Десет дни след като Господ Исус се завърна на небето, Той изпрати Светия Дух да бъде с вярващите на земята, дори да живее в тях, както е предсказано в Йоан 14–16. Малко след това Господ подтикна Петър и Йоан да излекуват по чудо беден просяк, който бил куц по рождение. Когато човекът поискал пари, Петър му казал: „Сребро и злато нямам, но каквото имам, това ти давам: В името на Исус Христос от Назарет, стани и ходи!“ (Деяния 3:6 НКЖВ). И той го направил!
Това удивително събитие демонстрирало благодатта и силата на Месията към този човек, чието изцеление послужило като нагледен урок за еврейския народ. Това, което се случило с този човек, можело да стане реалност в живота на всички хора, ако те се покаят и повярват в Исус Месията, когото те били отхвърлили и разпънали. Исус възкръснал от мъртвите и Бог Го прославил от дясната Си страна.
Въпреки че целият народ бил виновен в това отношение, Петър провъзгласил: „Нека ви бъде известно на всички вас и на целия Израелски народ, че чрез името на Исус Христос от Назарет, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него този човек стои тук пред вас напълно здрав. Той е „камъкът, който вие, строителите, отхвърлихте, който стана глава на ъгъла“. И в никой друг няма спасение, защото няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:10-12, курсивът е добавен).
Воден от Божия Дух, Лука написал своя доклад, наречен „Деяния“, и включил своето собствено наблюдение: „А когато видяха смелостта на Петър и Йоан и разбраха, че са неучени и необучени хора, те се удивиха. И осъзнаха, че са били с Исус. И като видяха изцеления човек да стои с тях, не можеха да кажат нищо против това“ (ст. 13-14).
Петър, докато говорел, се позовал и на Псалм 118:22-24. Там четем: „Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана глава на ъгъла. Това е дело на ГОСПОДА; то е чудно в очите ни. Това е денят, който ГОСПОД е направил; ще се радваме и ще се веселим в него.“ Отхвърленият камък говори за Месията, който изпълни Божия съвет и стана основа и център на Божия нов дом, който е Църквата на живия Бог. Това, което ГОСПОД е направил, е било чудно в очите на псалмиста, точно както и за Петър, който цитира този текст. То е и за нас днес, защото сме станали част от Божия дом по Неговата благодат. Хвалете Неговото име!
Името на Исус и Божията благодат
Божията благодат е била проявена, или показана, в живота и служението на Господ Исус Христос и е била потвърдена от Неговото извършено дело. По нов и още по-изобилен начин тази благодат характеризира настоящата диспенсация, която започна с идването на Светия Дух и ще завърши с грабването (Деяния 2:1-4; 1 Солунци 4:14-18). Освен това, Божията благодат винаги поддържа Божията истина. Благодатта, докато поддържа своя собствен характер, никога не компрометира истината. „Защото Божията благодат, която носи спасение, се яви на всички човеци, като ни учи, че, отричайки безбожието и светските страсти, трябва да живеем трезво, праведно и благочестиво в настоящия век, очаквайки блажената надежда и славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:11-13).
Денят на Петдесетница е бил денят, когато изразът „в името на Исус“ е бил използван за първи път, след като Светият Дух слязъл от небето, за да се настани във вярващите на земята. Три хиляди души се покаяли този ден, след като изслушали посланието на Петър. Той „им каза: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете; и ще получите дара на Светия Дух“ (Деяния 2:38). Това съобщение демонстрирало Божията благодат към виновния народ, който бил отхвърлил своя истински Месия. Същата благодат била показана и при изцелението на куция човек, който след това станал поклонник (3:8-9).
Това много публично събитие станало неудобство за еврейските водачи, особено когато изслушали обяснението на Петър (4:8-12). След като се посъветвали помежду си, те заповядали на Петър и на другите апостоли „изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Исус“ (ст. 18). С цялото си уважение към тях, Петър и Йоан отговорили: „Праведно ли е пред Бога да слушаме вас повече, отколкото Бога, вие съдете“ (ст. 19).
Апостолите не можели да мълчат за това, което били видели и чули (ст. 20). Освен това, всички хора наоколо прославяли Бога за това удивително изцеление, което току-що се било случило (ст. 21-22). Петър напомнил на слушателите си за изтъкнатото, успешно изцелително и поучително служение на Господ Исус, когото тези водачи били отхвърлили и предали да бъде разпънат. Лука завършил разказа си, като обобщил как апостолите били информирали вярващите – „своите другари“ (ст. 23) – за всичко, което се било случило. Те отговорили „единодушно“1 (ст. 24) в молитва и молба към Бога, който отговорил на молитвите им по забележителен начин.
