Пред Бога всички сме виновни грешници, и този грях ни осъжда и ни отдалечава от Него. Величието на нашия грях е не само в броя на греховете, но и в сериозността дори на един-единствен. Един грях е достатъчен, за да произнесе смъртна присъда, и един грях е твърде много, за да платим наказанието за него.
Чувството за вина е различно от осъзнаването на сериозността на нашия грях. Каин знаеше, че е виновен, но вместо да изповяда тежестта на убийството, което беше извършил, той се съсредоточи върху суровостта на наказанието. Това показва колко малко е оценявал какво означава грехът му за Бога. В рязък контраст, Давид признава греха си и заявява, че не може да го понесе – не наказанието, а самото беззаконие. Като човек по Божието сърце, той остро чувстваше, че неговото прегрешение е било голямо оскърбление срещу Бога. Подобно, когато израилтяните се бяха оженили с народите около тях, Ездра използва същия израз като Давид, казвайки: „нашите беззакония се издигнаха по-високо от главите ни“ и изповядва, че те „са били много виновни“ (Ездра 9:6–7).
Има много днес, които, подобно на Каин, третират греха, сякаш не е нищо сериозно. Божият поглед върху греха не се е променил. Само Бог може наистина да разбере пълната величина на нашите грехове, и Той осигури начин те да бъдат простени. Той даде Своя Син, Исус Христос, като наш заместник и Го направи грях от наше име. Със сигурност, ако моят грях не беше толкова сериозен, нямаше да е необходимо Божият Син да умре! „Но където грехът се умножи, благодатта се умножи още повече“ (Рим. 5:20), защото не само греховете ни са измити, но ние сме направени Божия праведност в Него (2 Кор. 5:21).
