го направи. На 40 години Исаак се ожени за Ревека и след 20 години те имаха близнаци – Исав и Яков (Битие 25:25-26; Римляни 9:6-14).
От Яков произлязоха дванадесетте племена, които в крайна сметка попаднаха в египетско робство за 400 години, точно както Бог беше предсказал на Авраам (Битие 15:13). Когато дойде Неговото време, Бог призова Моисей, чрез когото Той избави Израел „от желязната пещ“ (Второзаконие 4:20) и осинови нацията като Свой „син“ (Изход 4:22-23; Осия 11:1) – Израел тук е тип на Господ Исус (Матей 2:15).
Въпреки всички провали на Адам, Ной, Авраам и неговите потомци, както и на Израел като нация, след 4000 години човешка история Бог изпрати Своя възлюбен Син. „И Словото стана плът и живя между нас, и ние видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:14). Той беше съвършеният Божий Слуга, Единственият. Там, където първият човек и неговите потомци бяха се провалили по много различни начини и в множество изпитания, Вторият Човек никога не се провали, а винаги угоди на Бога (Матей 3:17; Йоан 8:28). Ето защо Бог Го нарече „Мой Слуга“, верен и напълно различен от всички останали (Исая 40–53).
Христос Исус… Който, бидейки в образа на Бога, не счете за грабеж да бъде равен на Бога, но Себе Си унижи, като прие образа на слуга, и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст. Затова и Бог Го възвиси високо и Му даде име, което е над всяко име, за да се поклони в името на Исус всяко коляно от небесните, земните и подземните, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца (Филипяни 2:5-11).
Съвършеният Слуга
Господ Исус каза, че Той „не е дошъл да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45). Този цитат е от Евангелието на Марк, което описва много подробности от Неговото служение от началото до края, включително Неговите страдания. То Го показва, след Неговото възкресение и възвисяване, да служи с учениците Си, буквално „да работи с тях“ (16:20). Това означава, че Той все още служи от небето, тъй като работи с и помага на вярващите. В бъдещия свят Той ще царува, и все пак ще служи на всички истински ученици, защото те ще бъдат с Него на небето. „Блажени онези слуги, които Господарят, когато дойде, ще намери будни. Истина ви казвам, че Той ще се препаше и ще ги накара да седнат да ядат, и ще дойде и ще им служи“ (Лука 12:37). Това бъдещо благословение е за онези, които бдят и Му служат вярно през цялото време, когато Исус е отхвърлен.
Човешката склонност е да не бди, както се случи с десетте девици (Матей 25:1-13). В резултат на това те не служиха, защото не бяха подготвени. Готови ли сте?
Господ насърчава всички истински ученици: „Ако някой Ми служи, нека Ме следва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга . Ако някой Ми служи , него Моят Отец ще почете“ (Йоан 12:26). Курсивните термини, които Господ използва в този стих, са от същия корен като думата „дякон“, понякога превеждана като „служител“. Тези думи могат да бъдат погрешно разбрани поради склонността да се свързват такива термини с официални длъжности или рангове в църквите. Писанието обаче набляга на реалността. Вместо да търси официални длъжности, Господ предпочита да служим, или да служим, в истинска зависимост от Него и в общение с Него.
Винаги зависим от Бога
Като съвършен Слуга, Исус винаги разчиташе на Божието ръководство, за което Йоан 11 описва прекрасен пример. Когато получи новина, че приятелят Му Лазар е болен, сестрите му Го помолиха да дойде и да го излекува. Но Исус изчака два дни (ст. 6), преди да пътува до Витания в Юдея. Защо? Докато нашият Господ пристигна там, Лазар беше умрял и вече беше четири дни в гроба (ст. 39). Бог щеше да използва тази ситуация, за да покаже Своята слава (ст. 4,39-40) в демонстрация на Своята победоносна сила над смъртта (ст. 43-44).
