Словото
Това е титла на нашия благословен Господ. В величественото начало на Евангелието от Йоан четем: „В началото бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога“ (Йоан 1:1-2 NKJV).
Защо „Словото“ [гръцки: Логос] трябва да се използва за обозначаване на божествена Личност? Една илюстрация ще помогне тук. Често съм бил в чужди страни, чиито езици ми бяха непознати, понякога седял сам в стая с друг християнин за значително време. Двамата бяхме интелигентни и възпитани, но там седяхме, гледайки се един друг, неспособни да разберем мислите си, всичко това поради липсата на изговорена дума, която да е разбираема и за двама ни – всичко това поради липсата на средство за предаване на мислите ни един на друг. Колко удивително е, че когато Бог на безкрайната любов пожела да разкрие Своята мисъл на Своето творение за негово вечно благословение, Той даде на човека живо Слово – Личност, нашия благословен Господ Исус Христос.
Докато внимателно изследваме Йоан 1:1-2, то става все по-чудесно. Обърнете внимание на следното.
Словото беше в началото – от цялата вечност.
- Словото беше у Бога – отделна личност.
- Словото беше Бог – за Словото се твърди божественост.
- Словото беше у Бога в началото – вечно отделна личност.
- Докато изучаваме тези твърдения на Писанието, започваме да виждаме кой е Господ от цялата вечност.
За по-голяма яснота писателите понякога говорят за „Бог абсолютен“ и „Бог относителен“. Какво се има предвид под тези термини? Когато мислим за Бог като Отец, Син и Дух, един Бог, Бог в цялата Му пълнота, имаме предвид Бог абсолютен [без квалификации, пълен]. Когато четем за това, че Словото е у Бога, мислим за Бог относителен [по отношение на абсолютния]. Научаваме, че Словото е относително към Бога. Когато говорим за Отца и Сина, тогава имаме Бог Отец относителен към Сина; и Сина (или Словото), Който е Бог, относителен към Отца. Това е голяма тайна и ние събираме тези мисли само както са разкрити в Божието Свято Слово.
В Писанието ни е казано, че Бог абсолютен обитава в непристъпна светлина, че никой не Го е виждал, нито може да Го види – и това ще бъде вярно за цялата вечност (1 Тимотей 6:16). Все пак, благодарим на Бога, Той е благоволил да се разкрие в Личност, Господ Исус Христос, Който Сам е Бог, както Отец е Бог и Светият Дух е Бог. Ние с радост пеем:
По-висшите тайни на Твоята слава Творението не може да обхване; Само Отец, Твоето благословено име На Син може да разбере. —Джосая Кондър (1789-1855)
Имаше опит от определена религиозна група да омаловажи личността на нашия Господ по този въпрос. Те твърдят, че буквалният гръцки текст на Йоан 1:1 казва, че Господ Исус е бил само бог, по-нисш бог, създаден като глава на Божието творение – същество със сила да създава всичко останало. Те заблуждават неосведомените. В гръцкия език, от който е преведен Новият Завет, има определителен член [the], но няма неопределителен член [a/an]. Така че не е правилно да се говори за Словото като „бог“. Освен това, пасажът продължава да казва: „всичко чрез Него стана, и без Него не стана нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3). Това напълно опровергава идеята, че нашият Господ е бил създаден, докато утвърждава, че Той е Създателят на всичко без нито едно изключение.
Когато Йоан 1:1 казва, че „Словото беше у Бога“, това означава Бог абсолютен: Отец, Син и Дух, един Бог, пълнотата на Троицата. Ако беше продължило да казва, че Словото беше „Богът“, това би означавало, че нашият Господ е Отец, Син и Дух, което не би било вярно. Но когато казва: „Словото беше Бог“, без да се поставя определителен член, виждаме, че за Словото се твърди божественост – Бог относителен. Така внимателно вдъхновеното Божие Слово постави определителния член там, където е необходимо, и го пропусна, когато неговото вмъкване не би предало истината за относителното положение на нашия Господ в Божеството.
След това по-нататък четем: „И Словото стана плът и обитаваше между нас; и видяхме Неговата слава, слава като на Единородния от Отца, пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:14). Не е ли чудесно, че Синът, един с Отца и Светия Дух, Словото, избрано от Отца да разкрие Бога на човека, се наведе до човешкото състояние [ранг] и обитаваше сред хората?
Вечният живот
Нашият Господ дойде в този свят, за да прояви живот, който беше с Отца от цялата вечност. „Това, което беше отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което сме разгледали и ръцете ни са пипали, относно Словото на живота – животът беше проявен, и ние видяхме, и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше с Отца и беше проявен на нас – това, което сме видели и чули, ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; и наистина нашето общение е с Отца и с Неговия Син, Исус Христос“ (1 Йоан 1:1-3).
Двете думи „вечен живот“, взети по тяхната номинална стойност в тази връзка, не означават нищо по-малко от божественост. Вечен живот означава живот без начало или край. Никой няма присъщ живот освен Бог сам, и никой няма вечен живот присъщо освен Бог. Така че четем: „Знаем, че Божият Син е дошъл и ни е дал разбиране, за да познаем Истинския; и ние сме в Истинския, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот“ (1 Йоан 5:20). Така че тук имаме истинския Бог, съчетан с титлата Вечен живот – описание, което може да се припише само на божествена Личност.
Не беше ли чудесно, че този живот, който беше с Отца, беше видян, когато нашият Господ беше тук на земята, живот, който беше напълно угоден на Отца? И не е ли благословено отвъд думи, че животът, който беше присъщ на нашия Господ, е даден от Бога като дар (Римляни 6:23) на всички, които се доверяват на Господ Исус Христос и Го приемат като Спасител? Това не издига човека до нивото на божественост, но божествен живот е даден и при получаването му вярващите стават участници в божествената природа (2 Петър 1:4). Те споделят моралните черти на Божия живот. Това е закупено за тях чрез изкупителните страдания на Божия Син (1 Йоан 4:9).
Очаквайте продължението на тази поредица следващия месец.
