Предаността е много по-дълбоко и същевременно много по-просто нещо, отколкото мнозина предполагат. Повечето смятат, че ако са усърдно ангажирани в Господното дело и търсят Неговото ръководство и благословения, това е преданост; но тя е много повече. Тя е да имам самия Христос като наслада и източник на сърцето си и ума си, насочен към Него. Най-висшата служба, която можем да отдадем на Господа, е да служим на Неговото сърце, а това е служба, на която малцина се посвещават. Занимаването с Христос, с цел да се запознаем по-отблизо с Неговия характер; изучаването Му, за да научим какво Му е угодно, е наистина много рядко.
Мнозина могат да бъдат намерени, които са заети за Христос, като Марта; малцина, които са заети с Него, като Мария. Когато достигнем това, ние сме достигнали основния камък на истинската преданост. Това е Гилгал, където служещият се връща да лагерува и откъдето излиза като слънцето, за да измине своя път, и като великан, освежен с ново вино.
Именно защото светиите знаят толкова малко за този Гилгал в Господното присъствие, има толкова много неосветена дейност и наистина безполезна работа. Ако има усърдие и способност без познаване на Божия ум къде и кога да се използва, как може да не се обърнем за съвет към природата; и как можем да очакваме, че резултатите, произтичащи от такъв източник, ще бъдат нещо друго освен безполезни?
