СИЛАТА на молитвата Включете се в нея!
Библията споменава много за молитвата и моленето! В нея можем да намерим примери за молещи се мъже, молещи се жени, молещи се семейства и молещи се деца. Но има и друга група, която е белязана от молитвата: молещата се Църква! Проследете я през книгата Деяния и ще видите, че Църквата е растяла, когато е била на колене. Често питаме: „Защо Църквата не расте днес?“ Може би липсата на молитва е част от отговора, защото където няма молитва, няма и сила.
Един стих, за който често се сещаме относно съживлението или нуждата от молитва, е 2 Летописи 7:14, който казва: „Ако Моите люде, които се наричат с Моето име, смирят себе си, помолят се и потърсят лицето Ми, и се отвърнат от нечестивите си пътища, тогава Аз ще чуя от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им“ (NKJV). Нека не подценяваме леко нашите отговорности, споменати в този стих.
Молене заедно срещу молене сам
Съборната молитва е тази на вярващите, когато са събрани заедно, независимо дали по време на планирана среща на местната църква или просто от няколко индивида в друго време. Има много примери, които показват, че съборната молитва е важна част от живота на църквата, заедно с поклонението, здравото учение, причастието и общението. Ранната църква се събирала редовно, за да изучава учението на апостолите, да преломява хляб и да се моли заедно (Деяния 2:42). Когато се молим заедно с други вярващи, ефектите могат да бъдат много положителни и назидателни, обединявайки ни, докато споделяме общата си вяра. Същият Свети Дух, който обитава във всеки вярващ, кара сърцата ни да се радват, докато слушаме хвали към нашия Господ и Спасител, като по този начин ни свързва в уникална връзка на общение, която не се намира никъде другаде в живота.
За онези, които може да се чувстват сами и се борят с житейските тежести, да чуят как други ги издигат до престола на благодатта, може да бъде голямо насърчение. Застъпничеството в молитва изгражда в нас любов и загриженост за другите. Съборната молитва ще бъде отражение на сърцата на участващите индивиди. Независимо дали индивидуално или съборно, ние трябва да дойдем при Бога със смирение (Яков 4:10), истина (Псалм 145:18) и послушание (1 Йоан 3:21-22), с благодарност (Филипяни 4:6) и увереност (Евреи 4:16).
За съжаление, съборната молитва може също да се превърне в платформа за онези, чиито думи са насочени не към Бога, а към другите им слушатели. Исус предупреди срещу такова поведение в Матей 6:5-8, където ни призовава да не бъдем показни, многословни или лицемерни в молитвите си. Там Той ни научи, че трябва да се молим тайно в собствените си стаи, за да избегнем изкушението да използваме молитвата по грешен начин.
Доколкото ми е известно, няма нищо в Писанието, което да предполага, че съборните молитви са по-мощни от индивидуалните молитви в смисъл на движене на Божията ръка. Твърде много християни приравняват молитвата с получаване на неща от Бога, а груповата молитва понякога изглежда се превръща в повод за рецитиране на списък с нашите желания. Библейските молитви обаче са многостранни, обхващащи цялото желание да влезем в съзнателно и интимно общение с нашия свят, съвършен и праведен Бог. Това, че такъв Бог би наклонил ухо към Своите създания, кара хвала и поклонение да се изливат в изобилие (Псалм 27:4, 63:1-8), произвежда искрено покаяние и изповед (Псалм 51; Лука 18:9-14), генерира изливане на благодарност (Филипяни 4:6; Колосяни 1:12) и инициира искрени застъпнически молби от името на другите (2 Солунци 1:11, 2:16).
Молитвата, следователно, е сътрудничество с Бога за осъществяване на Неговия план, а не опит да Го огънем към нашата воля. Докато изоставяме собствените си желания в подчинение на Този, Който познава обстоятелствата ни съвършено и нещата, от които се нуждаем, преди да попитаме (Матей 6:8), нашите молитви достигат най-високото си ниво. Молитвите, предлагани в подчинение на божествената воля, следователно, винаги получават положителен отговор, независимо дали са предлагани от един човек или хиляда.
