1 Солунци
„Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, защото когато приехте Божието слово, което чухте от нас, вие го приехте не като човешко слово, а както е наистина, Божието слово, което и действено работи във вас, които вярвате.“ — 1 Солунци 2:13 NKJV
Първо послание към солунци – името на града е Солун, което означава „победа над това, което е фалшиво“ – е по дата първото от посланията на Павел. То е пълно със свежест, енергия и топлина. Пасторално по своя характер, то е адресирано „до църквата на солунците“, като по този начин дава пример за истинска пастирска грижа. Тази грижа не е била само за отделни личности, но и за Божието събрание. Местното събрание, формирано по време на кратко посещение в Солун (Деяния 17:1-4) сред обстоятелства на жестоко преследване, е станало модел за другите поради тяхната благочестива енергия на вяра в разгласяването на Божието Слово (1 Солунци 1:7-8). Вяра, любов и надежда са красиво представени в цялата тази книга, както и във второто послание.
Идването на Господа е видна тема. То е:
- Видяно като избавление от идващия гняв на скръбта (1 Солунци 1:10),
- Свързано с радостта на Павел да вижда своите новообърнати в славата горе (1 Солунци 2:19),
- Има предвид утвърждаването на светиите безупречни в святост (1 Солунци 3:13),
- Ценна перспектива за даване на настояща утеха на тези в скръб (1 Солунци 4:15-18), и
- Видяно като окончателно пълно освещение, или отделяне, на дух, душа и тяло (1 Солунци 5:23).
Горният стих, 1 Солунци 2:13, показва причината за преданата енергия на солунците. Божието Слово беше реално за тях. Бог беше говорил: те приеха това Слово като такова. Чрез това се произвеждат истински резултати. Така книгата е най-насърчителна и стимулираща!
Тази колона е взета от книгата: „Библията, нейните 66 книги накратко.“ Тя е достъпна за закупуване от Believers Bookshelf USA и Believers Bookshelf Canada.
