Отровата на горчивината
Карикатурите, които много от нас гледаха като деца – преди много години – постоянно изобразяваха отрова или опасност като череп и кръстосани кости, което означаваше, че потенциалът за смърт е близо. Много от нас биха могли да поставят череп и кръстосани кости над сърцата си, или поне в определени кътчета на сърцата си, защото там има отровно растение. То бавно ни вреди и може да доведе до духовна смърт, поне в смисъл на нашата ефективност за Христос.
Има много ясна картина за това как отровата на горчивината е заразила и повлияла на живота на цар Саул. Той беше човек, който превъзхождаше всички останали, избран от народа и имаше Божието помазание върху себе си (1 Царе 10). Саул изглеждаше, че има всичко: власт, престиж – дори аплодисментите на хората. Но Писанието показва, че Саул е умрял като огорчен човек. Изглежда, че семената на тази горчивина са били посадени рано в живота му и той никога не е изкоренил смъртоносното растение.
Горчивината е много нездравословен отговор за всеки от нас. Тя отравя сърцето и ума, засягайки ни емоционално и духовно. В 1 Царе 13:1-14 влизаме в бойна сцена, където се провеждаха две битки:
Израилтяните срещу филистимците.
- Саул срещу началото на горчивината, която щеше да го измъчва до края на живота му.
Посадена горчивина
Саул не трябваше да влиза в битка, докато пророк Самуил не пристигнеше и не принесеше всеизгаряния на Бога. Но тъй като хората на Саул се страхуваха от врага и Саул се страхуваше, че ще загуби хората си, той взе нещата в свои ръце. Царят не видя важността да се подчинява на Божия предписан начин на правене на нещата. Бог видя това като глупав акт на бунт, който щеше да има ефект върху царството на Саул и всички негови потомци.
Поникнала горчивина
Няма запис за покаяние от Саул. Вместо това има акт на независимост в неговото преброяване, или броене, на хората му. Семето на горчивината беше посадено и първият кълн се прояви чрез Саул, който се осланяше на собственото си разбиране, вместо да признае нуждата от Божията помощ!
По-късно, в 1 Царе 15, четем как Саул отново се сблъска с война, този път с амаличаните. Тук също виждаме Саул да се проваля – да не се подчинява на Бога, като избира да пощади Агах, царя на амаличаните. Изглежда, докато четем този разказ, че гордостта на Саул го е надвила, което е довело до по-нататъшна независимост и неподчинение. Резултатът от това преживяване е, че не само щеше да загуби царството си, но тъй като отхвърли словото на Господа, той също загуби общението и съвета на благочестив човек, Самуил (ст. 10-11, 26). Семената на горчивината започваха да покълват в живота на Саул.
Горчивината нарасна
Докато проследяваме живота на Саул, виждаме как горчивината му нараства. Тъй като семената на горчивината вече бяха посадени чрез неговото неподчинение, независимост и липса на покаяние, Саул не можеше да се радва с другите, когато те се радваха. Например, когато Давид победи Голиат и хората отдадоха на Давид по-голяма похвала от Саул, друг кълн на горчивина изникна в сърцето на Саул.
Гневът на Саул към Давид нарасна, засягайки собствените мисли на Саул. В ума си Саул започна да изгражда дело срещу Давид, мислейки, че този негов верен слуга иска да завземе царството. Както виждаме, горчивината ни кара да мислим едностранчиво или небалансирано. Тя засяга мислите ни до степен, че винаги мислим най-лошото за човека, срещу когото сме огорчени. След като мисленето ни е засегнато, настъпва страх, който в случая на Саул го е накарал да крои планове срещу и дори да атакува Давид. Може да не стигнем дотам, че да хвърлим копие по човека, срещу когото сме огорчени, както направи Саул, но започваме да хвърляме обиди, атакувайки неговия или нейния характер в очите на другите.
Тази горчивина продължи да се преплита или увива около сърцето на Саул, карайки го напълно да отхвърли Давид. Ако позволим на горчивината да расте, ще стигнем до същото място в живота си, където дори не можем да понасяме да сме около човека, който е обект на нашата горчивина! Чувствата на Саул срещу Давид станаха толкова силни, че той се страхуваше да бъде около Давид и дори търсеше начини да го елиминира напълно от живота си.
Изкоренена горчивина
Въпреки че може да не стигнем толкова далеч, колкото Саул, горчивината може да има също толкова силна власт над нас, колкото и над цар Саул. Павел ни напомни във Филипяни 4:6-9 (NKJV) как да имаме победа над такава горчивина. Той каза: „Не се безпокойте за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарност, нека вашите прошения да станат известни на Бога; и Божият мир, който надминава всяко разбиране, ще пази сърцата и умовете ви чрез Христос Исус. Накрая, братя, каквото е истинно, каквото е почтено, каквото е праведно, каквото е чисто, каквото е любезно, каквото е достойно за похвала, ако има някаква добродетел и ако има нещо похвално – мислете за тези неща. Това, което научихте, приехте, чухте и видяхте в мен, това правете, и Богът на мира ще бъде с вас.“
Това е ключът към изкореняването на горчивината. Не трябва да позволяваме тази отрова да се разпространява, както се случи в живота на Саул. Божият Дух ни насърчава да „никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но само това, което е добро за необходимото назидание, за да дава благодат на слушателите. И не наскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото бяхте запечатани за деня на изкуплението. Всяка горчивина, ярост, гняв, шум и злословие да бъдат отстранени от вас, заедно с всяка злоба. И бъдете добри един към друг, нежни, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос ви прости“ (Ефесяни 4:29-32).
Не позволявайте отровата на непрощаващото сърце да се разпространява, позволявайки на горчивината да пусне корени! Изкоренете я чрез покаяние и я предайте на Бога. Всичко друго е да бъдете като Саул и да действате независимо и непокорно!