Идеята, че съборните молитви са по-склонни да движат Божията ръка, идва до голяма степен от погрешно тълкуване на Матей 18:19-20: „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което биха поискали, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ Откъсът, който включва тези стихове, разглежда процедурите, които трябва да се следват, когато една църква трябва да дисциплинира съгрешаващ член. Да се тълкуват двата стиха като обещаващи на вярващите празен чек за всичко, за което се съгласят да поискат от Бога, независимо колко греховно или глупаво е то, не отговаря на контекста и отрича останалата част от Писанието, особено Божия суверенитет.
В допълнение, да се вярва, че когато „двама или трима са събрани“ да се молят, някакъв вид мистериозно усилване на силата автоматично се прилага към нашите молитви, не е библейски подкрепено. Разбира се, Исус присъства, когато двама или трима се молят, но Той е също толкова присъстващ, когато един вярващ се моли сам, дори ако този човек е разделен от другите на хиляди километри.
Съборната молитва е важна, защото създава единство (Йоан 17:22-23), е ключов аспект на взаимното насърчаване на вярващите (1 Солунци 5:11) и ги подтиква към любов и добри дела (Евреи 10:24). Нека бъдем намерени да се молим заедно.
На кого да се моля?
Библията учи, че можем да се молим на Отца или на Сина в и чрез силата на Светия Дух. На Отца се молим, както Господ научи Своите ученици: „Отче наш, Който си на небесата...“ (Матей 6:9).
Стефан, докато бил мъченически убиван, се молел: „Господи Исусе, приеми духа ми“ (Деяния 7:59). В Откровение 22:20 четем за възрастния апостол Йоан, който се моли: „Дори така, ела, Господи Исусе!“ Павел пише за своите молитви към „Господа“, титла, която често прилагал към Исус (2 Коринтяни 12:8). Примери като този ни дават прецедент да правим същото. Добре, правилно и уместно е да се молим на Исус.
Ние също трябва да се молим в името на Христос. Павел призовава ефеските вярващи да дават „винаги благодарности за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос“ (Ефесяни 5:20). Исус увери Своите ученици, че каквото и да поискат в Негово име, което означава в Неговата воля, ще им бъде дадено (Йоан 15:16, 16:23). Той не каза, че трябва да питаме Светия Дух, но трябва да питаме Отца.
Никога не виждаме случай в Библията, където някой да се моли на Светия Дух. Защо е така? Защото Светият Дух свидетелства за Сина, а не за Себе Си (15:26). Ако се моля на Светия Дух, аз се лишавам от Великия Застъпник – Господ Исус – Който е нашият Велик Първосвещеник. Това също отрича целта на Светия Дух, Който е изпратен в света, за да прослави Сина (Йоан 16). Той прославя Сина, като ни води към Сина и ни кара да Го виждаме като основа за нашия достъп до Отца. Синът дойде да умре за нашите грехове, за да ни доведе до Бога. Функцията на Светия Дух е да ни насочва към личността на Христос и да ни дава сила да бъдем като Господ Исус Христос. Никога не привличайки внимание или възвисявайки Себе Си, желанието на Светия Дух е да възвиси Господ Исус Христос (ст. 13-15).
Казано ни е да се молим в Духа и в Неговата сила. Духът ни помага да се молим, дори когато не знаем как или какво да поискаме (Римляни 8:26, Юда 20). Но никога не ни е наредено да се молим конкретно на Светия Дух. Светият Дух е Този, Който ни помага да се молим. Правейки това, Духът очевидно няма да се моли на Себе Си. Няма нито един пример за молене на Духа в целия Нов Завет!
