Вяра във велик Бог
„Докосна края на дрехата Му... хвана я за ръка.“ —Матей 9:18-26 NKJV
Може би си спомняме историята за един съкрушен баща, който говори на Господ Исус за своята 12-годишна дъщеря, която току-що беше починала. Господ Исус се съгласи да отиде с него, но по пътя една жена, която имаше кръвоизлив (кръвотечение) от 12 години, докосна края на дрехата Му и беше изцелена. След това събитие Господ продължи към къщата на младото момиче и, хващайки я за ръка, ѝ даде живот.
Бог е съединил тези две истории, за да ни даде пълна картина на нашето спасение както от човешка страна, така и от Божия. Ние сме като жената в нашата безпомощност и нечистота и подобни на младото момиче в нашата безжизненост пред Бога. Но човек чрез вяра, колкото и малка да е тя, може просто да докосне края на дрехата Му и да бъде изцелен. Той, със Своята могъща ръка, хваща нашата и ни дава живот!
Забележете, че тази дума „хвана“, когато Той „я хвана за ръка“, всъщност е много по-силна дума на гръцки, която означава „сграбчи“ или „хвана здраво“. Тя е свързана с думата за „мощ“ и „сила“. Каква прекрасна мисъл! Нашата вяра може да е много слаба и немощна, но Неговата могъща ръка е безкрайно силна и мощна. Ние никога няма да загинем и никой не може да ни изтръгне от Неговата или от ръката на Неговия Отец. Затова се доверявайте, скъпи вярващи, не на вашето слабо докосване, а на Неговата могъща хватка. Уважаваният мисионер в Китай, Дж. Хъдсън Тейлър (1832-1905), веднъж изрази въпроса по следния начин: „Въпросът не е в по-голяма вяра, а във вяра във велик Бог.“
О, елате, да пеем на Господа! Да възкликнем радостно към Скалата на нашето спасение. Да дойдем пред Неговото присъствие с благодарност; да възкликнем радостно към Него с псалми. Защото Господ е великият Бог и великият Цар над всички богове. (Псалм 95:1-3)