Според еврейската теология някой, който е умрял, може да бъде върнат към живот, но само ако такова чудо се случи в рамките на три дни след смъртта на човека. Господ беше направил това по-рано, когато върна към живот дъщерята на Яир (Лука 8:41-42,49-56), както и младия мъж от Наин, който беше в ковчег на път за погребение (7:11-17). Фарисеите учеха, че когато минат три дни след смъртта на човек, починалият ще трябва да чака до възкресението в последните дни. Ето защо Господ Исус каза първо на Марта, а по-късно на Мария: „Аз съм възкресението и животът“ (Йоан 11:25). Това означаваше, че Той не беше обвързан от правилата или тълкуванията на фарисеите.
Стихове 33 и 38 описват силното въздишане на Господа в духа, когато Той срещна силата на смъртта, и Той плака за Лазар със съчувствие (ст. 35). На този фон, възкресенската сила на Исус беше демонстрирана в това, че Той успя да върне Лазар към живот. Чрез това огромно чудо Бог беше прославен, Господ Исус почетен, а силата на смъртта победена. В крайна сметка Той преодоля смъртта на кръста (Колосяни 2:15) и демонстрира Своята победа в собственото Си възкресение.
Враговете на Господа обаче бяха провокирани до омраза и в своята слепота дори искаха да убият Лазар (Йоан 12:10), защото напълно отхвърлиха Исус, въпреки великото Му чудо. И все пак мнозина сред юдеите повярваха в Него (11:45). По време на официална сесия на еврейския съвет, еврейското ръководство осъди Исус, но в омразата си те само изпълниха това, което Бог беше предсказал отдавна (ст. 46-57).
Други термини за служене и как те се отнасят до Господа
Освен абад, обичайният термин за служене или работа като роб, еврейският език има друга дума за служене или обслужване на нуждите на някой друг. Тя е шарат, срещаща се 100 пъти като глагол или съществително, независимо дали се отнася за мъжки или женски служител. Йосиф служеше на Потифар, началник на фараоновата стража (Битие 39:1-4), а по-късно в затвора на двамата началници на фараона, които той беше поставил там (40:1-4). Друг пример е Ависага Шунамка, която служеше на цар Давид в старостта му (1 Царе 1:1-4,15). Много преди това, като личен служител на Моисей, Исус Навин му служеше (Изход 24:13, 33:11; Числа 11:28; Исус Навин 1:1). Същият термин се използва за служението на първосвещеника Аарон в Божието светилище, както и за неговите синове и наследници (Изход 28:35,43, 29:30, 30:20). Използва се и за левитите, които служат на свещениците (Числа 1:50, 3:6, 16:9, 18:2) и за племето Леви като цяло (Второзаконие 10:8). Въпреки че съществуват паралели между тях и Господ Исус, Новият Завет, особено Евреи, подчертава огромните контрасти.
Новият Завет най-често използва гръцката дума дулос, означаваща „слуга“ или „роб“, и съответния ѝ глагол дулеуо за Господ Исус, Слугата par excellence, или по-добър от всички останали. Има още няколко термина за служение и служба, които бихме искали да разгледаме, особено във връзка с нашия Господ Исус.
Първо, думата дякон (гръцки: диаконос) и свързаните с нея термини: работа като дякон, служба или служение. Нека си припомним Неговия собствен пример и учение: „Ако някой Ми служи, нека Ме следва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят слуга. Ако някой Ми служи, него Моят Отец ще почете“ (Йоан 12:26). От небето, където сега е увенчан със слава и чест, Господ Исус като велик Слуга/Дякон дава напътствия на Своите слуги на земята как да следват Неговия пример, да Му служат и да осигуряват подкрепа или облекчение на Неговия народ в нужда.
Апостол Павел учи, че правителството е Божий служител (Римляни 13:1-4) и че всички християни трябва да се подчиняват на властите. Апостолът също така обяснява, че вярващите имат различни функции и могат да служат на Господа, както и един на друг (1 Коринтяни 3:5, 12:5, 16:15).
