Две нови колички
Има уроци за християните днес от една история във 2 Царе 6, когато Давид се опита да донесе Божия ковчег в Йерусалим, след като превзе града от йевусейците. Този ковчег, не същият като „Ноевия ковчег“, трябваше да бъде в присъствието на Божия народ като свидетелство.
Какво беше Божият ковчег?
В Изход 37 четем за този ковчег, направен под Божието ръководство от работника, когото Бог определи. Това беше правоъгълен контейнер, дълъг 2-1/2 лакътя, широк 1-1/2 лакътя и висок 1-1/2 лакътя (един лакът е около 45 см), който съдържаше определени предмети, включително каменните плочи, върху които Бог беше писал (40:20). Ковчегът беше направен от специален вид дърво, наречено акация, или шитим дърво (KJV). То е много устойчиво на гниене. Ковчегът беше обкован с чисто злато. Върху ковчега имаше покритие от чисто злато, наречено умилостивилище. В двата края на умилостивилището бяха поставени два херувима от чисто злато, с лица, гледащи надолу към умилостивилището, и крила, покриващи го.
Първият път, когато четем за херувими, е след като Адам съгреши и беше изгонен от Едемската градина (Битие 3). Бог постави херувими с пламтящ меч да пазят пътя към дървото на живота, за да не могат Адам и Ева да ядат от него и да живеят вечно в греховно състояние.
Когато всичко беше завършено, Божият ковчег беше поставен в шатра, наречена „скиния“. Скинията имаше две части: святото място и най-святото място – където Бог трябваше да обитава. Според Божието указание, ковчегът беше поставен в най-святото място. 2 Царе 6:2 казва: „Господ на Силите... обитава между херувимите.“ Веднъж годишно, на Деня на умилостивението, първосвещеникът влизаше в най-святото място и поръсваше кръв, предвещаваща Христовата жертва, върху умилостивилището. Виждате ли светостта на ковчега?
Ковчегът се намираше в центъра на израелския народ, когато те разполагаха лагер. Когато пътуваха, скинията трябваше да бъде разглобена и опакована според Божиите указания, с прецизност и цел. Носен от свещениците, този свещен предмет тогава водеше народа, който следваше в определен от Бога ред.
Когато дойде време Израел да пресече Йордан и да влезе в Обетованата земя, свещениците, носещи ковчега, стъпиха в река Йордан, която преливаше (Исус Навин 3). Бог спря водата и се отвори път, за да могат Неговите хора да преминат по суха земя. Дни по-късно, според Божията заповед, ковчегът беше носен около град Йерихон, веднъж на ден в продължение на шест дни и седем пъти на седмия ден. В края на последния марш около града, стената падна и Израел завладя града. Тези неща се случиха, защото Неговият народ се подчини на Бога и Той беше с тях, както беше представено от ковчега.
Ковчегът беше изгубен
В 1 Царе 4-6 четем за някои събития, които се случиха между Израел и народ, който остана в земята, наречен филистимци. Войната беше постоянна между двата народа. Един ден имаше ожесточена битка и някои водачи на Израел решиха да донесат Божия ковчег на бойното поле. Те мислеха, че това ще им помогне да спечелят. Затова изпратиха до Сило, където беше ковчегът, и двамата отстъпници синове на свещеника заедно с още двама донесоха ковчега в битката – без никакво указание от Бога да го правят. Израелските войници извикаха, когато пристигна ковчегът, вярвайки, че сега Бог е с тях и постъпват правилно. Те мислеха, че победата е сигурна. Битката продължи, филистимците спечелиха и те отнесоха ковчега в своя град Ашдод, като го поставиха в храма на своя бог Дагон.
Присъствието на ковчега в крайна сметка унищожи Дагон. Всъщност, тежката Божия ръка беше върху всеки филистимски град, където донесоха ковчега, и в крайна сметка те решиха да се отърват от него. Формулирайки свой собствен план, те поставиха Божия ковчег на нова количка, впрегната в две крави, които току-що бяха отелили. Оставяйки телетата, кравите, водени от Бога, издърпаха количката обратно към израелския народ, до място, наречено Бетшемеш, и тя остана там. Те нарязаха дървото на количката и принесоха кравите като всеизгаряне. Но тогава мъжете от Бетшемеш направиха голяма грешка: Те погледнаха в ковчега, защото бяха любопитни, което доведе до смъртта на над 50 000 мъже. Ние не служим или почитаме Бога чрез човешко любопитство или неподчинение!
Божият ковчег беше отнесен в къщата на Авинадав, който освети сина си Елеазар да се грижи за него. Те постъпиха правилно с Божия ковчег и бяха благословени през 20-те години, докато беше там (1 Царе 7:1-2).
Грешно и правилно от Божия служител
Давид искаше да донесе Божия ковчег в Йерусалим, както четем във 2 Царе 6. За да го направи, той реши да следва същия метод на филистимците. Той построи нова количка и продължи напред, без да вземе предвид Божието указание, че ковчегът трябва да се носи само от свещениците. Ако искате да служите на Бога, важно е да изучавате Божието Слово с молитва как да го правите. Планът на Давид се провали, когато Бог позволи на воловете, теглещи количката, да се спънат. Водачът на количката, Уза, протегна ръка и хвана ковчега, за да не падне. Но Бог се разгневи на него и Уза умря на място. Давид беше „недоволен“ и „уплашен“, затова остави ковчега в къщата на Овед-едом.
След три месеца Давид видя, че Овед-едом е благословен, като има ковчега, затова отново реши да донесе ковчега в Йерусалим, този път носен правилно. Ковчегът пристигна в града за радост и веселие на Давид и целия Израел.
Урокът
Когато погледнем двете нови колички, виждаме две различни неща. Филистимците искаха да се отърват от Божието присъствие, затова направиха количка, за да го отнесат, и планът им проработи. Давид искаше да има ковчега, Божието присъствие, в своя любим град, но използването на нова количка като хората от света беше грешен начин и усилията му завършиха с трагедия.
Днес има подобни ситуации. Дори в Църквата някои са в бунт като филистимците, търсейки да се отърват от Бога и измисляйки средства да направят точно това. След това има такива, които искат Божието присъствие (Христос), но по една или друга причина – вероятно невежество – те измислят средства като двете нови колички, за да постигнат желанието си. За съжаление, тези, които са хванати в капана на погрешни методи, страдат много, като Уза.
Имаме прекрасна книга, Библията, която ни казва как трябва да се държим, да служим и да се покланяме на нашия Бог и Господ Исус Христос. Много пъти християните действат в невежество – или не правят това, което Бог казва, или правят неща, които Той не е учил. Направете своето проучване в Писанието, или може да се окажете, че използвате нова количка в погрешна ревност.
