Но, душо моя, не си ли вкусила От онова Дърво на живота горе? Докато през пустинни земи си бързала, Гроздето на Есхол никога ли не е било наблизо?
Ах! Онова Дърво на живота беше засадено, Вкоренено дълбоко в божествена любов, Преди Божиите синове да са пели Светове, където твареният блясък сияе.
Божествена любов без мярка Божествената слава трябва да разкрие; В Обекта на Своето удоволствие Всичките Си пътища на благодат трябва да запечата.
Като нежна издънка** , издигаща се *От суха и камениста земя, Обект на гордото човешко отчаяние, Израсна Растението на Божията десница.
Благодат и истина, в непрестанна любов, Реки върху жадната земя – Всяка стъпка към Бога, която е угодна – Разпространиха своя небесен спасител наоколо.
Той, разкриващ Самия Отец – Небесни думи, които никой друг не можеше да каже, Думи на благодат, всяка скръб изцеляващи, Паднаха върху ухото на скръбта.
Да! Онова Дърво на живота е засадено; Най-сладкият плод дори тук е родило; Пресадено в собствената си богата почва, Чака само вечната утрин –
Плодове, които собствените ни души са вкусили Чрез Духа отгоре, Докато през пустинни земи сме бързали, Плодове на съвършена, безкрайна любов!
[*] В този контекст се отнася до издънка, която излиза директно от корена.
