Какво е пастир? / Част пета
„Внимавай на служението, което си приел в Господа, да го изпълниш.“ — Колосяни 4:17
Определение за „пастир“: „Овчар, който се грижи за стада или ята“ (Vine’s Тълковен речник на новозаветните думи). „Пастир“ и „овчар“ са една и съща дума в оригиналния гръцки.
Сега, докато приключваме тази поредица, ще разгледаме още няколко Писания, които дават мъдри наставления и насърчение за онези, призовани от Бога да бъдат пастири. Моля, обърнете внимание, че въпреки че може да не сте призовани като пастир, от всички вярващи се очаква да се грижат един за друг.
Наставлението на Йотам относно властта
В старозаветната книга Съдии имаме история, която е много поучителна относно властта. Бог, чрез Гедеон, постигна голяма победа за Израел и те искаха да коронясат този човек за свой цар.
Гедеон им каза: „Аз няма да ви управлявам, нито синът ми ще ви управлява; Господ ще ви управлява“ (Съдии 8:23).
А Гедеон имаше седемдесет сина, родени от тялото му, защото имаше много жени. И наложницата му, която беше в Сихем, също му роди син, когото нарече Авимелех (Съдии 8:30-31).
И Авимелех, синът на Ероваал, отиде в Сихем при братята на майка си и разговаря с тях и с цялото семейство на бащата на майка си, казвайки: „Моля ви, говорете в ушите на всички мъже от Сихем: Кое е по-добре за вас, всички синове на Ероваал, които са седемдесет души, да царуват над вас, или един да царува над вас? Помнете също, че аз съм ваша кост и ваша плът.“ И братята на майка му говориха за него в ушите на всички мъже от Сихем всички тези думи; и сърцата им се наклониха да следват Авимелех, защото казаха: „Той е наш брат.“ И му дадоха седемдесет сребърни парчета от къщата на Ваалверит, с които Авимелех нае суетни и лекомислени хора, които го последваха. И той отиде в къщата на баща си в Офра и уби братята си, синовете на Ероваал, седемдесет души, върху един камък; но Йотам, най-младият син на Ероваал, остана, защото се скри. И всички мъже от Сихем се събраха, и цялата къща на Мило, и отидоха, и направиха Авимелех цар, при равнината на стълба, който беше в Сихем. И когато казаха на Йотам, той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и издигна гласа си, и извика, и им каза: „Слушайте ме, мъже от Сихем, за да ви послуша Бог. Дърветата отидоха веднъж да помажат цар над себе си; и казаха на маслиновото дърво: „Царувай над нас.“ Но маслиновото дърво им каза: „Дали да оставя мазнината си, с която чрез мен почитат Бога и човека, и да отида да бъда издигнато над дърветата?“ И дърветата казаха на смокиновото дърво: „Ела ти, и царувай над нас.“ Но смокиновото дърво им каза: „Дали да изоставя сладостта си и добрия си плод, и да отида да бъда издигнато над дърветата?“ Тогава дърветата казаха на лозата: „Ела ти, и царувай над нас.“ И лозата им каза: „Дали да оставя виното си, което весели Бога и човека, и да отида да бъда издигнато над дърветата?“ Тогава всички дървета казаха на къпината: „Ела ти, и царувай над нас.“ И къпината каза на дърветата: „Ако наистина ме помажете за цар над вас, тогава елате и се доверете на сянката ми; и ако не, нека огън излезе от къпината и да погълне кедрите на Ливан“ (Съдии 9:1-15).
Нека накратко да разгледаме какво казаха дърветата, когато на всяко от тях беше предложено да стане цар.
Маслиново дърво.
„Дали да оставя мазнината си, с която чрез мен почитат Бога и човека, и да отида да бъда издигнато над дърветата?“ Дървото избра да върши работата, която Бог му беше дал, вместо да бъде важно в очите на другите. То искаше да угоди както на Бога, така и на човека със своето масло. Спомняме си, че лампите на скинията използваха зехтин, така че виждаме това като пример за ярко свидетелство, сияещо за Божия почит сред поколение, обвито в голяма тъмнина. Маслиновото дърво не искаше да изостави тази важна функция, която Бог му беше поверил, само за да задоволи множеството, като заеме място над останалите.
Смокиново дърво.
