Четирите Евангелия записват седемте изречения на Господ Исус на кръста. Три изречения са произнесени в ранните часове на Неговото разпятие и четири в по-късните часове. В тази медитация седемте изречения не са поставени в определен ред. Всяко евангелие записва онези изречения, които са в съответствие с темата на това конкретно евангелие. Само Неговият вик за изоставяне е записан в две евангелия, Матей и Марк, и оттам започваме.
1. „В деветия час Исус извика със силен глас, казвайки: „Елои, Елои, лама савахтани?“, което се превежда: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“
„В деветия час Исус извика със силен глас, казвайки: „Елои, Елои, лама савахтани?“, което се превежда: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил?“ (Марк 15:34 NKJV)
Исус вече беше фалшиво обвинен от главните свещеници и старейшини и отведен на съд пред Анна, а след това и пред Каиафа, първосвещеника (Йоан 18:13). След това Той беше отведен при Пилат, при Ирод и обратно при Пилат. Римските войници бяха брутално били Исус, изскубнали косата от бузите Му и Му се подиграваха. Пророк Исая говори за Този, казвайки: „Той беше угнетяван и Той беше измъчван, но не отвори устата Си; Той беше воден като агне на клане, и като овца пред стригачите си е безмълвна, така Той не отвори устата Си“ (Исая 53:7). Исус Христос, носейки Своя кръст и носейки трънен венец, с разкъсан и кървящ гръб, беше отведен на Голгота, за да бъде разпнат.
Стоим в благоговение, докато разглеждаме Господа на Славата, висящ на проклетото дърво. Ние трябваше да сме там, и щяхме да сме, ако Неговата чудна любов не Го беше накарала да заеме нашето място като благословен Заместник.
„Той направи Този, Който не познаваше грях, да бъде грях за нас, за да станем ние Божия правда в Него“ (2 Коринтяни 5:21).
Сам Христос даде отговор на този въпрос: „Защо си Ме изоставил?“ Господ Исус беше изоставен от Бога, за да не бъдем ние никога изоставени. Вместо това, сега познаваме и се наслаждаваме на Божията любов чрез вяра в нашия Господ Исус Христос – Божият дар за нас. Това беше безгранична, пълна и свободна любов. Молитвата на Павел изразява това в Ефесяни 3:17-19:
„За да може Христос да живее във вашите сърца чрез вяра; за да можете вие, вкоренени и основани в любов, да можете да разберете с всички светии каква е широчината и дължината, и дълбочината, и височината – да познаете Христовата любов, която надминава знанието; за да бъдете изпълнени с цялата Божия пълнота.“ (Ефесяни 3:17-19)
Какво беше, благословени Боже, което Те накара да дадеш Сина Си, Да предадеш Своя възлюбен за нас, съсипани от грях? Беше безгранична любов, която Те накара така Да дадеш Своя възлюбен за нас. —Ан Тейлър (1782-1866)
2. „Тогава Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“
„Тогава Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34)
Волеви, грешни, закоравели ръце приковаха Божия Син на този римски кръст. Войниците съблякоха Исус и след това поставиха тялото Му на този кръст. Те приковаха краката Му към дървената греда и ръцете Му към напречната греда. Помислете за физическата болка и агония, когато вдигнаха кръста и го пуснаха в изкопаната в земята дупка. След това войниците седнаха и Го наблюдаваха.
Собственият народ на Исус, евреите, Му се подиграваха, казвайки: „Той се довери на Бога; нека сега Го избави, ако Го иска; защото Той каза: „Аз съм Божият Син“ (Матей 27:43). Псалм 22 ни дава тази пророческа картина: Те Го обградиха с отворени уста, кръжащи като разярен и ревящ лъв – картина на Сатана – готови да погълнат. Кучета, изобразяващи езичниците, също Го обградиха; и нямаше кой да помогне.
Той можеше да призове десет хиляди ангели, но не го направи. Вместо да търси помощ, за да бъде избавен от Своите противници, Той се молеше за Своите врагове, казвайки: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ Ако не беше издържал кръста, презирайки срама, Исус знаеше, че никой не може да бъде простен. Справедливостта трябва да бъде удовлетворена. Сатана, измамникът, трябва да бъде победен, а грешникът трябва да бъде примирен.