Името на Исус е противопоставено
Най-изтъкнатите еврейски водачи били садукеи, които изобщо не вярвали във възкресението. Те упорствали в закоравяването и отхвърлянето си и наредили всички апостоли да бъдат затворени, не само Петър и Йоан. Обаче през нощта дванадесетте апостоли били чудотворно освободени чрез ангела на Господа, който им казал да „застанат в храма и да говорят на народа всички думи на този живот“ (5:20). Те направили така, но тогава еврейският съвет им наредил да се върнат. Пред съвета Петър, представляващ апостолите, ясно казал на тези водачи: „Трябва да се покоряваме на Бога повече, отколкото на човеците“ (ст. 29). Неговото послание осъдило членовете на съвета и в яростта си те възнамерявали да убият всички апостоли (ст. 33).
В този момент, под съвършения контрол на Господа, Гамалиил2 се намесил. Той бил един от фарисеите в Синедриона. Фарисеите вярвали в общо възкресение, но не вярвали, че Исус е Божият Син и Месия, нито във Неговото възкресение. И все пак Гамалиил посъветвал еврейските водачи да освободят апостолите, вместо да ги убиват (ст. 34-39). Съветът го послушал и приел предложението му. Въпреки това, преди апостолите да бъдат освободени, те били бити и строго заплашени да не говорят „в името на Исус“ (ст. 40).
След като напуснали съвета, Лука съобщил, че апостолите се радвали, че са били счетени за достойни да страдат за Неговото име. Те продължавали всекидневно да поучават и евангелизират в храма и от къща на къща, че Исус е Месията, Христос (ст. 41-42). Дори най-религиозните водачи не могат да спрат Бога! Така Неговото дело продължило по забележителни начини, дотолкова, че дори много от садукеите, които били свещеници и членове на съвета, станали вярващи (6:7).
Въпреки това, малко след тези събития, по-голямата част от водачите отхвърлиха забележителното свидетелство на Стефан пред първосвещеника и целия съвет. В своето закоравяване и омраза, те го убиха с камъни като богохулник (7:56-60).
Името на Исус, донесено на нееврейски и еврейски народи
Бог не можеше да бъде спрян! Презиран от еврейските водачи, Той обърна вниманието Си към самаряните и изпрати Филип евангелиста при тях. Този слуга на Господа беше един от седемте дякони в Йерусалим (6:5). Филип обяви евангелието – добрата новина – и провъзгласи Христос, потвърждавайки, че Исус е Месията. Отговорът беше удивителен, защото мнозина повярваха и бяха изцелени, което доведе до голяма радост (8:5-8). Дори Симон магьосникът беше осъден и спря да използва популярното си магьосничество, но той не беше истински спасен, въпреки че беше кръстен (ст. 9-24). Апостол Петър го разобличи, разкривайки истинската му природа (ст. 21).
Лука също съобщи: „Когато повярваха на Филип, който проповядваше нещата относно Божието царство и името на Исус Христос, бяха кръстени както мъже, така и жени“ (ст. 12). Това отново показва силата, която Исус прояви чрез Своя Дух, тъй като в Неговото име бяха извършени големи чудеса и беше проповядана добрата новина. Така тяхното кръщение също беше свързано с Неговото име.
След това силата на името на Исус беше демонстрирана в обръщането на Савел от Тарс, най-фанатичния сред еврейските противници. Новият Завет съдържа поне седем доклада и обобщения за неговото спасение. Една причина за този удивителен факт е, че драматичните промени, през които премина Савел, предполагат нагледни уроци за всички вярващи, включително и за днешните. Намираме два доклада за това драматично обръщане в 1 Тимотей 1:12-17 и Галатяни 1:11-16.
След своето призвание и спасение, Савел остана в Дамаск и доказа от Писанията, че Исус е Божият Син (Деяния 9:20). Еврейският отговор беше да се опитат да убият Савел, но Господ го подтикна да отиде в Арабия (Галатяни 1:17), където остана няколко години. След това време в Божието училище, той се върна в Дамаск и доказа на евреите, че Исус е Христос, Месията (Деяния 9:22). Отново евреите се опитаха да го убият, но с помощта на вярващите той избяга и пътува до Йерусалим, града, където беше преследвал своите сънародници евреи, които вярваха, че Исус е Месията.
В този момент Варнава, който беше помогнал на вярващите там в самото начало (4:36-37), „го [Савел] взе и го доведе при апостолите. И им разказа как беше видял Господа по пътя и че Той му беше говорил, и как беше проповядвал смело в Дамаск в името на Исус“ (9:27). Не е ли това удивително? Божиите пътища са по-високи от нашите: самият враг, който беше преследвал вярващите в Йерусалим и околността, се беше върнал при тях, не като преследвач, а като приятел, като пратеник на Господа! Савел се радваше на общение с тях (ст. 28) и говореше смело в името на Господ Исус.
