„Ти вярваш, че има един Бог. Добре правиш.“ — Яков 2:19 NKJV
Миналия месец, в първа част от тази двучастна поредица , разгледахме значението на Божието единство, какво Бог разкри за природата на Божеството, както и за Отца, Сина и Светия Дух. Този месец ще разгледаме термините „Отец и Син“, „Троичният Бог“, „Въплъщението на Христос“ и „Спасението на човека“.
Отец и Син
Нито един интелигентен човек никога не би си помислил, че Бог е взел жена или любовница. Такава мисъл би била ужасно богохулство срещу Бога. Всеки християнин се отвращава от такава мисъл, защото Бог не е човек като нас. Библията казва: „Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят в дух и истина“ (Йоан 4:24). С други думи, тяхното поклонение не трябва да бъде просто ритуали и наредби, свързани с плътта, или с места и позиции, както ясно показва контекстът на Йоан 4:19-26.
Синовството на Христос е духовна връзка, а не физическа или репродуктивна. То означава единство в природата и същността. Трябва да се отбележи, че не християните са нарекли Исус Христос Син Божи, а Сам Бог е нарекъл Исус Свой Син:
Когато ангел Гавриил беше изпратен от Бога при Дева Мария, той ѝ каза: „Не бой се, Марийо, защото си намерила благодат у Бога. И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, и ще Му наречеш името Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния.“ И той също ѝ каза: „Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и святото нещо, което ще се роди, ще бъде наречено Син Божи“ (Лука 1:28-35).
- Когато Христос беше кръстен от Йоан Кръстител (известен сред арабите като Яхия Ибн Закарея), небесата се отвориха и от небето дойде глас, който каза: „Ти си Моят възлюбен Син; в Теб Аз съм благоволил“ (Лука 3:22; Марк 1:11; Матей 3:17).
- Относно горепосочения инцидент, Йоан Кръстител каза: „Аз видях и свидетелствах, че Този е Божият Син“ (Йоан 1:34).
- Когато Христос взе трима от Своите ученици на висока планина, двама пророци, Моисей и Илия, им се явиха: „Докато Той още говореше, ето, светъл облак ги осени; и ето, глас от облака, който каза: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото Аз съм благоволил; Него слушайте.“ И когато учениците чуха това, те паднаха по лице и много се уплашиха. И Исус дойде и ги докосна, и каза: „Станете и не се бойте“ (Матей 17:1-8; Марк 9:7; Лука 9:35).
- Има много други стихове в Библията, които заявяват, че Исус Христос е Божият Син, синовство, което означава божествена връзка, която е над човешкото разбиране. Ето защо Библията казва: „Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тимотей 3:16). Така виждаме, че Отец е Бог, Синът е Бог и Светият Дух е Бог. Отец и Синът и Светият Дух, понякога наричани троичният Бог, са всички един Бог. Това е божествена истина и този, който я отрича, прави Бога лъжец. Но този, който вярва в нея, намира в нея вечна радост и благословение, както ще видим сега.
Троичният Бог и спасението
Що се отнася до човека, очевидно е, че най-важното за него е да получи прошка на греховете, за да отиде на небето, а не да бъде хвърлен в ада. Бог каза за Себе Си, че Той е „праведен Бог и Спасител“ (Исая 45:21). Но как може Бог да бъде праведен – тоест, свят и справедлив и такъв, който трябва да наказва греха – и в същото време да бъде Спасител, който може да избави човека от греховете му и тяхното наказание? С други думи, как може Той да бъде съвършено праведен и в същото време съвършено милостив?
Тук човешкият ум е безпомощен. Той няма отговор. Ще ни прости ли Бог и така ще бъде милостив и състрадателен, или ще ни накаже и ще бъде справедлив, но не и милостив? Невъзможно е за хора и ангели заедно да намерят решение на тази дилема. Но Бог има отговора и в Неговия отговор виждаме Неговата мъдрост и сила. Виждаме Неговата любов и съвършена милост, както и Неговата съвършена справедливост и святост.
Човешките решения на този въпрос са всички несъвършени и водят до проклятието на човека, защото грехът е много сериозен въпрос в Божиите очи. Грехът е обида за Бога, защото е неподчинение на Него. Ако обидите обикновен човек, може да бъдете леко наказани. Но ако обидите цар или президент, вашето наказание е много по-сериозно. Колко по-лошо ще бъде, ако не се подчините на Бога, било то с мисъл, дума или дело? Идеята, че Бог ще постави добрите дела от едната страна на везната, а злите дела от другата страна, за да определи кое е по-голямо, е напълно погрешна.
