Той е направил чудесните Си дела да се помнят; Господ е милостив и пълен със състрадание. —Псалм 111:4 KJV
Състраданието може да бъде описано със следните думи и изрази: „добросърдечност“, „съчувствие“, „чувство на дълбока любов“, „съжаление“ и „голяма загриженост“.
Първото споменаване на „състрадание“ в Библията се намира в Изход 2:6, където се казва: „И когато го отвори, видя детето; и ето, бебето плачеше. И тя се смили над него, и каза: това е едно от децата на евреите.“ Фактът, че една езическа принцеса, египтянка, беше трогната от състрадание, когато видя бебето Моисей да плаче, предполага, че тази човешка благодат не е уникална за благочестивите хора. Въпреки това, отново и отново виждаме как Бог проявява или е трогнат от състрадание, което води до действие от Негова страна към много хора.
Овцете
Следва един такъв случай: „А когато видя множествата, Той се смили над тях, защото бяха изнемощели и разпръснати, като овце, които нямат пастир“ (Матей 9:36).
Като Добрия Пастир Той има състрадание към слабите, разпръснати и изгубени овце. Тези овце бяха разпръснати от безмилостния вълк – Дявола – както ни е казано в Йоан: „А наемникът, който не е пастир, чиито овце не са негови, вижда вълка да идва, и оставя овцете, и бяга; и вълкът ги хваща, и разпръсва овцете“ (Йоан 10:12). Също така, в Исая 53:6 виждаме, че „всички ние като овце се заблудихме; всеки се отби в своя си път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.“
Той, Добрият Пастир, взима изнемощелите и малките в ръцете Си и ги носи на безопасно място. Очакването беше еврейските водачи да бъдат добри и любезни пастири. Въпреки това, вместо да се грижат за стадото, те избягаха и оставиха овцете на милостта на злия вълк.
Болните
В Матей 14:14 виждаме как Господ се смили над болните: „И Исус излезе, и видя голямо множество, и се смили над тях, и изцели болните им.“ Ако вие или ваш близък сте болни, можете да бъдете много сигурни, че Господ Исус знае за болестта. Той също е трогнат от състрадание към вас и този близък. Бъдете сигурни също, че Той е способен да изцели само с една дума от благословените Си устни.
Въпреки това, имайте предвид, че Той не винаги ще се намесва по този начин, защото има моменти, когато Той използва болестта, за да ни обучава като Свои деца. Апостол Павел се обърна към събранието в Коринт относно недостойния начин, по който ядяха хляба и пиеха от чашата по време на възпоменателната среща. Павел каза, че поради начина, по който се държаха, „мнозина са слаби и болнави между вас, и мнозина спят“ (1 Коринтяни 11:30). Евреи 12:6-7 ни казва: „Защото когото Господ обича, него наказва, и бичува всеки син, когото приема. Ако издържате наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото бащата не наказва?“
Някои болести са предимно за Божия слава, както ни е казано в Йоан 9:1-3: „И като минаваше Исус, видя човек, който беше сляп от рождението си. И учениците Му Го попитаха, казвайки: Учителю, кой съгреши, този човек, или родителите му, та се роди сляп? Исус отговори: Нито този човек съгреши, нито родителите му: но за да се явят Божиите дела в него.“ Има моменти, когато Бог получава по-голяма слава от нас, когато сме болни и отстранени, отколкото когато сме здрави и активни (разгледайте 2 Коринтяни 11:7-10).
Гладните
Господ Исус показа състрадание към гладните: „Исус повика учениците Си при Себе Си, и каза: Смилявам се над множеството, защото вече три дни стоят с Мен, и нямат нищо за ядене; и няма да ги отпратя гладни, за да не припаднат по пътя“ (Матей 15:32). Гладувате ли за физическа/естествена храна? Господ Исус ви гледа със състрадание и знае точно как се чувствате, защото и Той е бил гладен. Матей 4:1-2 казва: „Тогава Исус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И когато пости четиридесет дни и четиридесет нощи, след това огладня.“ Това беше много дълго време за Господ Исус да остане без храна! Като Човек, Той огладня след това.
Моля, обърнете внимание, скъпи читателю, че Господ Исус е напълно Човек и напълно Бог. Той не е наполовина Човек и наполовина Бог; не, не, не. Исус е изцяло Човек и изцяло Бог, и затова може адекватно да ви осигури.