Отново невярващите евреи се опитаха да го убият (ст. 29), затова той избяга в града, от който беше дошъл – Тарс (ст. 30). Той остана там няколко години, докато същият Варнава, който го беше представил сред вярващите в Йерусалим, отиде да го търси (Галатяни 1:21–2:1). Варнава, чието име означава „Син на насърчението“ (Деяния 4:36), осъзна, че новите вярващи в Антиохия ще се възползват от служението на Павел и след като го намери, двамата пътуваха до новото събрание. Двамата служиха усърдно цяла година, в резултат на което широката общественост там даде на вярващите прякор: „християни“ (Деяния 11:26). Наистина, вярващите там представляваха отхвърления Христос, Помазаника, докато Той работеше с тях и ръководеше новото Си дело от небето чрез Светия Дух. Представляваме ли Го по същия начин днес?
Пропускайки някои подробности и събития, които се случиха междувременно, преминаваме към Деяния 13. Там четем за Варнава и Савел, известен също като Павел, които вършат Господното дело заедно с други. Докато постеха и се молеха, Господ Исус ги призова чрез Светия Дух и ги изпрати на важна мисия, с пълната подкрепа на антиохийското събрание.
Те бяха подтикнати да пътуват до Кипър, където Варнава беше живял преди, и след като работиха там известно време (ст. 4-12), те пътуваха до различни части на днешна Южна Турция, където продължиха мисионерската си работа. Много хора бяха спасени, предимно от богобоязливите езичници, които посещаваха синагогите, но по-късно и от различни групи идолопоклонници. И в двата напълно различни контекста имаше добър отговор на евангелското послание, но и ожесточена опозиция. Преследванията и атаките принудиха апостолите да напуснат новите вярващи, поне за момента, и да се върнат в Антиохия, откъдето бяха започнали своята мисия (14:2-28).
Докато пребиваваше известно време в събранието в Антиохия, Павел започна да пише своето послание до галатяните, тъй като се тревожеше за тях. Той беше получил новини, че новите вярващи в Галатия са били тормозени от юдаизиращи учители, които бяха пътували от Йерусалим (виж Галатяни 1–3). Този тип ситуация се случваше отново и отново. Където и да работеше Павел и хората се спасяваха, юдаизаторите със сигурност следваха и тормозеха новите вярващи. Ето защо такива въпроси бяха доведени и до вниманието на вярващите в Антиохия, откъдето Павел и Варнава бяха започнали своята мисионерска работа (Деяния 14:26–15:1). В Антиохия беше решено да се изпрати делегация в Йерусалим. С други думи, проблемът дойде от Йерусалим и трябваше да бъде разрешен там, което се случи по Божия благодат (моля, прочетете Деяния 15).
Името на Исус се разпространи по-нататък
След Йерусалимския събор Павел искаше да посети събранията, които бяха образувани по време и след времето, когато той беше работил там с Варнава. Когато последният настоя Йоан Марк, който ги беше изоставил по време на първото им пътуване, да ги придружи, Павел отказа3 и избра Сила за свой спътник. Този брат, елинистичен евреин,4 стана вярващ, точно както и апостолът, въпреки че Павел беше учил при Гамалиил (Деяния 22:3), за да стане ортодоксален еврейски равин много преди да срещне Господа.
Сега, както вече видяхме, апостолът беше на второто си мисионерско пътуване с напълно различна перспектива и цел. Той отново достигна района, където беше работил преди с Варнава, който включваше Дервия, Листра и Икония. Оттам беше Тимотей. Павел го взе със себе си, пътувайки до Троада (16:1-8), където Лука се присъедини към тях, както можем да заключим от „ние“ в 16:10. Заедно те преминаха в Македония и пътуваха до Филипи (ст. 12).
Във Филипи се случи странен инцидент, който Лука описа подробно. Докато редовно ходеха да се молят на определено място, едно момиче с дух на прорицание провъзгласи, че Павел и неговата компания са „слуги на Всевишния Бог, които провъзгласяват... пътя на спасението“ (Деяния 16:17). Те не се нуждаеха от никаква пропаганда от страна на врага, която само би довела до объркване и беше фина форма на опозиция, по-опасна от открита конфронтация. Лука обясни: „Това тя правеше много дни. Но Павел, силно раздразнен, се обърна и каза на духа: „Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея!“ И той излезе в същия час“ (ст. 18). Загубили източника си на доходи, защото робинята им вече не можеше да прави това, което правеше преди, нейните собственици влачиха Павел и Сила пред съдиите, които седяха на пазара, и ги обвиниха несправедливо. Без никаква форма на правосъдие, и двамата бяха хвърлени в затвора.
През нощта, в история, която включва няколко чудеса, Бог предизвика земетресение, чрез което всички затворници бяха освободени от оковите си. Това накара тъмничаря да изпадне в паника, защото според римското право той беше отговорен за затворниците със собствения си живот. Обаче всички бяха останали вътре, тъмничарят повярва и беше спасен, освен няколко други, една удивителна история (ст. 25-34). На следващия ден, освободени от затвора, Павел и Сила се върнаха в дома на Лидия, където по-рано бяха поканени да останат (ст. 40).
Малко след това Павел и Сила напуснаха Филипи, заедно с Тимотей. Лука остана там няколко години и беше включен