Първо, това е погрешно, защото добрите дела са „изисквани“ от човека (Михей 6:8) и те не са услуга на Бога. Добрите дела не изтриват престъпленията, нито в човешките закони, нито в Божиите закони. Второ, такава идея, ако е вярна, би изисквала да знаем тежестта на греха в Божиите очи. Трябваше да знаем колко тежи една лъжа, колко тежи всяка зла мисъл, колко тежи гордостта и накрая колко тежат всички наши безбройни грехове заедно. Този, който се доверява на добрите си дела, за да изтрие или надхвърли греховете си, ще открие накрая, че е изгубен завинаги. Какво тогава е решението на този проблем и как може Бог да бъде „праведен Бог и Спасител“ едновременно? Отговорът е във Въплъщението на Христос.
Въплъщението на Христос
Видяхме, че Светата Библия свидетелства, че Христос е Божият Син, и обяснихме, че това синовство не е физическо синовство, нито резултат от размножаване, защото Бог е Дух. Това е духовна и божествена връзка, която надхвърля човешкото разбиране. Но трябва да помним също, че Христос стана съвършен човек и каза за Себе Си: „Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Така виждаме, че Христос не дойде просто да учи и да върши чудеса, макар че Той със сигурност направи и двете. Той дойде главно, за да ни изкупи, като умря вместо нас. Това изискваше Той да стане Човек, за да може да умре за нас. Това е причината за Въплъщението на Христос. Има две причини, поради които никой друг не би могъл да ни изкупи.
Първо, изкупителят трябва да е някой, който никога не е съгрешил, в противен случай той трябва да понесе собственото си наказание. Христос е единственият, който никога не е съгрешил. Всички истински пророци са били защитени от грешки в религиозните учения и пророчества, но не и в личния си живот. Всички те са съгрешили. Пророк Давид каза: „Признавам престъпленията си; и грехът ми е винаги пред мен. Против Теб, само против Теб съгреших и извърших това зло пред очите Ти“ (Псалм 51:3,4). Но за Христос Светата Библия заявява, че Той е „свят, безвреден, неосквернен, отделен от грешниците и издигнат по-високо от небесата“ (Евреи 7:26). Тя също ни казва, че Той „не извърши грях, нито се намери измама в устата Му“ (1 Петрово 2:22). След това казва, че Той „не позна грях“ (2 Коринтяни 5:21) и че „Той се яви, за да отнеме греховете ни, и в Него няма грях“ (1 Йоан 3:5). Той е единственият Изкупител; всички останали се нуждаеха от изкупление.
Второ, Христос не е просто пророк или апостол. Той е „Бог... явен в плът“ (1 Тимотей 3:16) – едновременно Бог и Човек. Той е Божият Син и Човешкият Син. Следователно стойността на Неговата смърт е неограничена. Чрез Своята смърт Той може да изкупи всеки, който вярва в Него: „Той е умилостивението (изкупителната жертва) за нашите грехове; и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2:2). Христос е едновременно Бог и Човек. И разбира се, Бог не може да умре. Този, който умря, е съвършеният Човек, Исус Христос, който угоди на Бога във всичко и който каза, че е дошъл „да даде живота Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45).
Смъртта на Христос вместо нас е неоспорим факт, който има поне четири непогрешими доказателства. Първо, пророците говориха за нея стотици години преди идването на Христос. Тези пророчества все още са в Стария Завет, който е свещената книга на евреите. Те нито са премахнали, нито са могли да премахнат нито една дума от него. Второ, Христос каза на Своите ученици много пъти преди смъртта Си, че евреите ще Го убият и че Той ще възкръсне на третия ден. Трето, тя е записана за нас от очевидци. И накрая, Библията, както в Стария, така и в Новия Завет, ясно показва, че смъртта на Христос е единственият път за спасението на човека.
Спасението на човека
Сега стигаме до ролята на Отца, Сина и Светия Дух в спасението на човека. Библията казва, че „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син (Исус Христос, да умре за нас), за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Така виждаме, че Отец обича човека и иска той да бъде спасен, а Синът доброволно плати цената, за да постигне това спасение. Светият Дух събужда съвестта на човека и го изобличава за греховете му (Йоан 16:7-8), за да приеме Христос като Спасител.
Така Бог спасява човека чрез Своята любов, но не за сметка на Своята святост и справедливост. Няма спасение освен това, което се предлага от Бога – Отца, Сина и Светия Дух – единствения истински и жив Бог.
Очаквайте нова поредица следващия месец.
