Божият гняв: Разбиране на Божествената справедливост и благодат

Гневът на Бога Реален ли е?

Бог е светлина и Бог е любов (1 Йоан 1:5, 4:8-16). Тези две неща са неразделни. Тоест, тези черти в Бога винаги са заедно и действат заедно. Когато Господ Исус, Който е вечното Слово и Самият Бог, дойде на този свят, „Словото стана плът“ (NKJV). Това наричаме „въплъщение“ (Йоан 1:1-18; Филипяни 2:6). Той беше „пълен с благодат и истина“ (Йоан 1:14). От Неговата пълнота ние – вярващите тогава и сега – сме получили благодат върху благодат, или благодат след благодат: изобилие от благодат. Удивителното е, че тази пълнота винаги е налице. Тя никога не намалява и осигурява всичко за всяка ситуация и нужда на вярващите. Божията благодат винаги е достъпна за тези, които идват при Него в послушание и вяра, за да я получат.

Различно е обаче за тези, които не идват при Бога в правилно състояние, или които идват с грешни мотиви или причини. Други отричат Неговото съществуване, отхвърлят Неговите права или Му се противопоставят по някакъв друг начин, блокирайки за себе си достъпа до тази благодат. Помнете, „Бог не е за подиграване“ (Галатяни 6:7). Същият Бог, Който е любов и показва тази любов в благодат към тези, които откликват на нея, също се справя с тези, които отхвърлят Неговата благодат, които Му се подиграват. Той се справя с тях в Своя гняв.

Бог никога не е безразличен или небрежен. Той е светлина и е в светлината, и Той няма да забрави нищо. И все пак, при условие че сме в хармония с Бога чрез покаяние или възстановяване, ние ще получим от Неговите свръхизобилни ресурси на благодат.

Отговорни

Всички хора са отговорни пред Бога, независимо дали им харесва или не. Той ги е създал със способността да дават отчет, нещо, което животните не притежават. Поради грехопадението на Адам и Ева в Едемската градина, връзката им с Бога е била прекъсната (прочетете Битие 2:17 и 3:1-19). В Своята благодат Господ Бог осигурил жертвата на невинно животно, сочейки към идващата жертва на Месия като основа за възстановяване на общението. Адам и Ева повярвали на Бога и Неговото осигуряване, и те отново могли да имат общение с Него (Битие 3:20-21). За да съществува или да бъде възстановена и поддържана такава връзка, е необходимо покаяние и изповед – винаги.

Каин обаче смятал, че Бог трябва да го приеме въз основа на собствените му усилия. Затова той донесъл от „плода на земята“ на Бога, резултатите от собствения си труд, и то от прокълната земя. Не, Бог не можел и нямало да приеме това приношение. Но Бог приел жертвата, която донесъл брат му Авел, жертва от първородните на стадото си и от тяхната тлъстина – което угодило на Бога. Каин станал завистлив и в крайна сметка убил брат си (Битие 4:1-12). Той представлява религиозния човек, какво е и какво прави; докато Авел показва какво е и какво прави един спасен грешник, оценявайки Божията благодат. Тези двама братя ни помагат да разберем разликите между Божията благодат и Божия гняв.

Бог отложил изпълнението на Своя гняв върху Каин, като го защитил от отмъщение от други чрез специален знак. Каин не се покаял и ще бъде изправен пред Божия гняв при съда на великия бял престол. Божият гняв не е в противоречие с Неговата благодат. Но тези, които отхвърлят Неговата благодат, ще се сблъскат с Неговия гняв, както ясно заяви Господ Исус:

Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него (Йоан 3:36).

Всеки човек е отговорен пред Бога и пред човека

В Езекиил 18 Бог ясно обясни отговорността на хората да се покаят и да оправят нещата, за да бъдат правилни с Него и с ближните си. Бог не желае смъртта на грешника. По-скоро Той иска грешникът да се покае и да се върне при Него, с правилно отношение и правилни действия.

