Нито един факт от Писанието не е по-чудесен от този: има възкръснал Човек в Божията слава. Това е подходящото продължение на чудото, че Бог се е явил в плът, както заявява 1 Тимотей 3:16. То е и основата на трето чудо: слизането на Светия Дух да живее във вярващия на земята, според Йоан 7:39.
Чудото на Христовото Възкресение
Също така сме напълно прави, когато казваме, че нито един факт от Писанието не е проверен с такава изобилна грижа като този. В 1 Коринтяни 15:3, 4 апостол Павел повтаря евангелието, което е проповядвал. Смъртта на Христос за нашите грехове и Неговото погребение са заявени и оставени, защото нямаше нужда да се проверяват тези факти, тъй като те бяха безспорни и признати от всички. Той преминава към третия факт от евангелието: „че Той възкръсна на третия ден според Писанията“, и в подкрепа на това привежда множество свидетели. Възкресението на Христос не е имало същата публичност и не е било извършено с грандиозен ефект, както Неговата смърт. Въпреки това, то е самият краеъгълен камък на целия свод на Божествената истина, както показват стихове 13 до 19. Колко необходимо е било тогава за апостола да започне, като покаже, че възкресението на Христос е безспорен факт.
В стихове 5 и 8 Павел цитира шест различни случая, при които е бил видян възкръсналият Господ. Той започва с индивид, Кефа или Петър; споменава, че цели петстотин души са Го видели наведнъж; завършва със своето лично свидетелство, като Го е видял не само възкръснал, но и в слава. Списъкът, който дава, в никакъв случай не е изчерпателен. Той не цитира жените, които са Го видели, нито казва нещо за Стефан.
Изобилието от свидетелства, които той цитира, обаче прави съвсем очевидно, че ако възкресението на Христос не е сигурен факт, няма историческо събитие, в което да можем да бъдем сигурни.
Командващото значение на Възкресението
След като е установил сигурността на този велик факт, апостолът продължава да демонстрира неговото командващо значение. Неговият аргумент в 1 Коринтяни 15:14-19 се основава на хипотезата за невъзкресението на Христос. Ако Той не е възкръснал, какво тогава? Ами, цялата структура на вярата и благословението би се сринала в руини. Проповедта на апостола би била напразна и те биха били осъдени като лъжесвидетели. Вярата на коринтяните, или на който и да е християнин днес, би била напразна и такива тогава биха били също толкова в греховете си, колкото всеки друг. Светиите, които са умрели в Христос, изобщо не биха били в състояние на блаженство, а биха загинали. Ние, живите светии, бихме били най-нещастните от всички хора, защото бихме понесли определени светски недостатъци, като вярваме, и така просто бихме си навлякли малко допълнителни проблеми в този живот без никакво възнаграждение в бъдещия живот. Наистина възкресението на Христос е краеъгълният камък на арката. Извадете го и всеки камък от арката пада.
Но също така можем да го оприличим на основния камък, върху който стои храмът на истината. То е гаранция за изпълнението на всички Божии цели. В стих 20 апостолът преминава от отрицателното предположение към положителното твърдение, че Христос е възкръснал, и продължава да изброява всичко, което е свързано с това. Започвайки с възкресението на светиите при Неговото идване, той не спира, докато не достигне, в края на стих 28, вечното състояние, където Бог ще бъде всичко във всичко. Славата на този ден ще бъде върховният камък, точно както възкресението на Христос е основата.
Влиянието на Възкресението върху Вярващия
След като е доказана сигурността на Христовото възкресение и е заявено неговото командващо значение, в последната част на главата имаме влиянието на възкресението по отношение на нас самите и голяма светлина се хвърля върху неговото значение, върху това, което то наистина включва за вярващия.
Виждаме, например, че възкресението не е просто възстановяване на живота при обичайните условия, които преобладават в този свят, както беше в случая, когато нашият Господ възстанови живота на сина на вдовицата от Наин, или на Лазар от Витания. Тези мъже възобновиха живота си в този свят и впоследствие отново умряха. Възкресението включва живот при напълно нови условия, както показват стихове 42-44. Животът ни в този свят се характеризира с притежаването на естествени тела с присъщите им слабости, завършващи с тлението и безчестието на гроба. При възкресението ще притежаваме духовни тела, характеризиращи се с нетление, слава и сила.
