През годините си като пастор и съветник съм разговарял с много хора, които са прекарали години в робство на някого, защото са били неспособни или нежелаещи да простят на този човек. Виждал съм ги също да намират свобода, когато най-накрая разбират и оценяват идеята за прошка. Тя включва много повече от просто поставяне на време между нас и събитието или произнасяне на няколко думи в молитва.
Един препъникамък за прощаването на другите е грешната информация, която е навлязла в нашата теология. Някои от тези идеи са се промъкнали чрез многократната употреба на клишета. Други са били предавани от поколение на поколение без никаква библейска основа. Нека разгледаме някои често срещани заблуди относно прошката.
Неспособен или нежелаещ да прости
Мит #1: Оправдаването, разбирането или обясняването на нечие поведение е същото като прощаването му.
Със сигурност мога да разбера, че „брат ми“ е бил под голям стрес, когато ми е повишил глас пред клиентите ми, но означава ли това, че съм му простил? Със сигурност не. Разбирането на нечия ситуация е част от процеса на прошка, но само част.
Мит #2: Времето лекува всички рани.
Това е едно от най-злоупотребяваните (и вредни) клишета, които съм чувал. Как може преминаването на времето или процесът на забравяне да доведе до прошка? Колко пъти сме казвали това с добри намерения?
Мит #3: Прощаването на другите означава отричане, че сме били наранени, или преструване, че нараняването не е било голяма работа.
Може да се опитаме да убедим себе си (след като простим на другите), че това, което са направили, всъщност не е било толкова лошо. Тази форма на отричане работи против процеса на прошка. Тя отказва да признае, че някой ни е наранил по начин, който е причинил истинска физическа, умствена или емоционална болка. Тя отрича реална част от нашата личност.
Мит #4: За да простим на другите, трябва да отидем лично при тях и да изповядаме прошката си.
Да направим това, когато другият човек не е поискал първо нашата прошка, обикновено причинява повече проблеми, отколкото решава. Никога няма да забравя младия мъж в нашата църква, който помоли една от жените от нашия персонал да му прости за това, че я е пожелал. Тя нямаше представа, че той има проблем с похотта, и неговата изповед я накара да се чувства смутена и самосъзнателна около него оттогава нататък.
Рядко съветвам някого да изповядва прошка, ако този, който е причинил болката, не я е поискал. След като започнем да разбираме природата на прошката, става ясно защо този принцип е верен. Бог ни прости много преди да сме Го помолили за това. Както видяхме, Той ни е простил грехове, за които никога няма да поискаме прошка. По същия начин ние сме свободни да прощаваме на другите неща, за които те може никога да не осъзнаят, че са причинили проблем.
Казвам рядко, защото има някои случаи, когато изповед от този тип е уместна. Имайте предвид, че има разлика между това да кажете на другите, че сте им простили, и действително да им простите. Времето да започнете да прощавате на другите е, когато сте обидени, докато действителното изразяване на вашата прошка може да се случи по-късно. Не е нужно да чакаме, докато човек поиска прошка, за да го направим. Ако това беше вярно, много пъти щяхме да чакаме завинаги.
Изповядването на нашата прошка е уместно в две ситуации:
Първо, трябва да го направим, ако този, който ни е наранил, го поиска.
Това помага да се изчисти съвестта на другия човек и предлага уверение, че не таим злоба.
Второ, трябва да изповядаме прошката си, ако чувстваме, че Господ би искал да се изправим пред другите относно техния грях.
Тяхното неправомерно действие може да е било насочено срещу нас лично или срещу някой, когото обичаме. Може да е необходимо в хода на разговора да ги уверим, че сме им простили и че идваме повече заради тях, отколкото заради нас самите. Но когато се изправяме пред другите относно техния грях, въпросът за прошката трябва първо да бъде уреден в собствените ни сърца. Никога не трябва да се изправяме, за да принудим някого да поиска нашата прошка.
Прошката е нещо, с което всеки от нас се справя по един или друг начин. Но всяка ситуация е уникална – това, което може да ви отнеме кратко време да преодолеете, може да бъде процес, който отнема на някой друг време, молитва и благочестив съвет. Каквото и да е обстоятелството, прошката е процес, който не можем да пренебрегнем, ако искаме да станем човека, когото Бог ни е създал да бъдем. Отказът да се справим с негодуванието, което ни е поставило в робство, може да ни накара да пропуснем общението, което трябва да имаме с нашия Отец.
Решете днес да намерите свободата на прощаването, без значение каква е цената
