„Какво има в едно име?“ Този въпрос е зададен преди повече от 400 години от поета Уилям Шекспир. Имената се използват, за да се описваме и идентифицираме един друг. Използваме имена, за да привлечем вниманието си един към друг.
В Библията имената са били използвани за записване на някакъв аспект от раждането на човек, за изразяване на реакцията на родителя към раждането на детето му или за осигуряване на солидарността на семейните връзки. Имената често са били използвани за предаване на Божието послание, установяване на връзка с Бога, установяване на власт над друг или за обозначаване на ново начало или посока в живота на човека.
За много неспасeни хора името на Исус е просто ругатня, но за тези, които вярват, това благословено име е много скъпоценно. Както е казал авторът на химни:
Скъпоценно име! Името на Исус, Син на Всевишния Бог, Който от любов към грешните дойде да умре. Скъпоценно име! Разказващо историята на Неговото смирено раждане; За Неговия самотен път, изминат тук на земята. Скъпоценно име на Него, Спасителя, дошъл да спаси изгубените; По Своята благодат, за погиналите грешници Той даде всичко. Скъпоценно име на Този, Който страда на позорното дърво, Даде Себе Си, доброволната жертва, Той, Непорочният. Скъпоценно име! Възцарен на небето, все още носи това име; На челото Си сега носи короната на славата. Скъпоценно, несравнимо име на Исус, никой не може да каже стойността му; Най-сладкото име, което има на небето, или на земята.
Скъпоценността на името на Исус
В Евангелието от Лука 1:26-33 четем: „А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейски град, на име Назарет, при девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като влезе при нея, рече: „Здравейте, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените!“ А тя, като го видя, смути се от думите му и размишляваше какъв ли ще бъде тоя поздрав. И ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото си намерила благодат у Бога. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, и ще Му наречеш името Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. И ще царува над Якововия дом завинаги; и царството Му няма да има край.“
Скъпоценно име – дадено от Небето:
Това име е скъпоценно, защото Му е дадено не от Мария или Йосиф. То не е било фамилно име, предавано по наследство. Името на Исус Му е дадено от Небето! Ангелът първо дава името „Исус“ на Мария, а след това в Матей 1:21 на Йосиф. Много пъти, в Евангелието на Йоан, четем как Господ Исус казва, че е слязъл от Небето (Йоан 3:13, 4:34, 6:41, 51, 58). Той е слязъл от небето от Отца, както и Неговото скъпоценно име, и Отец знае стойността на това име!
Скъпоценно име – велико в историята:
Исус е гръцката форма на еврейската дума Йешуа. Тя е същата като името Исус Навин в Стария Завет, което означава „Йехова е спасение“. Поне двама мъже в Стария Завет с името Исус Навин се открояват. Те се открояват, защото ни напомнят за благодатта, която се намира в нашия Господ Исус Христос. Първо, Исус Навин, синът на Нун, води Божия народ в обещаната земя. Той следва Моисей, законодателя. Исус Навин е картина по много начини на Божията благодат в сила. Моисей не може да влезе в земята на почивка. По същия начин законът не може да осигури почивка. Господ Исус Христос кани всеки от нас, казвайки: „Елате при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка. Вземете Моето иго върху си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си“ (Матей 11:28-29). Той можеше да направи това, защото беше пълен с благодат и истина (Йоан 1:14), „Защото законът бе даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“ (Йоан 1:17).
Вторият Исус Навин се намира в Захария 3. Той е бил свещеник. Този Исус Навин не е достигнал това, което е трябвало да бъде, и ни напомня за нашето състояние. Той също така ни напомня за нашия Велик Първосвещеник (Евреи 4:14) и Когото виждаме отдясно на Величието във висините. „Виждаме Исус, Който бе направен малко по-долу от ангелите, заради страданието на смъртта, увенчан със слава и чест, за да вкуси Той, по Божията благодат, смърт за всекиго“ (Евреи 2:9).
Скъпоценно име – славно в чест:
Павел изложи това недвусмислено, заявявайки:
„Христос Исус, Който, бидейки в образа на Бога, не счете за грабеж да бъде равен на Бога, но Себе Си унижи, като взе образа на слуга, и стана подобен на човеците. И като се намери в образ на човек, смири Себе Си и стана послушен до смърт, дори смърт на кръст. Затова и Бог Го възвиси високо и Му даде име, което е над всяко име, за да се поклони в името на Исус всяко коляно от небесните, земните и подземните, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ (Филипяни 2:5-11)
Името Исус може да е било често срещано в културата по онова време, но поради това кой е Той и какво е постигнал, името Исус никога не е било същото! Бог Отец е счел за уместно да възвиси, възхвали и прослави името на Исус!
Скъпоценно име – благодатна помощ:
Слепият Вартимей намери това име за благодатна помощ, викайки: „Исусе, Сине Давидов, смили се над мене!“ (Марк 10:47)! Днес ти и аз можем да викаме към Господ Исус Христос и да намерим помощ във време на нужда! Същата милост (любяща доброта), която слепият Вартимей намери, ние намираме при престола на милостта на Христос.
„Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да съчувства на нашите слабости, но Който е бил изкушаван във всичко като нас, но без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.“ (Евреи 4:15-16)
Прошка в името на Исус
Връщайки се към Матей 1:21, ангелът информира Йосиф за Мария: „И тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Исус, защото Той ще спаси народа Си от греховете им.“ Бог Отец избра името Исус за Своя единороден Син, защото Той победоносно щеше да ни избави от силата на греха и царството на тъмнината.
