„Той беше погребан“
На Разпети петък Исус умря. На Великденска неделя Той възкръсна за живот! Междувременно имаше тих период, докато тялото Му беше в гробницата. Никой всъщност не говори за Погребалната събота. Тъй като изглеждаше, че нищо особено не се случваше по време на престоя Му в гробницата, защо 1 Коринтяни 15:4, препратката към нашето цитирано заглавие, изобщо го споменава?
Първо, струва си да оценим краткия пасаж в 1 Коринтяни 15:3-5. Смята се, че той изразява много старо обобщение на християнската вяра от 1-ви век: „Христос умря за нашите грехове според Писанията; ... Той беше погребан, и ... Той възкръсна на третия ден според Писанията“ (KJV).
Има пълно научно съгласие, че писмото до 1 Коринтяни е написано около 55 година. Тъй като декларацията в писмото вече е циркулирала известно време, тя трябва да е била съставена малко след разпятието на Исус. Днес някои скептици твърдят, че християните от 2-ри или 3-ти век са измислили идеята за възкресение (и твърдят, че евангелията също са написани тогава), но те не могат да обяснят това много ранно изявление на вяра.
Но защо просто не посочим че Исус умря и възкръсна отново? Защо да заявяваме очевидното, като добавяме „Той беше погребан“?
Не е защото, както някои казват, Той е трябвало да се бори с Дявола. Понякога се предполага, че Христос се е борил срещу Сатана през това време. По-старите английски преводи на Библията, които говорят за Неговото пребиваване в „ада“, са били погрешно разбрани, тъй като същата дума често просто означава „гроб“.
Знаем, че Той не се е борил с дявола, защото е очаквал да бъде с Бог Отец след смъртта Си (Лука 23:46). Той дори беше обещал на скърбящия разбойник, висящ до Него, че ще бъдат заедно в рая още същия ден (ст. 43). Когато Исус заяви: „Свърши се!“ (Йоан 19:30), Той имаше предвид, че няма какво повече да се прави и няма повече битки за водене, дори срещу Сатана.
Така че все още ни остава първоначалният ни въпрос: Защо Библията подчертава, че Исус е бил погребан?
Може да има няколко причини, но ето една, която ценя: Той беше погребан, защото грехът е ужасен, и Той носеше греховете на всички, които щяха да Му се доверят като Спасител. Ние оценяваме греховете като малки и големи, но за Бога всеки един от тях е нещо грозно, гнило и ужасяващо. Това означаваше, че всеки един от тях трябваше да бъде погребан. „Махнете тези грехове от очите Ми!“ можем да си представим, че казва Бог. Затова, след като Исус плати цената за тях на кръста, те отидоха с тялото Му в гроба (вижте 1 Петрово 2:24; Римляни 8:10).
Има картина на това в еврейския Ден на изкуплението, който все още се появява в нашите септемврийски календари като „Йом Кипур“. Можете да прочетете за него в Левит 16. Сред другите събития, този ден включваше церемониалното прехвърляне на греховете на хората върху жив козел. Този козел, наречен „изкупителна жертва“, беше пуснат в пустинята, за да може да отнесе тези грехове далеч на някое необитаемо място. Фигуративно казано, никой никога повече не трябваше да ги вижда.
От една страна, трябва да осъзнаем колко лоши са нашите грехове. Те изпратиха Господ Исус на кръст и в гроб!
Но от друга страна, оценявате ли, че тези грозни грехове бяха погребани с Него? Ако сте вярващ в Исус като ваш Спасител, оставете тези грехове да останат в гроба. Вашите лъжи и похоти, вашите предразсъдъци и гордост, вашите егоистични амбиции и повърхностни ревности – Той ги отнесе всички в гробницата, и Бог избира да не ги помни повече.
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9 NASB).
Не позволявайте на вината да има власт над вас ако знаете, че Бог ви е простил. Не позволявайте на срама да ви тормози, ако Бог ви е дал Своето достойнство като християнин. Тези стари грехове от миналото са отнесени далеч, и сега възкръсналият Исус ви приканва да вървите с Него в новостта на живота.
От Стивън Кембъл
Затова ние сме били погребани с Него
чрез кръщение в смърт, така че както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в новост на живот. Защото ако сме се съединили с Него в подобието на Неговата смърт, със сигурност ще бъдем и в подобието на Неговото възкресение, знаейки, че нашето старо аз беше разпнато с Него, за да бъде унищожено нашето тяло на греха, така че вече да не бъдем роби на греха. —Римляни 6:4-6 NASB