Смокиновото дърво имаше същото отношение. „Дали да изоставя сладостта си и добрия си плод, и да отида да бъда издигнато над дърветата?“ Колко красиво. Плодът на смокиновото дърво беше храна и сладост за тези около него. Един ден Господ Исус, виждайки смокиново дърво, потърси да задоволи глада Си с неговия плод. Но когато стигна до дървото, не намери нищо (Марк 11:12-13). Нека Бог да намери в нас сладост, или храна, за Себе Си. В Писанията често четем, че когато някой принасяше всеизгаряне на Бога, то се издигаше като благоуханна миризма към Него. Нека това да бъде така и в нашето служение за Него.
Лозата.
Отговорът на лозата беше същият: „Дали да оставя виното си, което весели Бога и човека, и да отида да бъда издигнато над дърветата?“ Тя не искаше да бъде велика за себе си, но искаше да даде радост на Божието сърце. Ако това желание се намери в нас, и ние ще дадем радост на Неговото сърце и на тези около нас.
Къпината.
За разлика от другите, къпината искаше да бъде велика. Въпреки че беше най-ниското от всички дървета, тя беше първата, която искаше най-високата позиция. „Ако наистина ме помажете за цар над вас, тогава елате и се доверете на сянката ми; и ако не, нека огън излезе от къпината и да погълне кедрите на Ливан.“ Виждаме отношението на къпината: тази, която беше най-малко квалифицирана, искаше да бъде най-важна и да управлява над всички. Какъв контраст между къпината и трите дървета. Къпината търсеше самоизтъкване, докато дърветата искаха да служат на Бога, произвеждайки плода, предназначен от Бога за Негова слава и благословение на човека.
В тази притча има важен урок за нас. Виждаме, че дърветата разбираха, че имат специална, дадена от Бога задача. Те осъзнаваха, че е тяхна привилегия да вършат Неговата работа в сферата, която Той им беше дал, и поради това не бяха склонни да се откажат от това място само заради собствените си интереси. По същия начин днес Бог е дал на всяко от Своите деца дар, служение за Него. Всички вярващи имат дар; но както имаше маслиново дърво, смокиново дърво и лоза, така има и разнообразие. Нека разпознаем и разберем какво Бог ни е поверил индивидуално – всеки да има своето специално определено служение. Нека никой от нас да не узурпира служението, което Бог е дал на някой друг, и нека никой да не заема позиция, която Бог не е дал или която не е от Него.
По времето на апостолите четем за един човек, който имаше същото отношение като къпината, но това отношение е точно обратното на това, което трябва да характеризира един пастир. Четем:
Писах на църквата; но Диотреф, който обича да има първенство между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще си спомня делата му, които върши, като бърбори против нас със зли думи; и не само това, но и сам не приема братята, и забранява на тези, които биха искали, и ги изгонва от църквата (3 Йоан 9-10).
Днешното разбиране за пастир, както се среща в много събрания, не е това, което виждаме в Библията и не може да бъде оправдано от Писанието. Така че, ако искаме да бъдем честни и сериозни в нашето ходене с Господа по начина, по който се събираме, трябва да се отделим от това, което не е според Неговото Слово. Важни са славата и честта на Господа. Продължаването с човек, определен като пастир, който заема позицията на глава или директор, означава да отнемем от Господа Неговите права – нещо, което никога не трябва да правим.
Да, благодарим на Господа, че има пастири! Той ги е осигурил. Ако ги нямахме, овцете, стадото, щяха да бъдат в много по-голяма трудност. Както при всички дарове, Той е призовал тези, които да бъдат пастири, да вършат Неговата работа за благословението и доброто на цялото Христово Тяло, цялата Църква, а не само малка местна част от нея. Тези, които са призовани към това служение и са получили този дар, имат прекрасна отговорност пред Този, Който ги е призовал. Един ден те ще дадат сметка пред Него, Който ще съди как са се справили.
Грижа един за друг
Работата по грижата един за друг не е само за пастирите. Видяхме, че всички старейшини на местната църква също трябва да служат по този начин. И всички, които са духовни, трябва да помагат на тези, които са обезсърчени и в нужда. Павел каза:
Братя, ако някой бъде заварен в някое прегрешение, вие, които сте духовни, възстановете такъв с дух на кротост, като внимавате на себе си, да не би и вие да бъдете изкушени. Носете си един на друг теготите и така изпълнете Христовия закон (Галатяни 6:1-2).