Когато израелският народ бил в робство в Египет, Моисей разговарял с фараона да пусне Божия народ (Изход 4:23). Фараонът отказал да слуша Бога и се сблъскал с поредица от язви (съдби), представляващи Божия гняв. Но фараонът продължавал да се закоравява. С десетата язва Бог направил важно изключение за Своя народ Израел, не защото били по-добри, а защото приели Неговото благодатно осигуряване на пасхалното агне (Изход 12). Тази история прекрасно илюстрира смисъла, който се опитваме да предадем в тази статия: Или човек приема Божията благодат, или ще се сблъска с Божия гняв.

На десетия ден от първия месец агне без недостатък било отделено във всяко от скромните жилища на Израел и било принесено в жертва на четиринадесетия ден. Кръвта му била поръсена над и отстрани, на горния праг и на стълбовете на входа на дома. Кръвта на принесеното в жертва агне осигурявала защита за тези вътре от Божия съд, който дошъл същата нощ над цялата земя – вид на идващия Божи съд и гняв над този свят.

Четенето на Изход 12-15 ни разкрива няколко прекрасни момента. Защитени от кръвта на невинното агне, неговата жертва осигурила и обща трапеза. Целият народ, представен в своите първородни, бил отделен за Бога – осветен. След това, чрез специалната Божия намеса, те били освободени, спасени от контрола на фараона. Подобно на това, вярващите днес са защитени от кръвта на Агнето, отделени за Бога и освободени от контрола на Сатана. Всички тези подробности били необходими и били осигурени от Божията благодат, така че Бог да бъде прославен в истинско поклонение и вярващите да могат да бъдат завинаги удовлетворени (виж Йоан 4:23).

Божият гняв се излял върху фараона и неговата армия, но за вярващите израилтяни той паднал върху невинното агне, което било убито. В пълнотата на времето Бог изпратил Своя собствен Син да ни изкупи (Галатяни 4:4-7; 3:13). Какъв Спасител! Каква Жертва!

Бог е дълготърпелив

Господ казал на Моисей, че Той е бавен на гняв, или дълготърпелив (Изход 34:6). На няколко пъти по време на пътуването им през пустинята, а по-късно и в Обетованата земя, Божият народ Го провокирал към гняв. Поради това Неговият гняв1 дошъл върху тях (Числа 25:11; Второзаконие 4:25, 9:7,18), върху Аарон и Мириам (Числа 12:9), и дори върху самия Моисей, когато народът го провокирал към гняв и той престъпил Божиите заповеди (Второзаконие 4:21). Божият гняв и ярост ще дойдат върху Неговия народ в бъдеще (Второзаконие 11:17) поради тяхното идолопоклонство (Исая 40-48) и отхвърляне на Месия (Исая 49-58). Много други Писания говорят за тези въпроси, като например:

Докога... ще гори гневът Ти като огън? (Псалм 89:46).

Тези примери за Божиите пътища в дисциплината и Неговото управление могат да бъдат умножени.

Сравнявайки някои добри преводи, виждаме четири различни термина в Наум 1:6 относно Божия гняв: „негодувание“, „ярост“, „гняв“ и „бес“. Такива подробности показват, че Божият гняв е реален, както за невярващите, така и за вярващите. Невярващите ще претърпят вечно проклятие, въпреки факта, че Бог е търпелив и милостив (светлина и любов). За вярващите обаче Бог е дълготърпелив. Неговите действия са в контекста на Неговата любов към тях, за да им направи добро (разгледайте Второзаконие 8:16) и да ги върне при Себе Си.

Покаяние

В отношенията между Бога и Неговите собствени, въпросът за покаянието и изповедта е съществен.

Покайте се, прочее, и обърнете се, за да се заличат греховете ви (Деяния 3:19).

Апостол Петър изрекъл тези думи на невярващи евреи, които били отхвърлили, подиграли и убили своя Месия чрез ръцете на нечестиви хора, римските войници. Той казал на евреите, че те все още могат и трябва да се покаят и да се обърнат от греховете си към Бога и да бъдат очистени.

В своя призив Петър свързал тези три концепции заедно:

Те трябва да променят мнението си за Исус от Назарет. Покаянието предполага радикална промяна на ума, мисленето и отношението, което означава, че човек вижда себе си в Божието присъствие като осъден, както в плача на Исая: „Горко ми“ (Исая 6:5).