„Защото Човешкият Син не дойде да погуби човешки души, но да ги спаси.“ (Лука 9:56)
„Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешници, от които аз съм най-голям.“ (1 Тимотей 1:15)
„И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец е изпратил Сина като Спасител на света.“ (1 Йоан 4:14)
На кръста те окачиха надпис над главата на Господ Исус. Някой е казал, че това е първият евангелски трактат, писан някога, и ако съберем всички евангелски разкази, той гласи: „Това е Исус от Назарет, Царят на юдеите.“ Той е написан на иврит за юдеите (религиозния свят), на гръцки (света на бизнеса и културата) и на латински (политическия свят). Човекът с присмех въздигна името на Исус, но в същия този момент Бог го въздигна като Спасител на света!
В деня на Петдесетница Петър обяви: „Че всеки, който призове името Господно, ще бъде спасен“ (Деяния 2:21). Той продължи смело да провъзгласява: „Затова нека целият Израелев дом знае със сигурност, че Бог е направил този Исус, Когото вие разпънахте, и Господ, и Христос“ (Деяния 2:36). Павел провъзгласи същото послание за спасение, както Петър: „Защото „всеки, който призове името Господно, ще бъде спасен.“ (Римляни 10:13).
Исус е Господ и прошка се намира „ако изповядаш с устата си Господ Исус и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен. Защото със сърцето човек вярва за правда, а с устата се прави изповед за спасение“ (Римляни 10:9-10). Деяния 4:12 го прави много ясно: „И в никой друг няма спасение; защото няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Името на Исус е опрощаващо име!
Сила в името на Исус
Вече видяхме силата за спасение в това име, но в първите няколко глави от историята на ранната църква в Деяния наблюдаваме източника на тази сила.
Неоспоримата мощ в това име:
В Деяния 3:1-10 виждаме инцидента, който заема глави 3 и 4. Този човек е бил куц от раждането си. Трябвало е да проси пред храма, за да оцелее. Виждайки Петър и Йоан да идват, той поискал пари. Петър имал вяра в силата на името на Господ Исус и призовал този чудесен ресурс, могъщото име на Исус Христос! Човекът, който бил куц от раждането си, получил сила в глезените си и скочил, ходил и хвалил Бога!
Петър знаеше, когато каза: „в името на Исус от Назарет стани и ходи“, че името представлява характера, силата и властта на Господ Исус. Това му даде дръзновение. Дръзновението се споменава поне 42 пъти в книгата Деяния. Дръзновение означава да имаш открита увереност. Тяхната вяра беше смела, тяхната вяра беше уверена и тяхната вяра беше заразителна, защото има сила в името на Исус!
Неизбежното преследване заради името на Исус:
В Деяния 4 виждаме апостолите да защитават името на Исус (4:5-14), съвета да се противопоставя на името на Исус (4:15-22) и събранието да призовава името на Исус (4:23-31). Тези мъже бяха на мисия да проповядват името на Исус Христос! Те нямаше да се поддадат на преследването от онези, които изискваха тяхното мълчание. Вместо мълчание, виждаме тяхното неудържимо провъзгласяване и невидима динамична сила.
Има много други препратки към силата на името на Исус: Деяния 5:40, 9:27, 15:26, 16:18 и 19:17.
Вярващите имат непрекъснат достъп до тази сила чрез молитва в името на Исус.
„И каквото и да поискате в Мое име, това ще сторя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го сторя“ (Йоан 14:13-14).
„А Утешителят, Светият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което ви казах“ (Йоан 14:26).
„Вие не Ме избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да остане, така че каквото и да поискате от Отца в Мое име Той да ви даде“ (Йоан 15:16).
„И в онзи ден няма да Ме питате нищо. Истина, истина ви казвам, каквото и да поискате от Отца в Мое име Той ще ви даде. Досега нищо не сте поискали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна“ (Йоан 16:23-24).
Молитвата в името на Исус не е просто нещо, което добавяме в края на молитвите си. Тя е властта и силата, чрез които можем да достигнем до престола на благодатта! Тя е характерът, с който пристъпваме, според Неговите божествени цели! Когато се молим в Негово име, ние признаваме нашата несъстоятелност и се идентифицираме с всичко, което е нашият Господ. Молитвата в Негово име означава, че сме готови да се подчиним на Неговата воля, да Го представляваме и да чакаме с очакване Той да отговори в Своето време.
- Ние сме кръстени в името на Отца, Сина и Светия Дух – Матей 28:19
- Ние сме оправдани чрез вяра в името – 1 Коринтяни 6:11
- Всичко, което правим, трябва да бъде направено в името на Господ Исус – Колосяни 3:17
- Ние се събираме в това благословено име – Матей 18:20; 1 Коринтяни 5:4
- Ние се наслаждаваме на изразяването на единство в това чудесно име на Исус – 1 Коринтяни 1:10
Нека сърцата ни бъдат привлечени към Този, Който носи това скъпоценно име, и нека можем да пеем с автора на химни:
ГОСПОДИ Исусе, ние Те обичаме и с радост изливаме Хвалите на покланящите се сърца в Твоите нозе; Господи Исусе, ние Те обичаме; ние обичаме и обожаваме Името, което за Бога и за нас е толкова сладко.
Твоето име, благословен Господи, е като излято миро; И, дори когато го изричаме, аромат се издига Към Отца, Който единствен може да оцени неговата изключителна стойност, Неговото несравнимо съвършенство, в пълнота.
О, име на сладък аромат, аромат на покой, Името на Жертвата, Агнето, което беше заклано! О, име на Божия възлюбен, в Когото сме благословени! О, име, вечно достойно за всяка почит!
Благословен Господи, в Твоето име ще се хвалим цял ден, И ще хвалим, докато Те достигнем на светлия бряг на небето; Ти ще бъдеш завинаги наша радост и наша песен; Господи Исусе, ние Те обичаме, ние обичаме и обожаваме.