Освен това, както показват по-късните стихове от главата, нашите сегашни тела са по образа на Адам, земния човек, и са смъртни. При възкресението нашите тела ще носят образа на Христос, небесния Човек, и ще бъдат безсмъртни и нетленни. Възкресението, освен това, е публичното обявяване на победа над смъртта и гроба, така че когато светиите застанат в своето възкръснало състояние, изречението,
Смъртта е погълната в победа,
ще бъде триумфално изпълнено. За това чакаме, но докато чакаме, вече се радваме на това, защото Бог „ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос“ (ст. 57).
В крайна сметка, победата, която предстои, изцяло зависи от победата, която вече е била. В миг на око, при последната тръба, светиите, като могъща армия, ще застанат в слава като плод на възкресенската промяна. Тяхната победа ще бъде велика, сърцата им пълни, а хвалите им изобилни.
Това е нашият изкупителен Бог! Изкупени множества ще викат силно.
Но по-голяма дори от това беше още по-фундаменталната победа, когато Господ Исус, в ранните часове на първия ден от седмицата, излезе във възкресенско тяло от гроба на Йосиф, запечатан и охраняван от войниците.
Нямаме победа освен чрез Него. Всичко е „чрез нашия Господ Исус Христос“.
Възкръсналият Човек в Слава
Това ни води отново да разгледаме Неговото възкресение. Той също не беше възстановен, за да продължи живота – дори Неговия съвършен живот, белязан от всяка морална красота – в този свят. Това беше грешката на Мария Магдалина в деня на възкресението. Тя си представяше, че Той се е върнал като Лазар на старата основа, и трябваше да научи, че Той, като възкръснал, е на съвсем нова основа. Той беше положил живота Си и го беше взел отново, както каза (Йоан 10:17), но го беше взел при нови и небесни условия, подходящи за мястото на върховна слава, което толкова скоро щеше да заеме от дясната страна на Бога.
Колко ясно прави тази глава, че Господ Исус днес е Човек в слава. Неговото възкресение не включваше отхвърлянето на човешката природа, която Той беше приел при въплъщението, както някои изглежда мислят. То по-скоро включваше излизането на Неговото свято тяло, което никога не видя тление, в нови и духовни условия. Неговото тяло сега е напълно извън възможността за смърт, тяло, което, според нашата глава и Филипяни 3:21, е славният образец, на който нашите възкръснали тела трябва да бъдат съобразени; тяло, следователно, в което Той пребъдва завинаги.
И този възкръснал Човек е в слава! Наистина изумителен факт. Старозаветният възглед за нещата е доста сбито изложен в Псалм 115:16.
Небето, дори небесата, са Господни; но земята Той е дал на човешките синове.
Земята беше категорично сферата на човека, както той беше първоначално създаден, и там беше мястото на неговото господство. В съответствие с това ще намерите „небе“ споменато около тридесет и осем пъти в Псалмите [в King James Version], и то нерядко само като обозначаващо атмосферните небеса, където летят птиците и плуват облаците; докато „земя“ е споменато поне сто тридесет и пет пъти. Новозаветният възглед, вследствие на възвисяването на Христос, е много различен и значително разширен.
Прочетете Ефесяни 1:20-30 като контраст на стиха в Псалм 115. Забележете, че Бог не само възкреси Христос от мъртвите, но „Го постави от дясната Си страна в небесните места“. В тези сцени, неосквернени от грях, има различни рангове духовни същества, както и власти на земята, било то в този век, в тяхното много несъвършено състояние, или в бъдещия век, когато те ще бъдат перфектно контролирани от небето. Е, възкръсналият Човек е над тях всички. И не само над, но ДАЛЕЧ над. Той е Глава и Вожд над всеки един от тях, и освен това, Той е Глава на Своето тяло, Църквата, по много по-интимен начин. Нищо чудно тогава, че ние, които съставляваме Църквата, сме споменати в стих 3 от главата като благословени „с всяко духовно благословение в небесните места в Христос“.
Тук нека отново отбележим, че във всичко това Господ Исус е нашият Велик Представител. Ние се радваме на Неговото възкресение и слава заради Него Самия, но не забравяме колко голямо е значението на всичко това за нас самите. Неговото възкресение беше развързването на болките на смъртта (виж Деяния 2:24). Смъртта, разбира се, нямаше претенции към Него лично. Тя имаше заместително, доколкото Той подкрепи нашата кауза и на Кръста пое нашите задължения. Оттук Неговото възкресение включва освобождаването ни от всички болки и наказания. Той беше освободен, но и ние бяхме. Той беше „предаден за нашите прегрешения и възкресен за нашето оправдание“ (Римляни 4:25). С оглед на това Неговото възкресение често се нарича разписката, която Бог е дал в ръката на вярващия, провъзгласявайки пълното освобождаване от всички негови задължения, които бяха поети от Господ Исус в Неговата смърт.