• Молбата „обърнете се“ предполага отвръщане от предишния им начин на живот към нов начин на живот – като обратен завой – причинен от промяна на ума и водещ до връщане към Бога. Когато Петър говорил на Петдесетница, 3000 мъже и жени се покаяли (Деяния 2:41), и през вековете остатък е правил това във всяко поколение. В бъдещ ден Израел ще се покае, когато нацията бъде насърчена от своите равини и водачи да го направи (Исая 53; Захария 12:10; виж Амос 5:15 и Еремия 29:13). Бог ще излее Своя гняв върху непокаялите се хора, но тези, които се покаят, ще имат греховете си заличени (Деяния 3:19).
• Терминът „заличавам“ понякога се използва като фигура на речта, означаваща „изтривам“, 2 особено за нещо написано (Колосяни 2:14; Откровение 3:5). В този случай Бог е Този, Който изтрива. Писанието във връзка с евреите е списък от грехове в допълнение към техния грях за убиването на Автора на живота, Месия. То включва всички техни грехове (Псалм 103:12; Исая 1:18; Михей 7:18). Бог използва този термин по отношение на това, което ще се случи в бъдеще, когато Израел ще се покае: „Аз, Аз съм Този, Който заличава твоите престъпления заради Себе Си; и няма да си спомням греховете ти“ (Исая 43:25). Едва тогава Месия ще се върне (Матей 23:39).
• ### Божият гняв Какво би спечелил Бог, като състави списък от грехове? Бог ще използва такъв списък, за да осъди и прокълне непокаялите се грешници, когато застанат пред „великия бял престол“ (Откровение 20:11-15). Техният отказ да се покаят ще доведе до осъждане под Божия гняв. През деня на благодатта обаче този списък може да бъде напълно изтрит поради силата на Христовото дело на кръста и проливането на Неговата кръв (Колосяни 1:20; 2:14-15).

Според Римляни 3:23, всеки човек, който някога е живял, има такъв списък от грехове. Бог предлага божественото изтриване на този списък на всеки, но то се дава само на индивида, който наистина се покайва и вярва. Посланието до Римляните показва всяко човешко същество като виновно пред Бога и невъзстановимо по собствените си условия, защото човешката раса е напълно покварена. От съдебна и морална гледна точка няма разлика между раси, нации, евреи или езичници (10:12), защото „всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (3:23 KJV). Всички са осъдени, стоейки на едно и също ниво на осъждане пред свят и праведен Бог.

Единственото изключение от това беше нашият Господ Исус Христос, Който не познаваше грях, не извърши грях и в Когото нямаше грях. Той е Този, Който пое нашето осъждане върху Себе Си (Галатяни 3:13). Божието послание за суверенна благодат, следователно, е насочено към всички.

Бог чака

Въпреки че всеки невярващ е осъден (Йоан 3:36), действителното изпълнение на Божия съд чака (2 Петър 3:9), докато настъпи денят, когато всички възможности и средства за покаяние ще бъдат изчерпани. Тогава нашият Господ Исус Христос, седнал на „велик бял престол“, ще извърши последния акт на съд. Спасителят ще бъде Съдия и Изпълнител (Откровение 20:11-15; Деяния 10:42, 17:31). „Всички съгрешиха“ и не достигат до Божията слава и по този начин са под Неговия съд (Римляни 3:23). И всички, които са под Закона, са обявени за виновни от този Закон (ст.19). Така или иначе, всички невярващи са виновни и под Божието осъждане или гняв.

Но Божият праведен Съдия сега представя добрата новина за Божията благодат, за да могат хората да бъдат спасени (Ефесяни 2:17). Христос на небето работи за постигането на тази цел, използвайки вярващите на земята като Свои инструменти. Павел усетил спешността на Божия призив, когато написал: „Ние сме посланици за Христос, Бог като че ли умолява чрез нас, ние молим за Христос: Примирете се с Бога“ (2 Коринтяни 5:20 JND).

Бог възкреси Човека по Свой избор, Господ Исус Христос, от мъртвите – удивително! Също така Той Го е назначил да бъде Съдия в деня на съда (Деяния 17:31; Откровение 20:11-15). На Марсовия хълм Павел обясни, че възкресението на Христос е категорично доказателство за идващия съд. Никой няма да избегне Неговия преглед.