3. „Исус му каза: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в Рая.“
„Исус му каза: „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в Рая.“ (Лука 23:43)
Исус, безгрешният Човешки Син, висеше на кръста между двама виновни престъпници, а онези, които минаваха, клатеха глави и казваха: „Други спаси; Себе Си не може да спаси“ (Матей 27:42). Това ни напомня думите на пророк Еремия: „Нищо ли не е за вас, всички вие, които минавате? Погледнете и вижте дали има скръб като моята скръб“ (Плачът на Еремия 1:12).
Без съмнение двамата разбойници бяха чули Исус да се моли с тези думи: „Отче, прости им.“ Те бяха свидетели и на Неговото мълчаливо страдание на средния кръст. Тогава един от престъпниците се обърна с вяра към Спасителя, признавайки вината си и приемайки посланието за прошка. Той каза: „Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си“ (Лука 23:42). Веднага Господ даде уверението, че още същия ден той ще бъде с Него в Рая. Каква радост трябва да е изпълнила сърцето на този човек, който беше станал „ново“ творение в Христос Исус! Името му не ни е казано; наистина, той представлява всички, които вярват. Един момент той се е страхувал от вечно отделяне от Бога, а следващия момент е получил обещанието да бъде със Спасителя „днес.“
Тогава този новороден човек, вече неосъден на огненото езеро, стана проповедник на Евангелието на другия разбойник, разпнат там. Историята на този вярващ разбойник все още проповядва на всички, които чуват това послание. Скъпи приятелю, дошъл ли си при Спасителя? Той е обещал вечен живот на всички, които Го търсят. Ела такъв, какъвто си, и точно там, където си. Ела веднага при Спасителя, защото може да нямаш утре!
4. „Когато Исус извика със силен глас, Той каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“
„Когато Исус извика със силен глас, Той каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ (Лука 23:46)
Първите думи на Исус са записани в Евангелието на Лука, след като Той беше намерен в храма и каза на майка Си: „Не знаехте ли, че Аз трябва да съм по делата на Моя Отец?“ (Лука 2:49). Лука също записа тези думи на Исус, когато със силен глас Той извика: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ Исус беше по делата на Своя Отец от началото до края. Той вървеше, вършейки добро, изцелявайки болни, отваряйки очите на слепи и търсейки волята на Отца във всяка ситуация. Точно преди да отиде на кръста, Исус беше влязъл в Гетсиманската градина и, бидейки в агония на душата, Той каза: „Отче, ако е Твоя воля, отнеми тази чаша от Мен; но все пак не Моята воля, а Твоята, да бъде изпълнена“ (Лука 22:42). В съвършено послушание Той се подчини на волята на Отца. С цялото си сърце ние се съгласяваме със стотника, който видя какво се случи на този кръст и прослави Бога, казвайки: „Наистина този беше праведен Човек!“ (Лука 23:47).
5. „Когато Исус видя майка Си и ученика, когото обичаше, стоящи наблизо, Той каза на майка Си: „Жено, ето сина ти!“ Тогава Той каза на ученика: „Ето майка ти!“ И от този час този ученик я взе в своя дом.“
„Когато Исус видя майка Си и ученика, когото обичаше, стоящи наблизо, Той каза на майка Си: „Жено, ето сина ти!“ Тогава Той каза на ученика: „Ето майка ти!“ И от този час този ученик я взе в своя дом.“ (Йоан 19:26-27)
Само Евангелието на Йоан споменава тази сцена, която включваше самия него и майката на Исус. Докато висеше на кръста, Исус видя Мария и Йоан, ученика, когото обичаше, стоящи наблизо. Любовта ги беше привлякла там, докато други бяха избягали. Какви мисли на скръб трябва да са изпълнили сърцата им, докато Го гледаха да виси там. Исус, без да мисли за Себе Си или за Своите страдания, видя майка Си и с грижовно сърце каза: „Жено, ето сина ти!“ На ученика Йоан Той каза: „Ето майка ти!“
В най-мрачния Си час Исус се погрижи за скърбящото сърце на майка и й каза думи на утеха, осигурявайки нейните емоционални и физически нужди. Може би някой, който чете това, преминава през скръб и мъка и се чувства много самотен. Може би любим човек е бил отнет и няма кой да даде помощ и утеха. Помнете това: Исус се грижи за вас – за вашите физически и духовни нужди. Любовта, която Го подтикна да отиде на кръста за вас, е изпълнена със състрадание и е готова да посрещне всяка нужда.
