„Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват, но за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“ 1 Коринтяни 1:18 KJV
В контекста на този стих Павел представя противоотровата срещу споровете и разделенията сред Божия народ. Той е представил в тъжна перспектива зрелището на разделена Църква и, под ръководството на Духа, ни предлага едно сигурно, обединяващо влияние в християнството – Кръста на Христос.
Павел заявява, че Христос го е изпратил „да проповядва благовестието, не с мъдрост на думи, за да не се обезсили Христовият кръст“ (1 Коринтяни 1:17). Забележете, че акцентът тук е върху Кръста, а не върху Личността на Христос. Не защото Кръстът е по-важен от Личността, а по-скоро защото не можем да достигнем истината за Неговата Личност, без да минем през Кръста.
Кръстът е използван през вековете като символ на християнската вяра. Значението на Кръста е, че той ни кара да осъзнаем, че никога не можем да станем последователи на Исус по същия начин, по който бихме могли да следваме лидер сред хората. Господ не е въвел политическа система, социален ред или интелектуален култ, в който да привеждаме идеите си в съответствие с Неговите и така да станем поддръжници на Неговата кауза. За съжаление, понякога гледаме на християнството по този начин, но Павел показва, че християнската вяра докосва нещо много по-дълбоко от това.
Чрез Кръста осъществяваме първия си контакт с Бога в Неговото божествено отношение към нас. Това е, което Йоан имаше предвид, когато писа за Господа, който идва „с вода и кръв“ (1 Йоан 5:6). На Кръста войникът прободе страната на Христос и „веднага изтече кръв и вода“ (Йоан 19:34). Господ Исус ни достига в нашата нужда чрез очистването с вода чрез Словото и чрез освобождението от греха чрез Неговата пролята кръв.
Кръстът стои в центъра на две вечности – разделителната точка на цялото време. Вековете, от основаването на света, се търкаляха напред, като всеки етап беше пръст, сочещ към Голгота. Циклите на времето на Стария Завет бяха измервани пророчески с оглед на онова време, когато Месията щеше да бъде отсечен. Освен това приливът на времето през последните двадесет века се е търкалял напред при всеки отстъпващ отлив от високата точка на Голгота. Кръстът е върхът на цялото време.
Освен това, ако отидем отвъд обхвата на самото време, откриваме, че в отминала вечност Божеството се е съвещавало относно огромния план за вечно блаженство, който трябва да бъде въведен. Беше постановено, че основата на вселената на блаженството, която беше планирана, трябва да бъде положена на Голготския кръст. След това, когато гледаме напред в безграничното пространство на бъдещата вечност, виждаме Господ Исус не просто като Цар на царете и Господ на господарите, но и като „Агнец, сякаш заклан“ (Откровение 5:6). Виждаме Го да язди напред, за да установи Своето царство със сила и голяма слава, с дрехата Си, потопена в кръв. Както хилядолетното, така и вечното царство са изградени върху основата, положена на Голготския кръст.
Така вниманието ни е приковано в 1 Коринтяни 1:18 към проповядването на Кръста. Това не е проповядване на Христос като пример, водач или дори като мъченик. Това е проповядване на Кръста. Той е символ на това, което беше отсичането на всичко от първото творение и началото на всичко от ново творение. Самият Господ каза: „Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; но ако умре, то дава много плод.“ И след това каза: „И Аз, ако бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си“ (Йоан 12:24,32).
Ние, които сме християни, не започваме да оценяваме огромното значение на Кръста. Това не е просто смъртта на Христос, защото смъртта можеше да Му бъде нанесена по някакъв друг начин. Библията казва: „Той стана послушен до смърт, дори смърт на кръст“ (Филипяни 2:8).
Разпъването на кръст беше най-лошата форма на смърт за архипрестъпник и е израз на човешката оценка за Божия Син. Включени са позор, укор и срам. Следователно, то означава бедствието на вековете. Кръстът на Христос потопи вселената в безнадеждна тъмнина през онези три часа мрак, когато Исус беше носител на греха под ръката на Йехова. Светлината на слънцето беше изключена и вселената беше потопена в черна нощ. Това беше кулминационната фокусна точка на цялото време и вечност.
Помислете какво се случи на Кръста. Бог беше там в Личността на Своя възлюбен Син, който беше заел толкова смирено място и с такава великолепна благодат, че „изтърпя кръста, презирайки срама“ (Евреи 12:2). Исус, в върховната чувствителност на съвършеното Човечество, претърпя агонията на физическа болка, умствена мъка и сърдечна скръб. Душата Му беше смутена. Той беше наскърбен в духа. Тялото Му беше наранено. И Той страдаше от агонията на жажда. Тогава холокостът на божествения съд се спусна върху Него и Той извика: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ (Матей 27:46). Това беше направено на Кръста.
Но не само Бог беше там, Човекът също беше там – представител на цялото човечество. Праведният беше взет и осъден. Евреите и езичниците се обединиха, за да разпънат Господа на славата. Вие и аз бяхме представени там, защото тези, които участваха в ужасното зрелище на Голготската драма, се държаха точно както вие и аз бихме се държали при същите обстоятелства. Те демонстрираха какво имаше в човешкото сърце, а именно омраза срещу Бога, който го беше създал.
Сатана също беше там, защото той и неговите паднали легиони бяха събрали всичките си резерви, за да направят последен щурм срещу Божия Син, и използваха хората като свои глупави инструменти, за да извършат своите дяволски дела.
Ангелите бяха там, защото не бяха ли дванадесет легиона от тях, разположени на хоризонта на небето, готови да дойдат на помощ на Исус, техния Създател, ако Той беше изрекъл молитва за тяхната помощ (Матей 26:53)?
Бог Отец също присъстваше на тази кулминационна сцена, наблюдавайки с божествено и безкрайно удовлетворение Своя възлюбен Син, който донасяше слава на Неговото Име в премахването на греха завинаги. Преди Спасителят да предаде живота Си, Той каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“ (Лука 23:46). Никога Исус не е бил по-близо и по-скъп на Своя Отец, отколкото на Кръста (Йоан 13:31-32).
Кръстът е вечният символ на нечестивата сила на Сатана и робството на човека към силата на злото. Но той е и вечният символ на безкрайната и непостижима Божия любов: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
„Проповядването на кръста е безумие за тези, които погиват, но за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.“ Чрез Христовия кръст вие и аз стоим или падаме пред нашия Създател.