Ако четете тази статия и все още не сте спасени, Бог ви казва: „Покайте се!“ Или с мои думи: „Не чакайте повече, защото скоро Бог ще ви осъди чрез Същия, чрез Когото можете да бъдете спасени днес.“ За непокаялите се Бог има само едно решение: Те вече са осъдени под Божия гняв. През деня на благодатта, в който живеем, Бог отлага изпълнението на този гняв, но той ще дойде. Не се заблуждавайте, мислейки: „Ще бъда добре.“ Соломон каза: „Понеже присъдата против зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно настроено в тях да вършат зло“ (Еклисиаст 8:11 NKJV). Божият съд със сигурност ще дойде, но Той все още чака (2 Петър 3:9), давайки ви време да бъдете спасени.

Великият бял престол

Тогава видях голям бял престол и Седящия на него, от чието лице земята и небето побягнаха. И не се намери място за тях. И видях мъртвите, малки и големи, стоящи пред Бога, и книги се отвориха. И друга книга се отвори, която е Книгата на живота. И мъртвите бяха съдени според делата си, според нещата, които бяха написани в книгите. Морето предаде мъртвите, които бяха в него, и Смъртта и Адът предадоха мъртвите, които бяха в тях. И те бяха съдени, всеки според делата си. Тогава Смъртта и Адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И всеки, който не беше намерен записан в Книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро (Откровение 20:11-15).

Откровението показва, че Христос, Божието Агне, Което умря, за да бъде принос за грях, е Този, Който изпълнява Божия гняв (Откровение 4-5). Той ще го направи, както е описано в Откровение 6-19 и много други пасажи. След тези съдби Той ще царува на земята и над цялата вселена през хилядолетен период. Сатана ще бъде вързан през това време в бездната, без никакво влияние, за разлика от това, което е направил с Адам и Ева и човешката раса оттогава (Откровение 20:1-3). В края на хилядата години той ще бъде освободен за кратко време. Бог ще покаже чрез това, че сърцето на невъзрастните мъже и жени няма да се е променило през тези хиляда години, защото Сатана ще съблазни мнозина против Бога (ст.8), въпреки че много хора ще са се родили отново през времето на Неговото благословено царуване. Стиховете, цитирани в началото на този раздел, показват, че Божият окончателен съд ще се състои и ще бъде изпълнен от Божието Агне, Което даде Себе Си като върховна жертва. Божието предложение за благодат (2 Коринтяни 5:20-21) ще приключи. След това всеки на великия бял престол ще бъде изследван и осъден от Спасителя, Който е Същият, Който ще седи на съдийския престол.

Никой няма да може да каже на Бога: „Твоите стандарти и изисквания бяха твърде високи за човешките същества.“ Не, Съдията е Човешкият Син, Който живя на тази земя 33 години, като зависим и послушен Човек. Ето защо апостол Павел каза на философите от своето време: „Бог... сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят“ (Деяния 17:30), защото Той е „определил ден, в който ще съди света с правда чрез Човека, Когото е определил. Той е дал уверение за това на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (ст.31).

След като застанете пред този съдийски престол, ще бъде завинаги твърде късно да се покаете. Ето защо Павел написа: „Сега е благоприятното време, сега е денят на спасението“ (2 Коринтяни 6:2 NASB).

Не утре, а СЕГА!

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ

1. В Псалм 90 Моисей описва този гняв с думи, които всеки може да разбере. Средно 80 души умирали всеки ден по време на пътуването на Израел през пустинята. Цялото поколение, което напуснало Египет, умряло, с изключение на Исус Навин и Халев, заедно с тези, които били под двадесет години, когато напуснали Египет.
2. Разгледайте молбата на Моисей към Бога да бъде заличен от Неговата Книга, готов да заеме мястото на Божия народ (Изход 32:32-33). Само истинският и велик Посредник е бил способен да направи това, давайки Себе Си като върховна жертва (1 Тимотей 2:5-6). Терминът „заличавам“ се използва също и за паметта на Амалик (Изход 17:14), както и за изтриването на целия живот от потопа (Битие 9:15).