6. „След това Исус, знаейки, че всичко вече е извършено, за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“
„След това Исус, знаейки, че всичко вече е извършено, за да се изпълни Писанието, каза: „Жаден съм.“ (Йоан 19:28)
След като вися на кръста през първите три часа, Господ Исус за първи път говори за Своите физически страдания, когато извика: „Жаден съм.“ Тук отново си припомняме пророческите думи от Псалм 22:
„Силата ми е изсъхнала като парче глина [счупено парче глинен съд], и езикът ми се е залепил за челюстите ми“ (Псалм 22:15).
Нито един ангел не дойде да Го укрепи. Нямаше кой да покаже състрадание във времето на Неговата най-дълбока нужда. Всичко, което хората можеха да Му предложат, беше кисел оцет за пиене.
Този вик „Жаден съм“ имаше много по-дълбок смисъл, защото Той дойде да страда на кръста от любов към теб и мен. Неговата жажда за нашето спасение Го накара да даде Себе Си за нас като „приношение и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Ефесяни 5:2). Неговата жертва беше доброволна, защото Той каза: „Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз го давам от Себе Си. Имам власт да го дам и имам власт да го взема отново. Тази заповед съм получил от Моя Отец“ (Йоан 10:17-18).
Този Исус е същият, Който седеше до кладенеца на Сихар, уморен от пътуването Си, и помоли една самарянка за вода. След това Той й предложи жива вода, за да утоли духовната й жажда. Тя пи от тази животворна вода и си отиде удовлетворена, защото беше намерила Христос. Господ също беше освежен и удовлетворен, защото Той се радва да служи на нуждаеща се душа. Готови ли сте да дойдете при Него и да Му позволите да задоволи вашите нужди и копнежи?
7. „Когато Исус прие киселото вино, Той каза: „Свършено е!“ И като наведе глава, предаде духа Си.“
„Когато Исус прие киселото вино, Той каза: „Свършено е!“ И като наведе глава, предаде духа Си.“ (Йоан 19:30)
„Свършено е!“ Тези последни думи, изречени от Исус на кръста, са далечни и много богати на смисъл. Всички типове и сенки и всички жертви, сочещи към кръста, сега бяха изпълнени. Нищо повече не можеше или не трябваше да се добавя, за да стане по-пълно.
„Защото с едно приношение Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават... Тогава Той добавя: „Техните грехове и беззаконни дела Аз няма да си спомня вече“ (Евреи 10:14,17).
Пътят към най-святото място сега е отворен за нас и с дръзновение, или свята свобода, можем да влезем чрез вяра в самото присъствие на Бога. Тази свята привилегия е за нас да се наслаждаваме – дори да говорим с Него като дете с любящ Баща.
„Нека се приближим с искрено сърце в пълна увереност на вярата, като имаме сърцата си поръсени от зла съвест и телата си измити с чиста вода... Нека се грижим един за друг, за да се подбуждаме към любов и добри дела, като не изоставяме събирането си заедно, както е обичай на някои, но се насърчаваме един друг, и то толкова повече, колкото виждате, че Денят наближава“ (Евреи 10:22,24-25).
Това е наша привилегия в настоящия момент, но предстои много повече в „деня“, който бързо наближава.
Отново и отново Духът ни насочва към Божия Агнец, Който, проливайки Своята скъпоценна кръв, е прокарал пътя за бъдещи благословения, които ще бъдат разкрити, когато Той дойде да установи Своето царство. Когато Йоан Кръстител видя Исус да идва към него при река Йордан, той каза: „Ето Божия Агнец, Който отнема греха на света!“ (Йоан 1:29). Този стих обхваща Божиите цели за идните векове, кулминиращи в Божия ден, когато „ние, според Неговото обещание, очакваме нови небеса и нова земя, в които обитава правда“ (2 Петър 3:13).
