„...Господ наистина е възкръснал...“ Лука 24:34Това, че Отец е бил разкрит в Личността на Сина, че има божествена Личност на земята, Светият Дух, и че има Човек на небето, Господ Исус Христос, е същността на християнството.
Всяко благословение за християнина се основава на великото дело на изкупление, извършено от Господ Исус на кръста, но ние никога не бихме могли да получим божественото благословение, осигурено за нас чрез смъртта на Исус, без Неговото възкресение от мъртвите.
Една от великите истини на християнството е, че ще има възкресение от мъртвите на всички, които са умрели. Фундаменталистите сред евреите вярваха във възкресението на мъртвите, но едва когато Божият Син дойде на света, бяха разкрити истините, свързани с възкресението.
Пророчества за Христовото възкресение
Има много типове, фигури и пророчества в Стария Завет, които ни представят смъртта и възкресението на Христос: Адам беше поставен в дълбок сън, преди да получи своята помощница; Исаак беше положен на олтара, преди да му бъде върнат като при възкресение; Йосиф отиде в ямата и в тъмницата, преди да излезе, за да бъде спасител на света; Давид слезе в долината Ела и победи великана, връщайки главата и меча му; Ваная слезе в ямата в снежен ден, уби лъва и излезе победител; Илия прекоси Йордан и се възнесе на небето; Елисей прекоси с него, след което се върна, за да извърши своите могъщи дела; и Йона беше три дни и три нощи в корема на голямата риба, преди да започне своята мисия. Тези и много други картини от Старите писания ни представят тази велика истина.
На Петдесетница Петър припомни пророчеството относно Христовото възкресение в Псалм 16:
„Защото няма да оставиш душата Ми в ада, нито ще допуснеш Своя Свети да види тление. Ти си Ми показал пътищата на живота“ (Деяния 2:27, 28).
Псалм 110, Исая 52 и 53, с много други Писания, насочват мислите ни към възкресението на Божия Син.
Много от старозаветните пророчества не биха могли да се изпълнят, ако Христос не беше възкръснал. Всички славни месиански пророчества се основават на възкръсналия от мъртвите Христос.
Докато беше на земята, Господ ясно предсказа Своето възкресение, припомняйки трите дни на Йона в корема на голямата риба и казвайки на слушателите Си, че Той ще бъде три дни и три нощи в сърцето на земята.
Той също така припомни това, което беше казано за Него в Псалм 110:
„Седни отдясно Ми, докато положа враговете Ти за Твое подножие“
и каза на евреите, когато Го попитаха за знак:
„Разрушете този храм и за три дни ще го издигна“ (Йоан 2:19).
Често Той казваше на учениците Си, че ще бъде разпнат и ще възкръсне на третия ден (Матей 16:21; Матей 17:23; Матей 20:19).
Дори враговете на Господа си спомниха какво беше казал Той за Своето възкресение (Матей 27:63).
Свидетелство за възкресението
Колко неопровержими са доказателствата за възкресението, които апостол Павел представя в началото на 1 Коринтяни 15.
Освен апостолите,
„повече от петстотин братя наведнъж“ бяха видели Господа, повечето от тях живи, когато апостолът пишеше.
Относно появата на Исус във възкресението пред апостолите, Лука пише:
„На които и Се показа жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше четиридесет дни“ (Деяния 1:3).
Сред апостолите, които видяха Господа жив, бяха Матей и Йоан, които са писали за възкресението в Евангелията, носещи техните имена.
Симон Петър също, в Първото си послание, пише за
„възкресението на Исус Христос: Който е отишъл на небето и е отдясно на Бога“ (1 Петър 3:21, 22).
Павел не беше познавал Господа на земята, но все пак Го видя възкръснал от мъртвите, седнал на небето, както пише:
„И най-после от всички се яви и на мене, като на някой недоносче“ (1 Коринтяни 15:8).
Възкръсналият Христос се яви само на избрани свидетели, но Той все още ще се яви на целия народ. Павел очакваше този ден, защото и той беше избран да бъде свидетел на възкръсналия Христос.
Божествена сила, проявена във възкресението
Божествената власт се проявява в това, че на Човешкия Син е даден съд; но божествената сила се проявява във възкресението, независимо дали се вижда в това, че Христос възкресява мъртвите на земята, в Неговото собствено възкресение или във възкресяването на всички мъртви в първите и последни актове на възкресяване на мъртвите.
Павел ни казва, че Исус е
„обявен за Син Божий със сила... чрез възкресението от мъртвите“ (Римляни 1:4);
и че
„превъзходната велика сила“ на Бога е била разкрита, „когато Го възкреси от мъртвите“ (Ефесяни 1:19, 20).
Това беше силата, видяна при възкресяването на дъщерята на Яир, сина на вдовицата от Наин и Лазар от смърт и тление.
