Възкресението на Исус Христос: Основа на вярата

По време на второто си мисионерско пътуване (Деяния 16–18) апостол Павел е изпратен от Верия за негова безопасност. Той пътува до Атина, където първо отива в синагогата, според обичая си, и говори от Писанията. След като общува с хора по улиците и на пазара, Павел е помолен да им говори публично, защото те смятат, че той носи нова религия, което е забранено според римското право.

В импровизираната си реч пред философите и служителите апостолът представя единствения истински Бог, Създател на небето и земята, Който поддържа всичко и води историята на човечеството. Той е и Бог-Спасител, Който заповядва – тогава и сега – всички хора да се покаят, защото Той е определил Човек да бъде Съдия на всички. Неоспоримият факт, че Бог е възкресил Господ Исус от мъртвите, е доказателство, че този съд ще дойде.

За съжаление, повечето хора от аудиторията на Павел не се интересуват (Деяния 17:22-34). А вие, скъпи читателю, смятате ли, че въпросът за възкресението е важен?

Няколко общи точки

Едно от първите библейски споменавания на възкресението е в Йов. Най-вероятно написано преди всяка друга част от Библията, то казва: „Зная, че Изкупителят ми е жив, и че най-после ще застане на земята“ (Йов 19:25 ESV). Пророчеството на Енох за идването на Господа с Неговите светии (Юда 1:14-15) предполага истината за възкресението и е изречено още преди изявлението в Йов, но едва много по-късно ни е предадено от Юда.1

Думата „възкресение“ означава „отново издигане“ и предполага връщане към живот от смъртта, както е в случая с глагола „ще застане ... най-после“ в изявлението на Йов. Писанието свързва възкресението с нов ред на живот, извън контрола на смъртта. Следователно, то не е просто чудотворно връщане към този живот, както е описано в трите истории за възкресение в Евангелията. Малко преди Своите страдания Господ Исус обявява на учениците Си този изцяло нов ред на възкресение (Матей 16:16-18).

Няколко години по-късно апостол Павел обяснява, че телесното възкресение на Господ Исус е основата, върху която се гради Църквата. То предполага, че всички истински вярващи са свързани с възкръсналия, Първородния от много други, които ще последват (1 Коринтяни 15:23) чрез вяра и дело на Светия Дух. Само Бог има силата да даде живот там, където царува смъртта (Второзаконие 32:39; 1 Царе 2:6), и Той дава нов живот на вярващите и ги поддържа в него (Римляни 4:25, 5:14-21, 6:4).

Старият Завет описва събития, които показват Божията възкресенска сила, докато Той действа чрез Своите инструменти, Илия и Елисей. Три истории, които намираме, са: синът на вдовицата в Сарепта (3 Царе 17:17-23), синът на сунамката (4 Царе 4:18-37) и мъртвецът, върнат към живот, когато тялото му докосва тялото на Елисей в гроб (13:20-21). За съжаление, много хора не вярват на тези доклади за Божията сила в суверенна благодат.

Страданията на Исус и Неговото възкресение

Много Писания, описващи смъртта на Господ Исус, също съобщават за Неговото възкресение от мъртвите. Двата факта са неразделни, както Петър каза, че е невъзможно Месията да бъде държан в плен от силата на смъртта (Деяния 2:24). Нека разгледаме един пасаж от Псалмите и един от Исая.

Псалм 22.

Около 1000 години преди Петър да говори в Деяния 2, Давид пророкува с удивителни подробности за страданията и смъртта на идващия Месия. Псалмистът завършва с прекрасните резултати, придружени от изливания на хвала и поклонение.

Думите от заглавието на този псалм „Айелет Хашшахар“ – което означава „сутрешна кошута“ го поставят в контекста на възкресението на Исус и предполагат истински отговор на Неговата пълна преданост. Женската кошута илюстрира лоялност и нетърпение в самото ранно утро на изключителния ден на Христовото възкресение.

