В Свещените писания, които са дадени за наше поучение, Божият Дух е благоволил в някои случаи да ни вдъхнови с обширни истории за Своя народ. За Авраам, за Яков, за Йосиф е записано много, за да ни поучи относно Божиите дела и дисциплина.
Но за някои знаем наистина малко, колкото и важно да е това малко. Те се появяват, когато не ги очакваме. В един случай може да е като тип на нашия Господ Исус – като Мелхиседек в Битие 14. В друг случай, за да предаде някакъв ценен урок за нашия път като вярващи, както е в случая с Явис в 1 Летописи 4:9–10. Нека за известно време да се занимаем с този последен пример.
Той е въведен неочаквано сред имената на потомците на Юда. Свързан ли е бил с племето на Юда? Вероятно е, но не можем да кажем. Не сме информирани за неговите родители. Не знаем дали е имал съпруга или семейство. В неговия случай, както често се случва, много от това, което бихме искали да знаем, е скрито. Не е било необходимо да се задоволява просто любопитство. Но това, което е накратко разказано от неговата биография, е пълно с благословение и поучение за всички нас:
И Явис беше по-почитан от братята си; и майка му го нарече Явис [т.е. скръбен], казвайки: Защото го родих със скръб. И Явис призова Израелевия Бог, казвайки: О, дано наистина ме благословиш, и да разшириш границите ми, и Твоята ръка да бъде с мен, и да ме пазиш от зло, за да не ме наскърбява! И Бог му даде това, което поиска.
Явис е „скръбният“. Той може да ни напомни за този настоящ свят на хора, защото „Човек, роден от жена, е с малко дни и пълен с неволи“. В болка и скръб той е доведен на света и в болка и скръб преминава през него. „Всеки човек в най-доброто си състояние е напълно суета“, каза Псалмистът. „Защото всичките му дни са скърби и трудът му е мъка, да, сърцето му не почива през нощта. Това също е суета.“ Така извика Соломон в Еклесиаст, книгата, която е описана като: „Погребална песен за мъртъв свят с най-великия му принц като главен оплаквач.“ Най-мъдрият от мъжете беше изпитал – беше претеглил на везните – всичко под слънцето и беше написал „ЛИПСВАЩО“ на всичко.
Той беше доказал това, което беше заявено в Едем отдавна на нашата първа майка Ева и на нашия първи баща Адам. Скръбта трябваше да бъде делът на всеки и всички извън Рая. Там е първото споменаване на скръб. Последното споменаване се намира в Откровение 21:4, където за вечното състояние на щастие, в което се намират изкупените, е казано,
И Бог ще изтрие всяка сълза от очите им; и няма да има вече смърт, нито скръб, нито плач, нито ще има вече болка: защото предишните неща преминаха.
Сълзи, смърт, скръб, плач, болка – какво обобщение на условията, които преобладават, въпреки че хората се опитват да скрият истината и да игнорират фактите и се стремят да бъдат щастливи отделно от Бога.
Наистина блажени са онези, които са видели светлина над яркостта на слънцето и които също знаят, че всичко под слънцето е направено да работи заедно за тяхно добро.
Към Бога – Бога на Израел – се обръща скръбният Явис. „Богът на Израел“ е Този, Който е познат във взаимоотношения и благословение. Осакатеният Яков се беше вкопчил с вяра в Този, Който се беше борил с него и го беше осакатил. Осакатеният Яков стана вкопчен Яков, а вкопченият Яков стана победоносен Яков. И там, при Пенуел, той „имаше сила… и надделя, плака и се молеше“ и така получи името Израел, което означава „Княз с Бога“, и беше благословен. Към Този, Който се беше грижил и благословил Яков по този начин, Явис отправи своята молба. От страдание можем да издигнем вик на искрена нужда към Този, Който чува молитва и Който се радва да бъде напомнян. Писанието казва: „Някой от вас страда ли? Нека се моли.“ За нас в тези радостни християнски дни е дадено най-пълното откровение. Отец, Синът, Светият Дух са ни познати. Ние „призоваваме Отца“. Чрез Христос „имаме достъп чрез един Дух до Отца“. И като искаме според Неговата воля, знаем, че Той ни чува.
Можем да разгледаме подробностите на молитвата на този скръбен човек и ще намерим приложения, които ни подхождат.
О! дано наистина ме благословиш.
Той чувстваше своята зависимост от Бога на Израел и нуждата си от Неговата намеса в благословение. Йехова, Богът на Израел, беше обещал да благослови Своя народ и Явис идва със своето искане за изпълнение на това в неговия конкретен случай. Ние, християните, сме напълно надарени. Ние сме благословени с всички духовни благословения в небесните места в Христос. Но докато всичко е наше, ние се нуждаем от отворени очи на сърцата си, за да познаем широчината, и дължината, и дълбочината, и височината на всичко това. Да се запитаме ли дали правим молитвите на апостол Павел в Ефесяни 1 и 3 наши молитви? Трябва да го правим.
И разшири границите ми.
Той желаеше по-голяма територия – повече от земята, върху която Божиите очи почиваха от край до край на годината. Може би имаше още много за притежаване – че той не беше стъпил на частта, която му беше определена, и че се готвеше да влезе във владение на това, което му принадлежеше по право, и да се бие, за да „притежава своите притежания“. Това трябва да бъде нашето отношение и действие. Ние винаги сме в опасност да се задоволяваме с това, което сме постигнали, вместо енергично да се стремим напред, за да присвоим всичко, което е наше.
И Твоята ръка да бъде с мен.
Той копнееше за ръководството и подкрепата на Този, Който му се беше открил. Той беше научил нуждата си от божествена помощ и затова молеше за помощта на Бога на Израел, в това, към което протягаше ръка. И щастливи сме, че знаем, че ръката, протегната за наше благословение, е Всемогъща, че винаги има помощ за нас отгоре и благодат за навременна помощ. Така Павел можеше да каже, когато всяка човешка помощ се провали: „Въпреки това Господ застана до мен и ме укрепи.“ Не е ли казал нашият Господ: „Дадена Ми е всяка власт на небето и на земята… и ето, Аз съм с вас през всичките дни.“ Така можем отново и отново да черпим от Неговите неизчерпаеми ресурси.
И да ме пазиш от зло, за да не ме наскърбява.
Той копнееше за избавление или за закрила, така че той, скръбният, да бъде без скръб поради злото. Каква благодат има нашият Бог и Отец, благодат, която може да ни очисти от греховете ни, изтривайки ги завинаги, и може така да командва и контролира обстоятелствата ни, че те да станат източник на добро, и че долината на сълзите да стане извор на най-богата полза; скръбта да се превърне в песен, докато пътуваме през нея. Колко прости са добавените думи! „И Бог му даде това, което поиска.“ Или както е в друг превод: „И Бог осъществи това, което беше поискал.“ Всичко беше така подредено, че желаният резултат беше постигнат.
Човек си спомня Псалм 37:5: „Предай пътя си на Господа, уповавай Му се, и Той ще го извърши.“ Той ще действа по начин, който е най-добър за нашето благополучие. Той ще приведе в действие това, което ще осъществи Неговите собствени добри мисли за нас. Какво насърчение за молитва и увереност имаме в тези два стиха, написани, за да можем „чрез утехата и насърчението на Писанията“ да уповаваме на нашия Бог, Който е Отец на милости и Бог на всяко насърчение.