Това е дори повече от това. То е също така залог и начало на онова ново творение, в което е въведен вярващият. То е като маслиновото листо, с което гълъбицата се върна вечерта, след като Ной я изпрати за втори път над водния простор (Битие 8:6-12).
Гълъбицата, емблема на Божия Свети Дух, беше изпратена три пъти. Първия път се върна без нищо. Нямаше покой за стъпалото ѝ, защото водите бяха навсякъде. Това показва пълното разрушение на първия човек и на старото творение, свързано с него. Всички бяха потопени в смърт. Втория път тя се върна със самотното маслиново листо. Най-накрая първата част от обновената земя се беше появила над водите. Тук виждаме, че във втория Човек се намира удоволствие. Неговото възкресение беше началото, все още самотно, на новото творение. Третия път гълъбицата намери не само просто листо, но и място за почивка за краката си, точно както идва денят, когато в обновена земя Божият Дух ще бъде излят изобилно, или както в сцените на новото творение отвъд хилядолетното царство Той ще обитава в пълно задоволство.
Колко превъзходна е мисълта, че във възкръсналия и прославен Човек, Христос Исус, виждаме залога и началото на онези
... светли и благословени сцени Където грехът никога не може да дойде,
Отговаряне на Често Задавани Въпроси
Фактът на Христовото Възкресение
Съвременните невярващи не се колебаят да поставят под въпрос факта на Христовото възкресение, дори отричайки реалността на Неговата смърт в стремежа си да го избегнат. Какво може да се каже на такива?
Много малко. Всъщност и исторически възкресението на Христос е логически доказано с пълнота и точност, на които много малко, ако изобщо някое, от великите събития на времето могат да претендират. Ако хората поставят телескопа на сляпото око като Нелсън и не искат да видят доказателствата, думите са от малка полза.
Повечето от тях вероятно виждат съвсем ясно, че от всички чудеса възкресението е на първо място и че ако то бъде прието, те не могат последователно да възразяват срещу много други неща в Писанията само на основанието, че са чудотворни.
Защо апостолската проповед, както е записана в Деяния, е взела възкресението на Христос, а не Неговата смърт, за своя централна тема?
Защото, както казахме, Неговата смърт беше призната от всички и по отношение на нея те трябваше само да обяснят нейното значение. Неговото възкресение беше ожесточено оспорвано. Тук апостолите се изправиха пред най-силната опозиция и знаеха, че ако Божият Дух донесе тяхното свидетелство до разбиване на съпротивата тук, цялата позиция на неверие щеше да отстъпи.
Между другото, това показва, че нито апостолите, нито хората от онова време са били лековерни хора, които лесно са приемали всяка история. Павел е трябвало да каже:
Защо да се смята за невероятно за вас, че Бог възкресява мъртвите? (Деяния 26:8)
Така очевидно възкресението е изглеждало на хората тогава толкова невероятно, колкото изглежда и сега; но истината за него е била поддържана от апостолите и от множества, които са приели тяхното свидетелство, въпреки че за всички тях това е означавало загуба в този свят, а за мнозина – мъченическа смърт.
Възкресението на Тялото
Правилно ли е да се говори за възкресение на тялото?
Някои настояват, че се възкресяват личности.
Трябва само внимателно да изследвате езика на 1 Коринтяни 15, за да видите, че е напълно библейско да се говори за възкресение на тялото. Невярващи въпроси бяха повдигнати сред коринтяните, особено по отношение на възкресенското тяло.
Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло идват? (ст. 35)
В отговор апостолът оприличава погребението на тялото на светец на сеенето на пшенично зърно и посочва аналогията между тях. Това, което е погребано или посято, има връзка на идентичност с това, което е възкресено или което изниква от земята. И все пак и в двата случая възкръсналото състояние е далеч по-напред от предишното състояние. В стих 44 той казва ясно,
Посява се естествено тяло; възкръсва духовно тяло.