Това ни напомня за Мария Магдалина, която много рано сутринта (Марк 16:1-2; Йоан 20:1) дойде на гроба, където Исус беше погребан (19:38-42). Точно преди падането на нощта в деня, когато Той умря, тя беше видяла мястото, където беше положен (Марк 15:47). След това тя се върна рано сутринта на първия ден от седмицата, заедно с няколко жени, за да Го помаже, предполагайки, че Той все още е мъртъв. Въпреки това, тя имаше привилегията да бъде първото човешко същество 2, което срещна възкръсналия Господ (Йоан 20:11-16). Той каза на Мария да отиде и да каже на „Моите братя ... ‘Аз се възкачвам при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог’“ (Йоан 20:17; виж Евреи 2:11-12). Неговото послание доказва интимната и нова връзка – която не е съществувала преди – между възкръсналия Господ и Неговите ученици, включително вярващите днес. В същото време Той посочи важно разграничение, което трябва да уважаваме, защото не трябва да казваме: „Исус е наш брат“ или нещо подобно, тъй като Той е единственият Син на Отца (2 Йоан 1:3).

Псалм 22 завършва със седем разширяващи се кръга на хвала и благословение, започвайки с възкръсналия Месия и Неговото събрание, и простиращи се до краищата на земята в бъдещия свят (ст. 21-31)

Исая 52:13–53:12.

Този друг добре известен пасаж за страданията, смъртта и възкресението на Месията се състои от пет удивителни строфи. Можем да го наречем „Най-великото пророчество.“

Първата строфа (52:13-15) преглежда Неговата удивителна личност, страдания, възкресение, настоящо възвисяване и слава в бъдещия свят. Втората, третата и четвъртата строфа (53:1-9) описват Неговия живот на служение и страдания, като отхвърлен от човека, включително кръста с неговите непостижими страдания. Последната строфа (ст. 10-12) обобщава прекрасните резултати от Неговите дълбоки страдания, свързани с Неговото възкресение и „славите, които щяха да последват“ (1 Петър 1:11 NKJV) трайните плодове на Неговите трудове. С други думи, всички тези елементи са като неразрушима верига.

Вярващите от Стария Завет и възкресението

От началото на историята е имало такива, които са вярвали в телесно възкресение. Когато грехът навлиза в тази сцена с падането на Адам и Ева, което води до смърт и отделяне от Бога, вярата на Адам се вижда в това, че той нарича жена си „Ева“, което означава „живот“ и „майка на всички живи“ (3:20). Още тук имаме намек за възкресенски живот, дори в сцена на смърт (Битие 4–5).

Многото герои на вярата, изброени в Евреи 11, са основни примери за вяра в Бога и във възкресението. Разгледайте Авраам, бащата на всички вярващи, който се премести от района на Вавилон и неговите идолопоклонства чак до Обетованата земя. Патриархът разбираше, че това, което Бог беше обещал, в крайна сметка ще се случи в бъдещия свят, след възкресението.

Когато той и съпругата му Сара най-накрая имаха обещания си син, Исаак, Господ го помоли да даде своя единороден син и наследник като всеизгаряща жертва на Бога. Авраам беше готов да го направи, защото вярваше във верността на Бога да изпълни обещанията Си. Той разбираше, че ако трябва да пожертва сина си, тогава Бог ще го възкреси от мъртвите, защото Бог е верен и ще изпълни обещанията Си (Евреи 11:17-19). Овенът, който Авраам видя в гъсталака, беше пожертван на мястото на Исаак (Битие 22:13), но за Господ Исус, Сина на живия Бог, нямаше заместител (Римляни 8:32). В Писанието овенът говори за преданост, точно както видяхме с женската кошута.

Подобно на Авраам, Давид вярваше в Бога и живееше в сигурната надежда за възкресението, както изрази в много псалми. Давид говори за идващия Месия като свой потомък (Псалм 110:1), предсказвайки Неговия живот, смърт, възкресение и идващо публично царуване, както и в много други псалми.

В деня на Петдесетница апостол Петър накратко обобщи живота, смъртта и възкресението на Месията (Деяния 2:22-24). Той цитира Псалм 16:8-11, за да докаже, че Господ Исус Христос, а не Давид, е умрял, бил погребан, възкръснал от мъртвите и бил възвишен от дясната страна на Бога, откъдето е изпратил Светия Дух (Деяния 2:29-36).

Има удивително развитие и приемственост на божествения план, започващо с вечната цел (Ефесяни 3:9,11) и преминаващо от сътворението до пълнотата на времето, когато Словото стана плът (Йоан 1:14; Галатяни 4:4). То включва съвършения живот, жертва, смърт, възкресение, възнесение и настоящото седене на Христос от дясната страна на Бога. Божественият план включва също Неговото идване за Църквата и грабването на всички вярващи, последвано от Неговото завръщане от небето заедно с нас с оглед на Неговото славно царуване, окончателните съдби и вечното състояние.