Слепите
В Матей 20:34 виждаме как Господ Исус се смили над слепите: „Исус се смили над тях, и докосна очите им: и веднага очите им прогледнаха, и те Го последваха.“ Ако сте физически слепи или с нарушено зрение, моля, знайте, че Господ Исус усеща всяка ваша трудност. Докато Господ Исус ходеше тук, не мога да си спомня нито един сляп човек, който да е останал сляп в Негово присъствие, нито някой, който е призовал за помощ, да не е получил зрението си.
И все пак, има по-голяма слепота, която Той с удоволствие лекува. Това е слепотата, която засяга падналата раса на Адам. Апостол Павел се позовава на нея във 2 Коринтяни 4:3-4, където пише: „Ако нашето благовестие е скрито, то е скрито за погиващите: в които богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не им осияе светлината на славното благовестие на Христос, Който е образът на Бога.“ Приятели, тази слепота на ума е много по-лоша от слепотата на естествените очи. Нека всички бъдем като Вартимей, който призова Господа за помощ, и когато Той го попита какво иска, отговори, казвайки: „Господи, да прогледна“ (Лука 18:41).
Опечалените
Последната демонстрация на състрадание от Господа към хората, която бих искал да подчертая, е когато Той показа състрадание към опечалената вдовица в Наин. Лука 7:13 ни казва: „И когато Господ я видя, Той се смили над нея, и й каза: Не плачи.“ Може би сте вдовица или вдовец, или може би сте без баща или без майка. Може да се е случило някой, когото сте обичали скъпо, да е починал. Господ чувства вашата болка, защото Сам Той имаше добър приятел на име Лазар, който се разболя тежко и в крайна сметка почина. Четири дни след смъртта на Лазар, Исус срещна една от сестрите му, Мария. „Когато Исус я видя да плаче, и евреите, които дойдоха с нея, също да плачат, Той се развълнува в духа, и се смути. И каза: Къде сте го положили? Те Му казаха: Господи, ела и виж. Исус заплака. Тогава евреите казаха: Вижте колко го е обичал!“ (Йоан 11:33-36).
Казвам ви с пълна увереност, че Господ Исус чувства вашата болка. Той напълно разбира и ще направи нещо по въпроса. Той ще хвърли смъртта в огненото езеро и ще се отърве от нея завинаги (Откровение 20:14).
Насърчение за нас
През четирите евангелски представяния виждаме делото на състрадание и любов на Господа. Това беше проявено дори докато Той страдаше от голяма агония на кръста. Например, Той осигури и повери грижата за майка Си на апостол Йоан (Йоан 19:26-27).
Добре и правилно е ученикът да бъде като своя Господ. Лука 6:40 ни напомня: „Ученикът не е по-горен от своя учител; но всеки, който е съвършен, ще бъде като своя учител.“ „Накрая, бъдете всички единомислени, състрадателни един към друг, обичайте се като братя, бъдете милостиви, бъдете учтиви: не връщайте зло за зло, или хула за хула: но… благославяйте; знаейки, че за това сте призовани, за да наследите благословение“ (1 Петър 3:8-9).
Единомислието – умът на Господа – ще ни доведе до състрадание един към друг. „Милостите“ на Господа „не свършват, те са нови всяка сутрин“ (Плачът на Еремия 3:22-23 NKJV), и мотивът зад тях трябва да бъде любовта. Това не е любов по човешки начин, а любов, свързана в божествените взаимоотношения на Божието семейство. Божествената любов ще накара християнина да бъде нежен и смирен, и ще ни накара да чувстваме скърбите на другите, забравяйки себе си. Така Христос, без да мисли за собствения Си комфорт или безопасност, можеше да отиде там, където хората се опитваха да Го убият, за да плаче с две скърбящи сестри (Йоан 11:8,35). Нашият практически живот в християнския кръг трябва да се ръководи от факта, че сме призовани да наследим благословение. В смисъла на благодатта, която толкова богато ни е благословила, трябва да сме готови да благославяме другите, дори ако са ни малтретирали. Ако тези прости наставления бяха изпълнени, щеше да се прояви превъзходството и прелестта на Христос! Скромен, в този свят, Той винаги протягаше ръка със състрадание, движен от сърце, изпълнено с божествена любов. —Хамилтън Смит (адаптирано от Първото послание на Петър)
