„> Който иска да стане велик между вас — трябва да бъде ваш служител; и който иска да бъде пръв — трябва да бъде ваш роб.“ Матей 20:26-27
Има някои хора с малко „позиция“, които изглежда приемат всички оказани им услуги и всички услуги, предоставени им от други, като дължими им поради техния висок ранг или изключителната им важност сред хората. Те държат на достойнството си и на практика изискват внимание и известна степен на подчинение от своите обикновени събратя. Те се оплакват, ако по някаква случайност изглежда, че не получават полагащата им се част от почит. Изглежда, че смятат, че високото им място сред хората — им дава право на голямо внимание; и се обиждат, ако не го получат!
Изглежда обаче, в светлината на учението на нашия Господ, че наистина най-великите сред хората — са тези, които са най-готови да служат. Надменният дух, описан по-горе, едва ли е белег за истинско величие в очите на Христос — а по-скоро белег за нищожност. Всяко себелюбие е нищожност. „Законът на службата“ законът на службата е взет от самото сърце на Бога; нищо друго не е наистина велико.