Евангелията и Деянията

Господ Исус започва Своето публично служение, когато е на около 30 години. Чрез много знамения и чудеса Той демонстрира, че наистина е обещаният Месия. Въпреки това, еврейските водачи твърдят, че Той е извършил тези чудеса чрез силата на Веелзевул, или Сатана. Те са виновни за богохулство срещу Духа, приписвайки на Сатана това, което Месията е извършил със силата на Светия Дух (Матей 12:31). Освен това, Исус е имал пълна власт над смъртта, което Той демонстрира в три отделни случая, преди да го докаже със Своето собствено възкресение от мъртвите (Йоан 20:1-29).

Има забележително развитие в трите чудеса на възкресението, които Господ Исус извърши:

1. Дъщерята на Яир току-що „заспала“ когато Господ я върна към живот (Лука 8:49-56).
2. Младият мъж от Наин, единственият син на вдовица, бил отнасян към мястото на погребението си, но Исус спрял процесията, върнал младия мъж към живот и го дал на майка му (Лука 7:11-15).3
3. Господ Исус извика Лазар от гроба на четвъртия ден след смъртта му, и го върна към живот (Йоан 11:1-44).

Еврейските водачи учеха, че човек, който е умрял, може да се върне към този живот чрез чудо, но когато някой е бил мъртъв повече от три дни, той трябва да чака до „последния ден“ (ст. 24). Ето защо в случая с Лазар, Господ е бил воден от Отца да изчака до четвъртия ден, за да може да покаже кой е Той наистина. Това удивително чудо показа, че Той е по-велик от старозаветните пророци, които са връщали хора към живот, защото Той е „възкресението и животът“ (ст. 25). Това е едно от седемте изявления „Аз съм“ в Йоан,4 тъй като Той е Йехова, „Бог над всички, благословен завинаги“ (Римляни 9:5 ESV). Поради това изключително чудо, евреите се опитаха да убият Исус и искаха да убият и Лазар (Йоан 12:9-11). В трите току-що споменати случая, тези, които бяха върнати към този живот, по-късно умряха отново и все още чакат своето възкресение, когато Христос ще се върне (1 Солунци 4:14-17; 1 Коринтяни 15:51-54).

Християните обаче са неразривно свързани с Господ Исус, защото ние сме видени като съвъзкръснали с Него, Който е „нашият живот“ (Колосяни 3:4 NKJV) и „истинският Бог и вечен живот“ (1 Йоан 5:20). Това придава на темата за възкресението специално измерение за всички истински вярващи, посочено от това, което Петър каза на Господа: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:16). Христос е Бог и има такава сила, че никаква вражеска сила никога няма да може да унищожи Неговото събрание,5 което Той гради (ст. 18). Павел описва тази сила като „превъзходната велика сила Негова към нас, които вярваме, според действието на мощта на Неговата сила“ (Ефесяни 1:19 JND). В това Павел използва пет различни думи във връзка с Неговата възкресенска сила. Колко велик е Той!

Относно книгата Деяния, би си струвало да се проучат всички нейни препратки към възкресението на Исус, защото това е основата, върху която е изградена Църквата. Той продължава да я гради 6, което предполага, че основата е положена в Неговата смърт, възкресение, възнесение и мисията на Светия Дух. Това, че Той гради, показва Неговата настояща продължаваща работа през епохата на благодатта, докато не бъде завършена (Ефесяни 2:20-22).

По време на първото си мисионерско пътуване заедно с Варнава, Павел изнесе послание в синагогата в Писидийска Антиохия (Деяния 13:14-41) и цитира Псалми 2 и 16, точно както Петър беше направил на Петдесетница в Йерусалим. Фарисеите вярваха във възкресение в края на времето, докато садукеите изобщо не вярваха във възкресение, бидейки под влиянието на гръцката философия (виж Деяния 17:32). Въпреки това, както Петър, така и Павел показаха, че Божията сила е била демонстрирана във възкресяването на Месията от царството на смъртта. Чрез възкресяването на Господ Исус, извеждайки Го от властта на смъртта и гроба, Бог показа Своето удовлетворение от извършената работа на Месията на кръста. След 40 дни Той Го възвиси от дясната Си страна. Хвала на Бога!

