Божието царство не е описано само с десет отличителни заглавия; то е представено в три отличителни аспекта, както ще видим, и всичките три вървят заедно днес. Първият обхваща само онези, които са родени от вода и от Духа, както се вижда в Йоан 3:3-6. Вторият обхваща всички, които изповядват Христос като Господ, както се вижда в Матей 13:24-50, докато третият обхваща цялата вселена, небето и земята, както се вижда в Даниил 2 и 4.
Друго място, където тези три кръга са ясно видими, е в Ефесяни 4:5-6: „Едно тяло и един Дух, както и вие бяхте призовани към една надежда на вашето призвание;“ тук имаме първия кръг в съответствие с Йоан 3. „Един Господ, една вяра, едно кръщение;“ тук имаме втория кръг в съответствие с Матей 13. „Един Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички вас;” тук имаме третия кръг, както се вижда в Даниил 2 и 3.
Често е посочвано, че само вярващите са във всичките три кръга; безжизнените изповедници във втория и третия кръг, докато останалите, извън изповядващото християнство, попадат под управлението на Бога като суверенен владетел на вселената. Имаме предвид кратка дума за всеки от тях и ще ги разгледаме по обратния начин, по който са посочени по-горе, като вземем най-широкия първо, Даниил 2 и 4.
Божието царство в най-широкия си аспект
Даниил 2: Историята на езическото господство
В този образ от съня на Навуходоносор имаме целия ход на езическото господство от царството на Вавилон до възраждането на Римската империя (която ще бъде последното царство във времената на езичниците). Камъкът, отсечен без ръце, който слага край на този образ, е въвеждането на вечното царство на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Той е камъкът, отсечен без ръце – което означава без човешка помощ – Който при Своето явяване и царство ще сложи край на всички тези царства и Неговото царство ще изпълни цялата земя, тоест там, където са били видени тези други царства.
Първото нещо, което трябва да се отбележи в този образ, е влошаването на стойността на металите, използвани за описание на различните царства, които те представляват; между другото, давайки ни божествената оценка за намаляващата слава в царствата на хората. Първо имаме златото, което представлява Вавилон; царството в най-доброто си състояние, дадено на Навуходоносор от Бога (ст. 37). Среброто представлява Мидо-персийската империя; медта представлява гръцката; желязото представлява Рим от миналото; а желязото и глината на пръстите, Рим от бъдещето.
Освен това, разглеждайки по-нататък това пророчество на Даниил, четем в последващото видение, дадено му, че една глава контролира Вавилонската империя (2:37). Два рога контролират Мидо-персийската (8:3). Четири глави в крайна сметка контролират гръцката империя (7:6). Седем глави контролират Римската империя в първоначалния й вид (Откровение 13), докато десет рога или пръста ще я контролират в бъдещото й възраждане (Откровение 13:1, Даниил 2:42). Почти всички известни форми на управление се виждат тук. Първо, абсолютна АВТОКРАЦИЯ, както се вижда в Навуходоносор. След това МОНАРХИЯ в Мидо-персийската, но вече не абсолютната автокрация на Вавилон. След това в гръцката империя, разделяща се на четири глави, имаме ОЛИГАРХИЯ. След това в миналия Рим имаме ИМПЕРИАЛИЗЪМ, докато в десетте пръста или рога в бъдещия Рим имаме хвалена ДЕМОКРАЦИЯ.
Добавяйки към това допълнителните подробности за тези царства, както беше отбелязано по-рано, виждаме как тя намалява по сила и слава: първо едно, след това две, след това четири, след това седем и след това десет. Така Бог предсказа това израждане, като ясно го отпечата върху този образ. Човек може да се хвали с напредък в характера си на управление, но Писанията не оставят никакво съмнение относно божествената оценка на въпроса.Последната фаза на образа ще бъде в бъдещето, когато десетте царе ще получат власт за един час със звяра. В това състояние ще се яви Христос и както камъкът удари образа в краката, така Той ще унищожи тази власт и ще сложи край завинаги на езическото господство. Той ще установи Своето царство, което ще стои вечно, и ще го използва, за да сложи край на времевите пътища на Бога (ст. 44).
Забележете в този пасаж как Бог е наречен „Бог на небето“ (ст. 44). Така Той ще пребъдва във връзка с царствата на езичниците, докато времената на езичниците не свършат. Тогава Той отново ще заяви Своята претенция към земята, както се вижда в Откровение 11:4. Той няма да завладее земята чрез никаква езическа сила, но ще я завладее чрез Израел, когато те дойдат на своето законно място в царството на Христос.
Даниил 4: Моралното състояние на езическото господство
Ако в глава 2 имаме очертание на историята на времената на езичниците, в глава 4 имаме очертание на тяхното морално състояние, описано в Божиите отношения с Навуходоносор. Този цар се откроява като подходяща картина на гордостта на човешкото сърце, което вместо да благодари и да прославя Бога, източника на всяка власт, се хвали с нея, сякаш е негово собствено дело, постигнато от неговата собствена мъдрост.
Не чуваме ли все още отвсякъде думи, доста подобни на тези, излизащи от устните на този цар? „Не е ли това великият Вавилон, който аз построих за царския дом със силата на моята мощ и за честта на моето величие?“ (ст. 30). „Бог не е във всичките му мисли“ (Псалм 10:4). Вместо да приписва слава на Бога, той я приписва на себе си. Самата власт, дадена му от Бога, е използвана за преследване на светиите от една страна и за убиване на Божия Син от друга. Това е изобразено с тримата в пещта и по-късно от Даниил в ямата. Така е било винаги.
Дайте власт в ръцете на всеки паднал син на Адам и той ще я използва, за да възвиси себе си и ще се осмели да я използва срещу Божиите светии и дори срещу самия Бог.Оттук и този удар на наказание върху Навуходоносор. Това е подходяща картина на смут сред нациите днес. Какво се стреми Бог да научи тези хора? „Че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.“ Кога ще научат този урок? Когато, като този цар, те вдигнат очите си към небето (ст. 34). Тогава разбирането им ще се върне и вместо да хвалят себе си, те ще благославят, и хвалят, и почитат Всевишния. Самото преживяване, през което премина царят, беше да го научи, че „небесата владеят“ (ст. 26).
Това надхвърля земята, защото Бог е в суверенно управление на вселената, както небето, така и земята. „И Той действа според волята Си в небесната войска и сред жителите на земята: и никой не може да спре ръката Му, нито да Му каже: Какво правиш?“ Ако тогава в ст. 17 четем, че Той „поставя“, четем също в ст. 37: „Той е способен да унижи.“ Бог поставя и Бог сваля – Той е суверенен във вселената.