Възкресението на тялото едва ли би могло да бъде изразено по-ясно.
Разбира се, факт е, че Писанието, говорейки точно както често правим в обикновен разговор, понякога идентифицира човека с тялото, а не с духа. „Благочестиви мъже“, например, „погребаха Стефан“ (Деяния 8:2). Ако мислим за Стефан като идентифициран с духа си, той, разбира се, беше с Христос. Всъщност те отнесоха само мъртвото му тяло за погребение. Отново, Йоан 5:28, 29 ни казва, че „всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас и ще излязат“. Духовете им са с Христос, телата им са тези, които всъщност излизат.
Христос като Човек завинаги
Някои от нас изпитват големи затруднения да мислят за Господ Исус като Човек завинаги. Това сигурна истина от Писанието ли е?
Е, нека разгледаме доказателствата от Писанието стъпка по стъпка.
В деня на възкресението Той излезе от гроба като истински Човек в човешко тяло, не тяло от плът и кръв както преди Кръста, а от плът и кости (Лука 24:39); тяло, в което можеше да яде (Лука 24:43); тяло, което носеше белезите на Неговото страдание и което можеше да бъде докоснато от Тома (Йоан 20:27).
В същото тяло Той беше „възнесен на небето“ (Лука 24:51). „Облак Го прие от погледа им“ (Деяния 1:9). Не може да се каже, че дух е бил възнесен нито са необходими облаци, за да го приемат от човешкия поглед. Той все още беше Човек.
Малко след това Стефан Го видя в слава. Неговото свидетелство беше:
Виждам... Сина ЧОВЕШКИ, стоящ отдясно на Бога (Деяния 7:56)
По-късно Павел пише за Него като
Човекът Христос Исус (1 Тимотей 2:5)
Той не говори за Него като за Този, който някога е бил Човекът Христос Исус. Той е Човек днес.
Идва хилядолетното царство. То ще бъде поставено не под ангели, а под Човек в лицето на Сина Човешки. Това е аргументът на Евреи 2:5-9. Ясно е тогава, че Той ще бъде Човек в идващото царство.
В края на хилядолетното царство Той ще предаде царството на Бога, дори на Отца, и Сам ще се подчини (виж 1 Коринтяни 15:24-28). Имайки предвид, че Той е Бог, равен на Отца, бихме могли с учудване да попитаме как може да бъде това, освен ако не си спомним, че Той е и Човек. Като Човек, Той съвършено заема мястото на подчинение на човека, без нито за миг да престава да бъде равен на Отца. Нашият благословен Господ е по същество Бог, но за вечността Той заема подчиненото място, обяснимо само с факта, че за цялата вечност Той е и Човек; и като такъв Глава и Поддръжник на изкупеното творение, което е плод на Неговото дело.
Настояща и бъдеща слава
Правилно ли е да говорим за славата като за бъдещо нещо?
Исус е прославен днес, нали?
Той със сигурност е прославен днес отдясно на Бога. Това обаче ни най-малко не противоречи на това, което Старият Завет толкова изобилно предсказва, Неговата идваща видима слава на самото място на Неговия предишен укор и безчестие.
Когато Исус се представи на Израел като техен Цар, влизайки в Йерусалим на магаре, както беше предсказал пророкът, дойде часът Той да бъде прославен (Йоан 12:23). Беше ли прославен? Не. Напротив, Той трябваше веднага да говори за Своята смърт и нейните последици. И все пак скоро след това в горната стая Той каза: „Сега е прославен Синът Човешки“, само Бог, след като беше прославен на Кръста, щеше да „Го прослави в Себе Си“ и да го направи „веднага" (Йоан 13:31, 32). Това е Неговата настояща слава, скрита в небесата.
В молитвата на нашия Господ, записана в Йоан 17, намираме три препратки към Неговата слава.
В стих 5 Той се моли да бъде облечен като Човек със славата, която е имал с Отца преди създаването на света. В това Той стои сам.
В стих 24 Той говори за „Моята слава, която Ти Ми даде.“ Това е върховна слава, дадена Му по силата на Неговите страдания и смърт, в която също Той стои сам, макар че ние ще я видим.
В стих 22 Той казва: „славата, която Ти Ми даде, Аз им дадох.“ Това е публичната слава на идващата епоха, в която ние, Неговите светии, ще имаме своето щастливо участие. Когато Той се яви, ние ще се явим с Него в слава.