Спасението на Павел и неговото служение

По време на земното Си служение много евреи отхвърлиха Господ Исус. След Неговото възкресение и възвисяване, Той беше особено противопоставен от Савел от Тарс.7 Този евреин преследваше своите сънародници евреи, които следваха Месията. Въпреки това, прославеният Исус се яви внезапно на Савел по пътя му към Дамаск, арестува го или го спря, а след това го натовари с мисия (Деяния 9:3-6).

Тези драматични събития напълно промениха Савел, който стана пламенен и предан последовател и служител на Господ Исус. Въпросът за Исус и особено Неговото възкресение станаха сърцето и центърът на живота и служението на апостола. „Аз ... считам всичко за загуба заради превъзходството на познанието на Христос Исус, моя Господ, заради Когото претърпях загубата на всичко и ги считам за смет, за да придобия Христос и да бъда намерен в Него, без да имам своя собствена праведност, която е от закона, но тази, която е чрез вяра в Христос, праведността, която е от Бога чрез вяра; за да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като се съобразявам с Неговата смърт, ако по някакъв начин, мога да достигна до възкресението от мъртвите. Не че вече съм достигнал, или вече съм усъвършенстван; но се стремя, за да хвана това, за което Христос Исус също ме е хванал“ (Филипяни 3:8-12 NKJV).

Когато изучаваме писанията и проповедите на Павел, забелязваме как въпросът за Исус и възкресението става крайъгълен камък. С други думи, премахнете този съществен въпрос и губите всичко. Ето защо Павел пише на вярващите в Коринт: „Предадох ви преди всичко това, което и аз приех: че Христос умря за нашите грехове според Писанията, и че беше погребан, и че възкръсна на третия ден според Писанията ... Христос е възкръснал от мъртвите и е станал първият плод на тези, които са заспали“ (1 Коринтяни 15:3-4,20).

Павел, малко преди да бъде екзекутиран, пише на своя съработник Тимотей: „Не се срамувай от свидетелството на нашия Господ, нито от мен, Неговия затворник, но споделяй с мен страданията за евангелието според силата на Бога, Който ни е спасил и ни е призовал със свято призвание, не според нашите дела, но според Неговата собствена цел и благодат, която ни е дадена в Христос Исус преди времената, но сега е разкрита чрез явяването на нашия Спасител Исус Христос, Който е унищожил смъртта и е донесъл живот и безсмъртие на светлина чрез евангелието“ (2 Тимотей 1:8-10). От тези стихове научаваме много неща, включително въздействието на идването на Господа в този свят, тъй като Той преодоля силата на смъртта, донесе живот вместо това и безсмъртие в резултат на Неговото възкресение. Той предаде тези благословения чрез евангелието.

Възкресението или втората смърт?

„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е изпратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот“ (Йоан 5:24). Господ Исус направи това удивително изявление, докато беше на земята, говорейки като „Божият Син [Който] е дошъл и ни е дал разбиране, за да познаем Този, Който е истинен; и ние сме в Този, Който е истинен, в Неговия Син Исус Христос. Това е истинският Бог и вечен живот“ (1 Йоан 5:20).

Това, което Той каза, докато беше на земята, е все още вярно днес, чрез дело на Светия Дух, и затова Господ добави: „Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син; и които чуят, ще оживеят“ (Йоан 5:25). В момента, когато един грешник чуе и повярва в евангелието (ст. 24), това става чрез вяра и слушане на Божието Слово (Римляни 10:9-10,17). Господ също така ще даде възможност на такива вярващи да чуят Неговия глас, когато Той дойде отново с истинска възкресенска сила, и това ще бъде физическо възкресение (прочетете 1 Коринтяни 15:50-55; 1 Солунци 4:15-17).

Господ свързва това с властта и силата, които Отец Му е дал, включително тази на съда. Точно както Отец Му е дал силата да положи живота Си като жертва и да го вземе отново чрез възкресение (Йоан 10:14-18), така Той използва тази сила за полза на вярващите и в съденето на невярващите. „Защото както Отец има живот в Себе Си, така е дал и на Сина да има живот в Себе Си, и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син“ (5:26-27).

Няма измъкване: „Не се чудете на това; защото иде час, в който всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас и ще излязат – онези, които са вършили добро, за възкресение на живот, а онези, които са вършили зло, за възкресение на осъждане“ (ст. 28-29). Тук научаваме тържествената истина, че идва съд. Мнозина вярват, че Бог ще прояви милост заради техните предполагаеми добри дела или че ще бъдат пречистени в чистилището, което не е библейско. Просто, който не вярва или не се подчинява на Неговото слово, няма да види живот (3:36). Обаче, човекът, който вярва в Сина и в това, което Той казва, получава живот в същия момент; той „е преминал от смърт към живот“ (5:24).

