Животът ми е просто тъкан, Между моя Господ и мен; Не мога да избирам цветовете, Той тъче постоянно.
Често Той тъче скръб, И аз в глупава гордост, Забравям, че Той вижда ГОРНАТА страна, А аз – долната.
Едва когато становете замлъкнат И совалките спрат да летят, Бог ще разгърне платното И ще обясни причината защо,
Тъмните нишки са били толкова необходими В умелата ръка на Тъкача, Колкото нишките от злато и сребро В модела, който Той е планирал.
Той знае – Той обича – Той се грижи Нищо не може да помрачи тази истина; Той дава най-доброто на тези, Които оставят избора на Него.
