Изповядване на грехове
Виждаме от примери в Писанията – Йосиф и Давид – че грехът е против Бога. Когато жената на господаря му се опитваше да съблазни Йосиф да съгреши, той попита: „Как тогава мога да извърша това голямо зло и да съгреша против Бога?“ (Битие 39:9-10 KJV). Йосиф беше опазен от този грях.
От 2 Царе 11 знаем, че Давид извърши прелюбодеяние с Витсавее и след това нейният съпруг, Урия хетеецът, беше убит в битка. След като беше изобличен от пророк Натан за тези грехове, Давид написа: „Признавам престъпленията си, и грехът ми е винаги пред мен. Против Теб, само против Теб, съгреших и извърших това зло пред очите Ти“ (Псалм 51:3-4).
Чрез тези примери виждаме че изповедта трябва първо да бъде направена пред Бога. Първо Йоан 1:9 ни казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Не само е необходима изповед, но и изоставяне на греха. „Който покрива греховете си, няма да успее, но който ги изповядва и изоставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13). Така във връзка с много от нашите грехове, другите не са част от нашата изповед. По-скоро, това е само лична изповед директно пред Бога, както трябва да характеризира всички наши грехове.
В Матей 18:15 виждаме, че ако брат ми съгреши против мен, трябва да отида при брат си и да се опитам да разреша въпроса между него и мен насаме. Това е личен въпрос между двама, така че колкото по-малко е известно на другите, толкова по-добре. Изповедта трябва да бъде ограничена до тези хора в областта на въздействие, освен ако не включва лична отговорност. „Изповядвайте греховете си един на друг и се молете един за друг“ (Яков 5:16).
Галатяни 6:1 добавя към тази мисъл, показвайки, че не всички трябва да бъдат или трябва да бъдат включени или информирани. Там четем: „Ако човек бъде заловен в някакво престъпление, вие, които сте духовни, възстановете такъв с дух на кротост, като внимавате на себе си, да не би и вие да бъдете изкушени.“
Въпреки това, ситуацията в 1 Коринтяни 5 е различна. Там ставаше дума за грях, който беше добре известен, описан в стих 1 като „общоизвестен“ (KJV). Като такъв, грехът трябваше да бъде разгледан по открит начин (виж ст. 4-5). Свидетелството трябваше да бъде възстановено. Трябваше да бъде публично известно, че въпросът е бил съден и разрешен, и че е имало ред в Божия дом.
В широко известни случаи, където мнозина може да знаят за престъпление, духовните трябва да бъдат тези, които да се занимават с въпроса. Те трябва да споделят само точни и основни подробности, така че да може да се знае, че въпросът е бил разгледан. Не е необходимо всички подробности да бъдат оповестени.
Виждаме в Писанието, че грехът осквернява. Когато се принасяше принос за грях, свещениците, които се занимаваха с приноса за грях, трябваше да измият дрехите си и след това се считаха за чисти (виж Левит 16:23-28). Това показва, че дори тези, които се занимават с въпроси на греха, по някакъв начин са засегнати от него. Затова, колкото се може по-малко хора, които са абсолютно необходими, трябва да се занимават с такива въпроси, за да може оскверняването да бъде ограничено до възможно най-малък брой.
Отговорено