Светият Дух също е представен като Дякон със свое собствено служение (2 Коринтяни 3:8). Павел беше служител, буквално дякон (1 Тимотей 1:12; 2 Коринтяни 8:20; Ефесяни 3:7; Колосяни 1:23,25), чийто пример трябва да следваме (1 Коринтяни 11:1), както и други по онова време (Колосяни 4:7,17; 1 Тимотей 4:6). В нашия ден на упадък, този вид служение или служба все още е възможен, както беше вярно за Тимотей (2 Тимотей 4:5) и за възстановения слуга Марк (ст. 11). Дори Онисим, току-що спасен, стана полезен за служене, първо на Павел в римския му затвор, по-късно на бившия си господар Филимон и на местното събрание там (Филимон 13). Това е обширна тема, както е и случаят със служенето като роби.
Вярващите сред еврейския народ се нуждаеха от насърчение да продължат този вид служение. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави вашето дело и труда на любовта, която сте показали към Неговото име, като сте служили на светиите и служите“ (Евреи 6:10). Подобно насърчение беше дадено от апостол Петър: „Както всеки е получил дар, така и служете един на друг с него, като добри настойници на многообразната Божия благодат. Ако някой говори, нека говори като Божии слова. Ако някой служи, нека го прави със силата, която Бог дава, за да бъде във всичко прославен Бог чрез Исус Христос, на Когото принадлежи славата и господството завинаги и завинаги. Амин“ (1 Петър 4:10-11). Колко красиво е, че дори днес всички ние можем да функционираме като дякони или служители, като добри настойници, използвайки това, което Бог ни е поверил за ползата на другите и за Негова слава. Съществителните диаконос (дякон) и диакония (служение, служба), както и глаголът диаконеин (да служи като дякон) се срещат 100 пъти в Новия Завет.
Накрая ще разгледаме още няколко термина, използвани по-рядко. Първо, лейтургос и лейтургия, две гръцки съществителни, които обозначават специална обществена служба, от които лейтургеин е глаголът. Интересно и насърчително е да научим за тези и други думи, тъй като те описват нещо от Господа като Слуга на земята и в Неговото настоящо служение на небето. Думата „литургия“ произлиза от тази гръцка дума, а нейният глагол се използва за човека, който извършва този вид обществена служба. В контекста на дадения от Бога юдаизъм четем за Захария, който е служил в храма като свещеник. Текстът използва този конкретен глагол (Лука 1:23; виж Евреи 9:21, 10:11).
След служението на Христос на земята и завършената Му работа на кръста, Той стана Служител (8:2) на небесната скиния, с по-превъзходно служение (ст. 6), което замени предишната земна система, която Бог беше дал за известно време. Господ Исус сега служи публично на небето, непрекъснато, в непосредственото присъствие на Бога, за разлика от земния първосвещеник, на когото само един ден в годината беше позволено да влиза в Светая Светих (9:7).
Освен това, по време на епохата на благодатта, в която живеем, нашият Господ Исус има Свои представители на земята, както виждаме в Деяния 13. Няколко специално надарени Божии мъже служеха публично (същите гръцки термини) в събранието в известния град Антиохия (ст. 1-2). Господ Исус избра двама мъже измежду тях – Варнава и Савел – за да ги изпрати чрез Светия Дух. Това беше за тяхното специално мисионерско служение, описано в Деяния 13–14, което те завършиха за около 18 месеца (14:26-27).
Павел използва подобна терминология за своите дейности в Господното дело към края на третото си мисионерско пътуване (Римляни 15:16) и за грижата, която вярващите във Филипи му оказаха по време на първото му римско затворничество (Филипяни 2:17,25,30). Той я използва и описвайки подкрепата от вярващи измежду езичниците, за да помогнат на своите еврейски братя (Римляни 15:27; виж 2 Коринтяни 9:12). Същите гръцки термини се използват за служение от ангели (Евреи 1:7,14) и правителствени служители (Римляни 13:6).