Господ ни научи чрез притчата за добрия самарянин, че трябва да се грижим един за друг. Исус каза:
Един човек слизаше от Йерусалим към Йерихон и попадна между разбойници, които го съблякоха, раниха го и си отидоха, оставяйки го полумъртъв. ... Но един самарянин, като пътуваше, дойде до него; и като го видя, смили се над него, и отиде при него, и превърза раните му, като изля масло и вино, и го качи на своето животно, и го доведе в странноприемница, и се погрижи за него ... Исус му каза: „Иди и ти прави същото“ (Лука 10:30,33-34,37).
Тогава в Яков четем
Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и някой го обърне, нека знае, че който обърне грешник от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие множество грехове (Яков 5:19-20).
Така че виждаме, че е отговорност на всички нас да се грижим един за друг, като по този начин вършим работата на пастир.
Йосиф
Има един, за когото не сме говорили, защото обикновено не го мислим за пастир. Въпреки това, когато четем неговата история, виждаме, че той е бил такъв.
Яков имаше много овце, а Йосиф и братята му се грижеха за тях. По определени причини братята на Йосиф имаха лоши чувства към него и тези чувства бяха толкова силни, че Библията казва, че те го мразеха.
Един ден Яков изпрати Йосиф да види как са братята му, докато се грижеха за овцете близо до Сихем, което беше на около 50 мили (80 километра) разстояние. Въпреки че бяха толкова далеч и Йосиф знаеше, че братята му го мразеха, Йосиф се подчини на баща си и отиде. Той искаше да направи това, което беше желанието на баща му, този, който му беше дал това служение. Баща му
каза на Йосиф: „Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела, и ще те изпратя при тях.“ И той му каза: „Ето ме.“ И той му каза: „Иди, моля те, виж дали е добре с братята ти и добре със стадата; и ми донеси вест“ (Битие 37:13-14).
Така че поради любовта, която имаше към баща си, Йосиф отиде. Той напусна Хеврон, където живееха, и дойде в Сихем. Но те вече не бяха там. Йосиф попита и беше информиран, че братята му са отвели стадата в Дотан, още 20 мили (32 километра) по-нататък. Така Йосиф отиде и търси братята си, докато не ги намери, защото баща му се тревожеше за тях.
Докато размишляваме върху тази история, разбираме, че това е образ на това как нашият небесен Отец се грижи за нас. Виждаме също Господ Исус Христос като Сина, Който беше обичан от Своя Отец и напусна бащиния дом, за да дойде да ни търси. В тази история за Йосиф има много красиви неща, които са образ на Господ Исус: връзката между него и баща му, неговото служение, как беше мразен от собствените си братя, неговото страдание, но също така и неговото възвисяване и слава като владетел и спасител на света, и възстановяването на връзката между него и братята му. Какъв прекрасен пример за всеки от нас.
Подобно на Йосиф, и ние трябва да мислим за нуждите на нашите братя и сестри. Нашето служение трябва преди всичко да бъде мотивирано от любов към нашия Отец. Той ни казва: „Иди, моля те, виж дали е добре с братята ти“, и точно като Йосиф трябва да имаме сърце, готово да се подчини на нашия Отец. Трябва да сме готови да се жертваме, без да се съобразяваме с отношението им към нас или с други негативни неща, които могат да ни отклонят от това служение. Отговорът на Йосиф към баща му беше: „Ето ме.“ Какъв е нашият отговор?
Предизвикателство
Пастирската или овчарската грижа е много важна и необходима – нещо, което всеки от нас трябва да практикува.
И Господ каза на Каин: „Къде е брат ти Авел?“ А той каза: „Не знам: Пазач ли съм на брат си?“ (Битие 4:9).
Така че си задаваме въпроса: „Пазач ли съм на брат си?“ Отговорът е категорично: „Да! Да, аз съм!“
Да, благославяйте Бога, че Господ Исус Христос е дал пастири на Своята Църква, за да се грижат за Своите собствени с цел да има здрави, святи Божии деца, които са угодни на Господа, за Негова чест и слава.
Да, ако Исус Христос ви е дал дара на пастир, приложете го на практика по начина, по който Божието Слово учи.
Да, ако нямате този дар, все пак вършете работата на пастир, като се грижите за своя брат и сестра в Христос чрез това важно и необходимо служение.
Затова се утешавайте един друг и се назидавайте един друг, както и правите (1 Солунци 5:11).
