Благодарене — Някои скъпоценни мисли
„Благодарете“, „благодарейки“, „благодарност“ и „благодарен“ – всички те се срещат в писмото на Павел до Колосяни. Нека заедно разгледаме някои скъпоценни мисли от тази книга.
Колосяни 1
Благодарим на Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос, като винаги се молим за вас. — Колосяни 1:3 NKJV
Апостол Павел се присъедини към Тимотей в изразяването на благодарност за вярващите в Колос. Практика на апостола беше да благодари за светиите. „Затова и аз, като чух за вашата вяра в Господ Исус и за любовта ви към всички светии, не преставам да благодаря за вас, като ви споменавам в молитвите си“ (Ефесяни 1:15-16). Нека благодарим на Бога за целия Негов народ и за Неговата работа в техния живот (Римляни 1:8).
В Колосяни 1:12-14 апостолът благодари на Отца за това, което е направил. Първо, Той „ни е направил годни да участваме в наследството на светиите в светлината“ (ст.12). Имаме наследство, на което ще се наслаждаваме заедно, за което вече сме били квалифицирани, и никой не може да ни каже друго. Нашето е „наследство нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата“ (1 Петрово 1:4). Вече можем да имаме предвкусване на нашето наследство, защото сме „запечатани със Светия Дух на обещанието, Който е гаранция за нашето наследство“ (Ефесяни 1:13-14). Това е причина за много благодарност към нашия Бог и Отец.
Второ, „Той ни е избавил от властта на тъмнината и ни е пренесъл в царството на Сина на Своята любов“ (Колосяни 1:13). Господ Исус каза на онези, които бяха дошли да Го арестуват: „Това е вашият час и властта на тъмнината“ (Лука 22:53). Властта на тъмнината е характерна за Сатана. Всички, които са под негова власт, са в голяма опасност; те са в неговото царство на тъмнината.
Бог ни спаси от властта на тъмнината. Ние не можехме да се избавим сами, но Той, „Който е богат на милост“ (Ефесяни 2:4), ни дойде на помощ. Като ни спаси, Той ни постави в царството на Сина на Своята любов. Това е причина за много благодарност към нашия Бог и Отец.
Трето, „имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощение на греховете“ (Колосяни 1:14). Всичко е в „Сина на Неговата любов“ (ст.13), „в Когото имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощение на греховете, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7).
Светият Бог има свети изисквания, които ние като грешници не можехме да изпълним. Светият, непорочен, безгрешен – Господ Исус – в Своята смърт е удовлетворил всички праведни изисквания на Бога. Той плати всичко. „Христос Исус… даде Себе Си откуп“ (1 Тимотей 2:5-6). Нашият дълг е изплатен изцяло и всички наши грехове са простени. Не е ли това причина за много благодарност?
Колосяни 2
И така, както сте приели Христос Исус Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидани в Него и утвърдени във вярата, както сте били научени, изобилствайки в нея с благодарност. — Колосяни 2:6-7
Колосяните приеха Христос Исус Господа чрез вяра. Това е единственият начин да Го приемем. Павел ги насърчи да продължат своя ход чрез вяра: „ние ходим чрез вяра, а не чрез виждане“ (2 Коринтяни 5:7). Господ Исус иска от нас да Му се доверяваме за всичко. Нашият ход, нашият начин на живот, не може да бъде отделен от Него. Ние трябва да „ходим достойно за Господа, напълно Му угодни“ (Колосяни 1:10), вкоренени, вместо „да бъдем люшкани и носени от всеки вятър на учение“ (Ефесяни 4:14). Трябва да бъдем назидани в Него, което става чрез Божието Слово. „Предавам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което е способно да ви назида“ (Деяния 20:32). Ходенето чрез вяра, вкоренени, назидани, утвърдени и изобилстващи във вярата с благодарност е картина на християнин, който расте в благодат и познание на Господ Исус.
Колосяни 3
И нека мирът Христов да царува в сърцата ви, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни… И каквото и да правите на слово или на дело, всичко правете в името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бога Отца.“ — Колосяни 3:15,17
Като вярващи ние имаме Христовия мир и трябва да му позволим да царува в сърцата ни (Йоан 14:27). Винаги, когато нещо не е наред с нашия ход, мирът е нарушен и трябва бързо да оправим нещата. „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Колко благодарни трябва да бъдем за такъв мир – мира на Христос. Този мир със сигурност ще бъде насладен, когато Христовото слово обитава богато в нас. Казано е: „Ако има мир в сърцето, ще има хвала на устните.“
Като християни ние трябва да правим всичко в името на Господ Исус. Всичко, което правим, трябва да има Неговото одобрение. Когато Той беше тук, Той винаги правеше онези неща, които бяха угодни на Неговия Отец (2 Петрово 1:17; виж Йоан 8:29). Ако правим неща, за да Му угодим, това ще доведе до благодарност към Отца.
Колосяни 4
Постоянствайте в молитва, като бдите в нея с благодарност.“ — Колосяни 4:2
Благодарността обикновено се свързва с молитвата. „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, нека вашите прошения да станат известни на Бога“ (Филипяни 4:6). В Неемия четем за „Матания… водачът, който започна благодарността с молитва“ (Неемия 11:17). Нека се наслаждаваме на молитва и благодарност. Не трябва само да искаме, но и да бъдем внимателни да бъдем благодарни за това, което сме получили.
Апостол Павел ни насърчи да имаме посветен молитвен живот с благодарност. Той искаше от нас да „се молим непрестанно“ (1 Солунци 5:17) и „да не преставаме да благодарим“ (Ефесяни 1:16). „Затова чрез Него нека непрестанно принасяме жертва на хвала на Бога, тоест плода на нашите устни, като благодарим на Неговото име“ (Евреи 13:15). Нека винаги бъдем в отношение на благодарност. ГТ
Възкликнете радостно към Господа, всички земи. Служете на Господа с веселие: дойдете пред Неговото присъствие с пеене. Знайте, че Господ е Бог: Той ни е създал, а не ние сами; ние сме Негов народ и овце на Неговото пасище. Влезте в Неговите порти с благодарност и в Неговите дворове с хвала; бъдете благодарни към Него и благославяйте Неговото име. Защото Господ е добър; Неговата милост е вечна; и Неговата истина трае до всички поколения. — Псалм 100 (KJV)
