„Господа, съжалявам да съобщя, че Титаник потъна в 2:20 тази сутрин.“ Това беше съобщението, направено от Филип Франклин, вицепрезидент на White Star Line в Ню Йорк, отнасящо се до потъването на луксозния лайнер, което доведе до смъртта на над 1500 от 2200-те пътници на борда на 15 април 1912 г. Сто години след потъването на Титаник, това ужасяващо събитие все още има завладяваща сила за милиони хора.
Духовната опасност
Толкова много от събитията през онази съдбовна нощ отразяват духовната опасност, пред която е изправен свят, привидно незаинтересован накъде върви. Дори след като Титаник се сблъска с айсберга, екипажът не успя да убеди пътниците да се качат в спасителните лодки, въпреки че бяха платили огромни суми пари за луксозни помещения. В крайна сметка, само дни по-рано строителите на кораба гордо бяха казали на репортерите, че
„Сам Бог не може да потопи този кораб.“ Титаник символизираше световното чувство за постижение, предприемчивост, непобедимост и арогантност. Увереността в човешките способности и технологичната мощ убеди хората да вярват в „непотопяемото“, а не в „немислимото“. В резултат на това много от спасителните лодки на кораба, които бяха проектирани да побират до 60 души, напуснаха кораба само с една четвърт от този брой на борда.
Годишнината от потъването на Титаник предоставя навременно предупреждение срещу погрешната увереност на света в собствените му постижения и неспособността да се вслуша в предупрежденията на любящия Бог. Според дизайнера на Титаник, интериорното обзавеждане и декорации са били щателно обсъждани в продължение на много часове, докато въпросът за спасителните лодки е заслужил само „пет или десет минути“ дискусия. Паралелите са много и са неудобни. На входа на изложба на артефакти от Титаник има голяма стена с два списъка. Те напомнят за списъците, публикувани след трагедията в офисите на White Star Line в Ливърпул, Англия. Докато тревожни роднини чакаха да чуят съдбата на пътник, когото обичаха, представител на компанията добавяше имена към един от двата списъка: „Известни като спасени“ и „Известни като изгубени“. Имаше само тези два списъка. И всеки, който чете това, също е в един от двата списъка: „Известни като спасени“ или „Известни като изгубени“. Не „богати“ или „бедни“… не „либерални“ или „консервативни“… не „Религия X“ или „Религия Y“ – просто „спасени“ или „изгубени“.
Навременно предупреждение и призив за действие
Това, което се случи с Титаник, беше ужасна трагедия, но в историята има духовна притча и ние трябва да чуем гласа на Бога, Който ни казва да не приемаме, че този свят е непотопяем, но че, по думите на Писанието,
„Краят на всичко е близо“ (1 Петър 4:7).
Готови ли сте да срещнете своя Създател? Елате при Него сега като изгубен грешник, вярвайки, че Господ Исус Христос ви обича и умря на кръста, за да плати за заплатата на вашия грях и да ви спаси от вечни мъки в ада.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).
Ще Го приемете ли като ваш Господ и Спасител днес?