Това, което разгледахме, ни води до следния тържествен пасаж. „Тогава видях голям бял престол и Седящия на него, от чието лице земята и небето побягнаха. И не се намери място за тях. И видях мъртвите, малки и големи, стоящи пред Бога, и книги бяха отворени. И друга книга беше отворена, която е Книгата на живота. И мъртвите бяха съдени според делата си, по нещата, които бяха написани в книгите. Морето предаде мъртвите, които бяха в него, и Смъртта и Адът предадоха мъртвите, които бяха в тях. И те бяха съдени, всеки според делата си. Тогава Смъртта и Адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И всеки, който не беше намерен записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро“ (Откровение 20:11-15). Този пасаж потвърждава, че възкресението е в две основни фази:

• Първо. Самият Господ Исус е Първият плод. Всички, свързани с Него, включително Павел (1 Коринтяни 15:5-8) и всеки истински християнин, заедно с вярващите от Стария Завет, ще бъдат призовани от царството на смъртта при грабването и ще бъдат променени (1 Солунци 4:16-17; 1 Коринтяни 15:50-52). Това се нарича „първото възкресение“ (Откровение 20:5-6), което по-късно ще включва и вярващите, които умират между грабването и публичното царуване на Христос над земята (ст. 3-4).
• Второ. Невярващите, които не са се подчинили на гласа на Пастира, принадлежат към категорията на „втората смърт“ (ст. 6,14), въпреки че ще бъдат изведени от царството на смъртта, първата смърт. Те ще застанат с тяло-душа-дух пред големия бял престол, за да бъдат съдени и осъдени от Господа, за да бъдат хвърлени в огненото езеро.

Тези фази показват разликата между възкресението от, или измежду, мъртвите, и възкресението на мъртвите. Тези от първата категория са идентифицирани с Господ Исус, Княза на живота, докато тези, които остават в царството на смъртта през 1000-те години на благословеното царуване на нашия Господ, ще бъдат съдени, включително невярващите, които ще се бунтуват или не се подчиняват по време на това царуване. Всички те ще бъдат хвърлени в огненото езеро!

Тези неща предполагат тържествено предупреждение да не отказваме на Този, Който призовава. „Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си“ (Евреи 3:7-8).

БЕЛЕЖКИ 1.Книгата, от която Юда цитира, не принадлежи към богодухновените Писания. Само думите, които Юда използва в своето послание, са част от вдъхновените Писания (2 Тимотей 3:16).

2. Ако това евангелие беше фалшив доклад, неговият автор никога не би въвел жена в главната история, защото по онова време свидетелството на жена не се е смятало за валидно. Този въпрос е едно от косвените доказателства за автентичността на Евангелията.
3. Докладването на Лука е направено „по ред“ (1:3 KJV), а именно според моралния или духовния ред, определен от Светия Дух, не непременно хронологичен, въпреки че понякога може да е и така. Лука го заявява като „подробен разказ“ (ESV).
4. Хлябът на живота (Йоан 6:35,41,48,51); светлината на света (8:12); вратата на овцете (10:7,9); добрият пастир (10:11,14); възкресението и животът (11:25); пътят, истината и животът (14:6); истинската лоза (15:1).
5. Тази дума екклесия често се превежда като „църква“, но тя обозначава събрание от онези, които са били призовани да излязат от езичеството или юдаизма. Бог призова Аврам да излезе (Битие 12:1-3; Деяния 7:2-3). Прославеният Господ призова Савел от Тарс да излезе (9:6; Филипяни 3:7-11).
6. Портите на ада, или силата на смъртта и Сатана, не могат да надделеят над Неговото Събрание (Матей 16:18). Христовата сила е показана в Неговото собствено възкресение и изграждането на Неговата Църква. Вярващите, които са починали след Стефан (Деяния 7:60), все още са част от Неговото Събрание, чакайки идването на Господа. Междувременно те са в „Рая“, в Неговото присъствие (2 Коринтяни 12:4; Лука 23:43; Филипяни 1:23).
7. Савел е дошъл от Киликия, днешна Турция, за да бъде обучен в Йерусалим (Деяния 22:3, 26:5; Галатяни 1:14; Филипяни 3:5), но вероятно е отсъствал по време на публичното служение на Господ Исус.