Може би най-добрият начин да разберем ролята на Троицата в молитвата е как Павел я изразява в Ефесяни 2:18: „Чрез [Исус] ние... имаме достъп чрез един Дух до Отца.“ Ние се молим на Отца, чрез и в името на Сина, и чрез силата на Светия Дух. И трите лица са активни участници в молитвата на вярващия. Когато Павел обяснява ролята на Светия Дух в живота на вярващия, едно от нещата, които той подчертава, е как Духът ни дава увереност да се приближим до Бога в молитва. Всъщност, чрез Духа ние викаме: „Авва, Отче“ (Галатяни 4:6; Римляни 8:15). Това не е случайно. Самият Исус извика същите думи (Марк 14:36). Духът подтиква християните да се обръщат към Отца на същия език, използван от Бога Сина! Молитвата е начин да изразим синовството, което имаме чрез Господ Исус.
Важно е да споменем и други, на които не трябва да се молим. Някои религии насърчават своите последователи да се молят на редица богове, свети места, починали роднини и духове. Други учат да се молят на Мария или на различни „светци“. Такива молитви не са библейски и всъщност са обида за нашия небесен Отец. За да разберем защо, трябва само да погледнем природата на молитвата.
Молитвата има няколко елемента, включително хвала, благодарност и поклонение. Когато хвалим Бога, ние Му се покланяме за Неговите атрибути и Неговата работа в живота ни. Когато предлагаме молитви на благодарност, ние се покланяме на Неговата доброта, милост и любяща доброта към нас. Поклонението отдава слава на Бога – Единствения, Който заслужава да бъде прославен. Той няма да сподели Своята слава! Всъщност, моленето на някого или нещо друго освен Бога се стреми да сподели Неговата слава с друг, и следователно е идолопоклонство. „Аз съм Господ, това е Моето име; и славата Си няма да дам на друг, нито хвалата Си на изваяни образи [идоли]“ (Исая 42:8).
Има и други елементи на молитвата като покаяние, изповед и молба. Ние се покайваме, знаейки, че Бог е прощаващ и любящ, и Той е осигурил средствата за прошка чрез жертвата на Своя Син на кръста. Ние изповядваме греховете си, защото знаем, че „Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Ние идваме при Него с нашите молби и застъпничества, защото знаем, че Той ни обича и ни чува.
Най-голямата нужда на днешната Църква е молитвата. Молитвата трябва да бъде жизненоважният дъх на Църквата, но в момента тя се задъхва. Един библейски учител от миналото е казал, че Църквата върви напред на колене. Единственият начин да вървим напред е на колене в молитва!
Молене в името на Исус
Защо често казваме в края на молитвите си: „В името на Исус, Амин“? Точно преди нашият Господ да отиде на Голгота, Той събра Своите ученици в горната стая и ги научи на много неща, които ще трябва да знаят, след като Той вече не е с тях. Една от темите беше молитвата. Те Го бяха наблюдавали да се моли много пъти и Го бяха помолили да ги научи да се молят (Лука 11:1). Така наречената „Господна молитва“ всъщност беше моделна молитва, която Той ги научи в отговор на желанието им да се научат да се молят. Тя не беше предназначена да бъде повтарящо се песнопение, но съдържа всички елементи на комуникация с Бога като наш Отец.
Научаваме повече за молитвата в Йоан 13-17. Шест пъти между Йоан 13 и Йоан 16 Господ Исус подчертаваше моленето в Негово име. Разгледайте Йоан 14:12-14: „Истина, истина ви казвам, който вярва в Мене, делата, които Аз върша, и той ще върши; и по-големи от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца. И каквото и да поискате в Мое име, Аз ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя.“ Молитвата е едно от най-добрите лекарства за смутено сърце. В тези стихове Господ дава условията за успешен молитвен живот, едно от които е моленето с вяра. След това Той добавя, че да поискаш нещо от Отца в името на Исус означава да поискаш това, което Исус би поискал, което би Му угодило и което би Му донесло слава. Ние сме упълномощени да влезем там, където Господ Исус е сега, от дясната страна на Бога (Евреи 7:25), и да говорим с Отца по всяко време – всичко в името на Исус. Каква огромна привилегия!