В заключение нека разгледаме глагола латреуо, който се среща 21 пъти в Новия Завет. Той обозначава служението на Бога в смисъл на поклонение, за да Го почита само Него, както е потвърдено от Господ Исус, когато е бил изкушаван от Дявола (Матей 4:10; Лука 4:8). Така Бог е искал Израел да Му служи (Лука 1:74), както ще правят по време на предстоящото хилядолетие. Виждаме това в вдовицата Анна (2:37), Савел от Тарс преди спасението му (Деяния 24:14) и верните сред дванадесетте племена на Израел (26:7). Въпреки това, Израел се проваляше отново и отново, изпадайки в идолопоклонство (7:42) и/или бунт, докато твърдеше, че служи на Бога.
Това твърдеше фанатичният преследвач Савел, когато преследваше Месията, Който действаше във вярващите, които той арестуваше (9:4). Въпреки това, спасен и преобразен, като новороден вярващ, Савел / Павел започна да служи на истинския Бог по напълно нов начин. Тази трансформация започна в деня, когато, пътувайки към Дамаск, той имаше среща с Господ Исус Христос, Йешуа Хамашиах (9:3), Който му се яви и му говори от небето. От този момент и докато говореше на кораб, пътуващ за Рим (27:23), апостолът беше нагледен урок за всички вярващи – включително за теб и мен днес. Очарователно! Той беше научил да се смирява и да почита и служи само на Бога (2 Тимотей 1:3), като възлагаше доверието си на нашия прославен Господ Исус (Филипяни 3:3), а не на плътта или на себе си.
От човешка гледна точка той имаше много причини да се доверява на себе си – дори на плътта си. Савел смяташе, че има много причини да се гордее с това, което може, като естествен човек, да предложи на Бога (3:4-6). Но след като срещна Господ Исус Христос и Го видя такъв, какъвто е сега на небето, всичко се промени за Савел. Първо, той беше в изолация за три дни (Деяния 9:8-9) и там започна да преоценява всичко от нова перспектива, измервайки всичко с различен стандарт (Филипяни 3:4-11). Сега най-голямото му желание беше да опознае Този, Който му се беше явил и беше започнал да го променя – Савел от Тарс, религиозният фанатик, най-добрият човек в юдаизма. Той осъзна, че Този, Който е успял да влезе в живота му, е Единственият, за Когото си струва да се живее, и това означаваше доживотен и пълен ангажимент (ст. 12-14).
А какво ще кажете за теб и мен днес? Ангажирани ли сме по този начин да познаваме нашия Господ Исус и да Му служим – и само на Него?
В Марк 1 Царят провъзгласи това, което е валидно и днес: „Покайте се и вярвайте в благовестието“ (ст. 15 KJV). Господ чете в сърцето на всеки отговор, даден на тази настойчива покана. След това на онези, които са Го послушали и са Го приели, Той отправя друг личен призив, призив да Му служат и да Го следват. „Елате след Мен“ (ст. 17). Този призив беше съществен. Човек не може да каже от само себе си на Бога: „Аз се предавам на Теб.“ Господ е Този, Който, знаейки всичко, решава: „Ще те взема в Моята служба.“ Като учениците, нека Му говорим за всичко, което ни тревожи (ст. 30). Тъщата на Симон, излекувана от Господа, побърза да служи на Него и на Неговите последователи. Не виждаше ли тя пред очите си Примера на най-великото служение? Вечерта в къщата настъпи, но за такъв Слуга денят не е свършил. Той продължи да лекува онези, които идваха при Него. Каква беше тайната на тази прекрасна дейност? Откъде Господ Исус черпеше такава сила, която постоянно се обновяваше? Тя идваше от общението с Бога (ст. 35). Вижте как този съвършен Човек започна деня Си? Но след това, когато му казаха за Неговата популярност, Той отиде да проповядва евангелието другаде (Марк 1:37-38). —Жан Кьоклен, Ден след ден (адаптирано)
