Когато за първи път се обърнем, често си мислим, че единствените трудности, с които ще трябва да се сблъскаме, са тези, които могат да дойдат от старите ни светски другари; но това не е така. Най-студеният полъх отвън, който някога е духал върху млад новообърнат, е дошъл от онези, които изповядват, че са Господни, но които все пак искат да продължат със света. Такива хора намират, че техните пътища са порицани от верността на едно пламенно сърце, чиято първа любов го кара усърдно да следва Христос и да отказва неща, с които светските християни могат да продължат.
Трудностите, с които може да се сблъскаме, независимо дали от светски другари или от християни със светски ум, можем да наречем външни пречки, но нито една от тях не може да се сравни с трудностите и пречките, които произтичат отвътре.
Идеалите за това какъв трябва да бъде един християнин и какво трябва да преживее, често се поддържат от младите, но все още не са осъществени! Може би те четат биографии на отлични светци и Божии служители, чийто път е бил изминат и завършен, и след това сравняват собствения си опит с това, което четат. Резултатът е много болезнен. Животът им изглежда ужасно несъответстващ на тези скъпи светци, и сравнението е толкова отвратително, че понякога ги води до отчаяние и ги изкушава да се съмняват дали изобщо са християни! Проблемът им не произтича толкова от това, което са направили под формата на грехове, колкото от това, което са, и от сърцераздирателното разочарование, което изпитват, когато открият, че тяхното обръщане не е подобрило или поправило старата им зла природа.
Откритията на младия новообърнат
Младият новообърнат трябва да направи три открития, преди да напредне много.
- Той е извършил грехове против Бога.
- Той е напълно грешен сам по себе си.
- Той е безсилен сам по себе си да върши доброто и изглежда, че върши най-лошото, когато се стреми към най-доброто.
Първото откритие се прави много лесно: всъщност той го е направил в самото начало, когато се е обърнал към Бога. Второто и третото са открития, които правим много по-бавно. Въпреки това, той обръща очите си в две посоки: първо, навън, към това, което трябва да бъде за Бога, както го вижда в Писанията; второ, навътре, към това, което всъщност е в себе си и в своята практика. Тогава тези открития стават реални за него.
Той започна с идеята, че обръщането е голяма вътрешна промяна, при която старата природа ще бъде значително подобрена; оттук и неговият проблем. Той сравнява своя опит с Божието Слово и – бедна изтощена душа – стига до заключението, че не може да бъде обърнат, защото те изобщо не съвпадат.
Факти относно родения от Бога
Има три факта относно този, който е роден от Бога, много ясно изложени в Писанието.
- Той „не върши… и не може да греши“ (1 Йоан 3:9).
- Той „побеждава света“ (1 Йоан 5:4).
- Той „пази себе си, и лукавият не се докосва до него“ (1 Йоан 5:18).
Сега, сравнете 1 Йоан 3:9 с Римляни 8:7-8, където четем за това, което не може да бъде подчинено на Божия закон, което не може да угоди на Бога, което всъщност не може да прави нищо друго освен грях. Има ли някакво противоречие тук? Няма. Но има огромна разлика. Какво е обяснението за това?
Двете природи във вярващия
Обяснението се крие във факта, че във вярващия има две различни природи. Те могат да бъдат видени много ясно в стих като Римляни 7:25, където четем:
- „С ума си аз сам служа на Божия закон“;
- „С плътта – на закона на греха.“
Тук умът означава новата природа, а плътта – старата природа. И истинското „аз“ той идентифицира с новата природа, а не със старата.
Изключително важно е да схванем факта, че старата природа не е подобрена, а осъдена. Грехът, злият принцип, контролиращ старата природа, не се влияе от прошката на греховете, както и природата на дивата ябълка не се променя, като се откъснат дивите ябълки. Нашите грехове са простени, но „грехът в плътта“ е бил „осъден“ (Римляни 8:3).
Старият ред на човека, роден от първия Адам, е осъден, точно както Господ осъди и прокле безплодната смокиня, както е записано в Матей 21:16 и Марк 11:20. Започнал е нов ред, свързан с последния Адам, както е посочено в 1 Коринтяни 15:45. Сега вече не стоим в Адам, а в Христос.
Това, което тревожи много новородени души, е, че те не могат да направят плътта в себе си такава, каквато знаят, че трябва да бъде една новородена душа. Каква утеха е да знаем, че Бог е осъдил плътта и вече не очаква нищо добро от нея. Ние не трябва да очакваме нищо добро от нея, както и Той.
Банкрут и нова сила
Така научаваме, че сме банкрутирали, не само по отношение на добротата, но и по отношение на силата. Къде тогава може да се намери сила? – може да попитаме. Отговорът е – имаме нова сила, и тя е наша в Светия Дух.
Преди обръщането грехът беше наш господар. В Римляни 6 се разглежда по този начин. В тази глава четем такива неща като:
- „За да не служим вече на греха.“
- „И тъй, да не царува грехът… за да му се покорявате.“
- „Грехът няма да владее над вас.“
- „Бяхте роби на греха.“
- „Заплатата на греха.“
И отново в глава 7, стих 14, четем: „Аз съм плътски, продаден под греха.“ Продаден под греха, точно както един роб е продаден и по този начин преминава под господар. Е, как се освобождаваме от тиранина ГРЯХ?
Римляни 5 ни показва пътя към свободата, когато казва: „Който е умрял, е освободен от греха.“
Смъртта освобождава от господаря, без значение колко здраво са били заковани оковите му. Това винаги е било вярно, затова Йов говори за смъртта като място, където „затворниците… не чуват гласа на потисника… и слугата е свободен от господаря си“ (Йов 3:18-19).
Тук обаче може да възникне допълнителна трудност. Как така, може да кажем, Бог говори за мен като за мъртъв, когато всъщност не съм мъртъв? Това е защото вие сте умрели, идентифицирани с Христос, и поради това трябва да считате себе си за мъртви за греха и живи за Бога. Ако беше действителен факт, че сте умрели, нямаше да има нужда да се считате за мъртви.
Когато човек се счита за глух за призива на стария си господар, това е защото той всъщност не е глух. Той обаче не отговаря на призива на стария си господар и ние трябва да считаме себе си за мъртви за греха във всичките му изисквания.
Силата не идва от смъртта, а от живота. Необходимо е да считаме себе си за мъртви за греха, но радостта и силата се намират в това да считаме себе си за живи за Бога в Христос Исус. И Светият Дух ни е даден, за да бъде силата на този живот. Тогава можем радостно да кажем: „Защото законът на Духа на живота в Христос Исус ме освободи от закона на греха и смъртта“ (Римляни 8:2).