Когато наистина се молим в името на Исус, това, което искаме от Отца, е в съответствие с характера и волята на Господ Исус. Моленето в името на Исус означава същото като моленето според Божията воля: „И това е увереността, която имаме в Него, че ако поискаме нещо според Неговата воля, Той ни слуша. И ако знаем, че Той ни слуша, каквото и да поискаме, знаем, че имаме молбите, които сме поискали от Него“ (1 Йоан 5:14-15). Когато се молим в Негово име, ние признаваме, че нашата увереност не е в нашите молитви, а в личност. Неговото присъствие на небето ни дава увереност, че нашите молитви ще бъдат отговорени, ако сме послушни. Нашият молитвен живот ще бъде анулиран, ако не сме готови да се подчиняваме на Божието Слово. Господ Исус каза: „Ако Ме обичате, пазете Моите заповеди“ (Йоан 14:15). Молитвата и послушанието вървят ръка за ръка.
Централната тема на Йоан 16:19-33 е молитвата: „Искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“ (ст. 24). В този пасаж се използват две различни думи за „искам“. В стих 19, началото на 23 и 26 „искам“ означава „да зададеш въпрос или молба“, както когато някой прави молба към равен. Но думата „искам“ в последната част на стих 23 и в стих 24, както и „моля се“ в стих 26 означава „да поискаш нещо от по-висш“. Господ никога не е използвал втората дума в Своя молитвен живот, защото Той е бил равен на Отца. Ние обаче идваме като по-нисши пред Бога, молейки в името на Исус. Само като пребъдваме в Него, можем да принасяме плод за Негова слава. Моленето в името на Исус показва, че сме свързани със Спасителя – това е, което прави възможно приближаването до Бога чрез молитва.
Тази част от Йоан 16 показва, че имаме достъп до Отца поради Христовата смърт, възкресение и възнесение, и присъствието на Светия Дух сега. Там, в края на стих 25, има много важна фраза: „Аз ще ви кажа ясно за Отца“ – целта на цялото изучаване на Библията и молитва! В Йоан 14 Господ каза, че е дошъл да разкрие Отца. Помислете за това: Богът на вселената е нашият Отец и ние можем да Го познаваме по интимен начин, като имаме ежедневна връзка с Него! Завесата, която затваряше Светая Светих от човека, е разкъсана (Марк 15:38), и сега можем смело да влезем в Неговото присъствие до престола на благодатта. Слушайте Евреи 4:14-16: „И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Исус, Божия Син, нека държим твърдо изповедта си. Защото нямаме Първосвещеник, Който да не може да съчувства на нашите слабости, но Който е бил изкушаван във всичко като нас, но без грях. Затова нека пристъпваме смело към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за помощ в нужно време.“ Поради Христовото дело и Светия Дух имаме привилегията да говорим с Бога като наш Отец, директно, без човешки посредник. „Защото чрез Него и двамата имаме достъп чрез един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18).
Казването „в името на Исус“ в края на молитвата не е всеобхващаща формула. Ако това, което искаме или казваме в молитва, не е за Божия слава и според Неговата воля, казването „в името на Исус“ ще бъде безсмислено. Истинското молене в името на Исус и за Негова слава е това, което е важно, а не прикрепването на определени думи към края на молитвата. Намерението на молитвата е това, което има значение. Когато идваме с искреност на сърцето и наистина се молим в името на Исус, имаме увереността, че нашите молитви са чути и ще бъдат отговорени в Неговото време и според Неговата съвършена воля. Колко много говорим с нашия Отец?
