ЛИЧНА ЛЮБОВ
„С Христа съм разпнат; и вече не аз живея, а Христос живее в мене; а животът, който сега живея в плът, живея го чрез вярата в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20).
Не ценим ли тези думи, когато ги правим свои? „Божият Син възлюби МЕНЕ и предаде Себе Си за МЕНЕ.“ Колко радостни са сърцата ни за тази индивидуална, лична любов на Христос! Това ни е представено в единадесета глава на Йоан: „А Исус обичаше Марта и сестра ѝ, и Лазар.“ Той обичаше всеки от тях, и нямаше ли нещо особено в характера на Неговата любов към всеки един, и няма ли тази особена характеристика, на която вие и аз се радваме, когато познаваме Исус за себе си? Именно на това се наслаждаваше апостол Йоан, когато говореше за себе си като за „ученика, когото Исус обичаше“.
Не обичаше ли Исус всички единадесет? Разбира се, но Йоан прие тази любов в сърцето си и се успокои в нея. Скъпи млад вярващ, остани насаме с Христос; в този забързан ден сред хората, търси често да бъдеш насаме с Него и нека топлината на тази любов почива върху теб. Но някои от вас казват на тези събрания:
Откривам, че има нещо в мен, което изглежда толкова противно и което не отговаря на любовта на Христос – аз откривам себе си. Римляни 6 и 7 са били мъчителна камера за мен. Колко копнея да се освободя от силата на греха, която изглежда все още ме доминира!
Възможно ли е да не съм истински християнин? Не бих искал да казвам на никого за това, но дете на Бога ли съм? „Нека този стих ви утеши: Аз съм разпнат с Христос.“ Да бъдеш разпнат означаваше да бъдеш осъден като негоден да живееш на лицето на земята. По-лош ли си от това? И този може да каже: „Божият Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.“ Господ не е разочарован от теб; Той знае всичко, което си, и знаеше от самото начало какво ще се окажеш, но Той те е взел, за да те пази, защото те е обичал, обича, винаги ще те обича, не заради нещо в теб, а защото те е обичал. О, радостта да почиваш в това! Божият Син ме възлюби, защото Той е любов.
Божият Син се наведе от Своята слава в човешко естество, за да те вземе, но Той знаеше всичко, което беше, преди да те вземе. Той беше разпнат за теб и ти можеш да приемеш този език и да кажеш: „Аз съм разпнат с Него“ – това е краят на твоето греховно омразно аз в праведен съд; „за да мога, макар и все още да живея тук на земята, сега да живея чрез вярата в Божия Син“ – вяра, която извира от Него и осигурява всички нужди за твоя път тук долу.
ПОСТОЯННА ЛЮБОВ
„Кой е този, който осъжда? Христос е Този, Който умря, да, по-скоро, Който възкръсна, Който е дори отдясно на Бога, Който също ходатайства за нас. Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? Скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или опасност, или меч? Както е писано: Заради Теб ни убиват цял ден; смятат ни за овце за клане. Не, във всичко това ние сме повече от победители чрез Този, Който ни възлюби.“ (Римляни 8:34-37).
Тук имаме не толкова личната любов на Христос, колкото постоянната любов на Христос. Именно това е представено в стих от Йоан 13: Исус, „като възлюби Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.“ Той ги обичаше съвършено, Той ги обичаше през целия път.
В този стих откриваме, че има четири страни на Христовата любов. Тя е любовен квадрат –
„Христос, Който умря.“ В Своята дълбока любов към теб Той отиде в далечината, тъмнината и дълбините на опустошението на кръста. „Христос е Този, Който умря, да, по-скоро, Който възкръсна.“ Духът би ни занимавал с възкресението на Христос. С каква бързина Неговите пратеници в деня на възкресението бяха изпратени при Неговите ученици с посланието: „Идете при Моите братя и им кажете: Аз се възкачвам . . .“ Не беше: „Идете при тези бедни грешници и им кажете, че съм понесъл греховете им“, макар че това беше вярно.
Той беше умрял, за да сложи край на тяхната греховна история, за да могат те завинаги да бъдат свързани с Него, но Той говори за висотата на благословението, което е спечелил за тях. Христос не задържа нищо, което Неговата любов може да даде. Нека вие и аз да нямаме резерви от Него. Откриваме също, че Той е „*дори отдясно на Бога*“, и Той е там за нас.
В любов Той живее, както някога в любов Той умря, и тази любов е активна –
„Той ходатайства за нас.“ Как така сме тук тази вечер? Това е резултат от настоящото любящо ходатайство на Христос от наше име, което ни е довело дотук и ще ни доведе до Отцовския дом.
„Кой ще ни отлъчи от любовта Христова?“
Апостолът се обляга на тази скала на Христовата любов и предизвиква всички, които идват, и вие можете да посрещнете бъдещето, каквото и да носи то, с тази увереност, че Христос ще ви обича точно както ви е обичал, когато е положил живота Си на Голготския кръст; защото Неговата любов е неизменна.
НЕИЗСЛЕДИМА ЛЮБОВ
„Да можете да разберете с всички светии що е широчина, и дължина, и дълбочина, и височина; и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните с цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:18-19).
Апостолът ни води на висока планина. Тук той разглежда целия обхват на чудното Божие намерение, което има Христос в центъра, и той иска вие и аз да познаем широчината, дължината, дълбочината и височината на Неговия велик план за славата на Неговия Син; но ние почти можем да бъдем обезсърчени и объркани от неговата величина. Той обаче продължава да казва: „и да познаете Христовата любов.“
В цялата тази слава мястото, най-близко до сърцето ни, ще бъде Христовата любов, която почива върху нас, и тази любов превъзхожда знанието – тя е неизразима. В Ефесяни 5:25 любовта на Христос отново ни е представена: „Христос също възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“
Обръщам ви към това само защото искам сърцето ви да обхване всички, които съставляват това събрание в този настоящ ден на благословение от Петдесетница до онзи радостен ден на възнесение, когато любовта ще има своите възлюбени в дома горе. Никога не мислете за по-малко от цялото Божие събрание.
ПРИНУЖДАВАЩА ЛЮБОВ
„Защото Христовата любов ни принуждава; понеже така съдим, че ако един умря за всички, тогава всички бяха мъртви“ (2 Коринтяни 5:14).
Той умря за нас, за да живеем, и сега е дадена благодат, за да не живеем вече за себе си.
Всички сме правили това и всеки път, когато сме го правили, просто сме живели изгубени животи със себе си като център.
Но Той би искал да живеем „за Този, Който умря за нас и възкръсна.“ Той живее, обект за нашите сърца, обект за нашите животи.
Тук няма нищо, за което си струва да се борим, всичко тук е балон, който ще се спука, но има нещо, което остава, има живот, който трае, живот, който трае вечно, живот, живян за Божията воля, и вие и аз, принудени от Христовата любов, можем да живеем за Този, Който умря за нас и възкръсна.
В Римляни 12 четем: „Представете телата си в жива жертва, свята, благоугодна на Бога. . . .“ Ние сме Негови по благодат, ние сме Негови по покупка, по изкупление, но Той иска всеки един от нас да бъде Негов чрез представяне. Някога честно и искрено ли сте Му предали тялото си насаме? Той ви е купил – доставете стоката.
Господи, аз съм Твой, Твоите претенции признавам, Себе си изцяло на Теб бих дал, Царувай Ти сам в сърцето ми И нека за Твоя слава да живея.
