Един съвременен поет разказва как вечерял на маса с няколко млади мъже, които говорели за Бог и други религиозни въпроси. Те се описвали като атеисти.
След като послушал известно време мълчаливо, той казал:
Господа, има само три вида атеисти. Първите са дълбоки мислители, които в хода на изучаване на философските системи от древни и модерни времена са били отклонени и накрая са пропуснали Бог. Не знам дали такива изследвания са ви довели до тази точка. Скромно те признаха, че това не е така.
Сега вторият вид са тези, които без никаква преценка и папагалски повтарят това, което чуват от другите. Надявам се, че не сте сред тях. Това те отрекоха възмутено.
Е, тогава, третият вид се състои от онези, които нямат чиста съвест, чийто минал живот съдържа някое злодеяние, така че не могат да не желаят да няма Бог на святост и праведност. Те намират утеха в твърдението, че няма Бог, и така продължават да грешат според желанието на сърцето си. Господа, няма четвърти вид. И с това той стана от масата и остави атеистите с много дълги лица.