Престолът на благодатта
Днес ли е време на нужда за теб? Евреи 4:16 обещава много специална помощ. Много от Божиите деца са я изпитали и са открили, че тя действа.
Мястото, където трябва да отидем, е Божият престол на благодатта. Този престол е необичаен и различен с това, че от него не излиза осъждение. В бъдеще ще се появи „голям бял престол“, от който Бог ще съди всички, които са отхвърлили Неговия Син, Господ Исус Христос. Нито едно от Божиите деца няма да се яви пред този престол, защото всички, които застанат пред Него в онзи ден, ще бъдат „хвърлени в огненото езеро“ (Откровение 20:11-15). По време на настоящата диспенсация на благодатта обаче Божият престол е „престолът на благодатта“.
Запознат ли си с това място? Кога за последен път се яви пред този престол? Нашият стих казва: „Нека дойдем.“ Твоите тежести могат да бъдат вдигнати; точно сега може да има свежо осъзнаване на Божията благодат и милост в живота ти. Ела на това прекрасно място, което Той е осигурил за теб.
Как трябва да дойдем до престола на благодатта? Ние сме призовани да дойдем „смело“, или уверено, но не грубо, нескромно или срамежливо. Можем да говорим свободно и откровено с Бога като наш Отец. Един първосвещеник в Израел можеше да влезе в Светая Светих само веднъж годишно, и тогава трябваше да стои мълчаливо пред Бога. Но нещо прекрасно се случи, когато Христос умря на кръста: „Завесата на храма се раздра на две от горе до долу“ (Матей 27:51). Вярващият в Христос сега има достъп до това, което някога е било място на изключване. Апостол Павел заяви, че всички оправдани от Бога „имат достъп чрез вяра до тази благодат, в която стоим“ (Римляни 5:2).
Никога не трябва да бъдем плахи да дойдем на това благословено място. Никога не трябва да се колебаем да кажем на Бога какво точно е нашето нужда. Има моменти, когато е добре да мълчим, но нашето време на нужда не е един от тях. Елате смело на Неговия престол.
Евреи 4:16 също учи, че има цел за нашето идване на престола на благодатта: „за да получим милост и да намерим благодат за помощ в нужно време.“ Милостта е една от основните ни нужди поради нашите грехове и провали. Нашият Отец е „Отец на милостите“ (2 Коринтяни 1:3), и Той е „богат на милост“ (Ефесяни 2:4). Божието отношение към Неговите деца, които са в беда, е отношение на милост, състрадание и съчувствие. В момент на нужда всички оценяваме някой, който споделя нашите мисли и чувства на скръб или проблем. Дали нашият любящ Бог, Който беше милостив в спасяването ни (Тит 3:5), ще бъде по-малко милостив сега, когато сме Негови деца? Разбира се, че не! Отидете при Него с увереност и Му разкажете всичко за вашата нужда.
Има моменти, когато „не знаем за какво да се молим“ (Римляни 8:26). Възможно е да не знаеш какви са твоите нужди. Но нашият Господ ни уверява, че „вашият Отец знае от какво имате нужда, преди да Го помолите“ (Матей 6:8, виж ст. 32).
Апостол Павел се яви пред престола на благодатта, когато страдаше от тръна в плътта си. Три пъти той помоли Бога да премахне тази немощ, но това не беше това, от което се нуждаеше. Беше напълно естествено за него да се моли за облекчение. Той получи това, от което се нуждаеше: уверителната дума от Господа, че „Моята благодат ти е достатъчна“ (2 Коринтяни 12:9). Господ не излекува Павел, нито премахна дискомфорта му по това време. И все пак там, на престола на благодатта, той откри безкрайния, неизчерпаем източник на Божията благодат. Там той намери благодат за навременна помощ, и тази благодат е достъпна за теб и мен. „Затова нека пристъпваме смело.“
Една Личност чака на престола на благодатта. Той е Господ Исус Христос, Който умря, за да ни изкупи от вината и наказанието за нашите грехове. Четири пъти в това писмо до Евреите е заявено, че Той е от дясната страна на Божия престол (1:3, 8:1, 10:12, 12:2). В друга любима част от същото послание ни се показват Неговите три явления:
- Той се яви, за да изкупи нас (9:26),
- Той сега се явява, за да представлява нас (9:24), и
- Той ще се яви, за да награди нас (9:28).
Учението в Евреи за продължаващото служение на нашия Господ Исус Христос е наистина скъпоценно. Неговото дело по изкуплението ни е завършено; Неговото дело по представянето ни продължава. Единственият човек, който е способен да посрещне всички наши нужди, е от дясната страна на Божия престол. Нека дойдем при Христос.
Библията ни разказва за три начина, по които Той действа в наша полза. Първо, Той посреща нуждите ни чрез Своите молитви. В своето послание до Римляните апостол Павел попита: „Кой е този, който осъжда? Христос е, Който умря, и още повече, Който е и възкръснал, Който е дори от дясната страна на Бога, Който също се застъпва за нас“ (Римляни 8:34). Христос не ни осъжда; Той се застъпва за нас. „Той винаги живее, за да се застъпва за тях“ (Евреи 7:25). Затова нека дойдем.
След това, Той посреща нуждите ни чрез Своята сила. Престолът на благодатта е мястото на силата, а нашият Господ Исус Христос е личността на силата. Виждаме „превъзходната велика сила Негова към нас, които вярваме, според действието на мощната Му сила, която Той извърши в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го постави от дясната Си страна на небесните места“ (Ефесяни 1:19-20). Христос има способност, която не познава неспособност. Той е способен да:
- „Спасява докрай“ (Евреи 7:25),
- „Пази ви от препъване“ (Юда 24),
- „Помага на изкушаваните“ (Евреи 2:18), и
- „Подчинява всичко“ (Филипяни 3:21).
Накрая, Той посреща нуждите ни чрез Своето свещенство. Макар да е вярно, че свещенството е старо колкото човека, нека никога не забравяме факта, че то е Божия институция. В старозаветни времена служението на свещеника е било да се явява пред Бога от името на израилтяните. Тази божествена разпоредба е била израз на милостивото състрадание и загриженост на един свят Бог за Неговите деца. Свещеникът е бил посветената връзка на Отца между Него и Неговите собствени.
Никой освен Божия Син не би могъл да се квалифицира да бъде Велик Първосвещеник над Божия дом. „И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Исус, Божия Син, нека държим твърдо изповедта си. Защото нямаме Първосвещеник, Който да не може да съчувства на нашите слабости, но Който е бил изкушаван във всичко като нас, но без грях“ (Евреи 4:14-15). Аароновите синове бяха свещеници, а Аарон беше първосвещеник, но само Господ Исус Христос е нашият Велик Първосвещеник.
Ако си в нужда, ела при Него сега. Никой проблем не е твърде труден, нито една молба твърде незначителна, и никаква сила твърде голяма, за да се справи Той. Нека няма липса на увереност, когато идваш при твоя Велик Първосвещеник. Той те познава. Той те обича. Той те чака сега да дойдеш при Него в твоето време на нужда.
Не отлагай да дойдеш на Божия престол на благодатта!
Нека помним да постоянстваме в молитва, да продължаваме в това, което сме научили, и да държим здраво това, което ни е поверено от Светия Дух. Не винаги е лесно да го правим в този свят на конфликти и объркване, но Бог е с нас.
Псалмистът ни е казал чрез Духа, че е бил „разширен“ чрез „натиск“ (Псалм 4:1 JND). Това е вярно и за нас. Именно в натиска на изпитанието ще дойде духовно разширение за нас, индивидуално и колективно. Затова нека постоянстваме по пътя, който е пред нас, защото знаем, че в резултат на това със сигурност ще дойде благословение. —Брайън Рейнолдс
