ВЪПРОС: Каква е позицията на вярващия по отношение на използването на помазващо масло?
ОТГОВОР: Този въпрос очевидно се основава на наставлението в Яков 5:14-15 (NKJV), което гласи: „Болен ли е някой между вас? Нека повика презвитерите на църквата и те да се помолят над него, като го помажат с масло в името на Господа. И молитвата на вярата ще спаси болния, и Господ ще го вдигне. И ако е извършил грехове, ще му бъдат простени.“
Винаги е важно при изучаването на Божието Слово да се изследват стихове и части от стих в техния контекст. Нека направим малко от това накратко. Тази последна част от посланието на Яков започва в стих 13, където страдащият е насочен да се моли, а веселият – да пее. След това стиховете продължават с наставления за болния и изглежда свързват това с възможността той да е извършил грехове. Не всяка болест е пряк резултат от конкретен грях в живота на човека, знаем, но виждаме в 1 Коринтяни 11:27-32, че болестта определено може да бъде последица от грях в живота на вярващия. Когато болният е убеден в съвестта си, че някой негов грях е причина за болестта му, той със сигурност ще иска този въпрос да бъде разрешен.
По времето, когато Яков пише, Църквата на земята е била разпознаваема от хората като едно тяло. Пред Бога истинската Църква все още е едно тяло, но, за съжаление, изповядващата се Църква е разделена на хиляди деноминации и независими църкви, повечето от които са смесица от истински вярващи, изповядващи се християни и откровени невярващи. Виждаме на различни места в Новия Завет, че под ръководството на Светия Дух апостолите или техните делегати са назначавали презвитери да пасат църкви, които Господ е създавал на местата, където са проповядвали евангелието. Такива презвитери са имали духовното благосъстояние на своите местни събратя-вярващи на сърцето си. Никъде няма дори намек, че църквите са избирали свои собствени презвитери или че една църква е имала само един презвитер. Овцете никога не избират своя пастир! Властта идва от Бога.
Болният трябваше да повика презвитерите. Може да им е изповядал греха си, но това не е посочено. Важното тук е, че те трябваше да се молят над него, помазвайки го с масло в името на Господа. В онези дни маслото – зехтинът – е било обичайното средство за успокояване и лечение. Виждаме добрия самарянин да го използва заедно с вино, за да помогне на човека, който е попаднал сред разбойници в Лука 10:34. Също така, нашият Пастир използва това масло, за да помазва главите на Своите овце (Псалм 23:5).
Докато търсим изцеление от Бога, ние не презираме или отказваме лекарства. Всичко в крайна сметка идва от Бога. Нито пък маслото получава заслугата за изцелението. Човекът, който е повикал презвитерите, е бил помазан в името на Господа. „Молитвата на вярата ще спаси [изцели] болния, и Господ ще го вдигне“ (Яков 5:15). Стихът продължава да ни показва това, което намираме и в Марк 2:3-12 при изцелението на парализирания човек, доведен при Господа от четиримата му приятели. Прошката на греховете дойде първо с Господа, Който също можеше да изцели тялото и го направи. По същия начин в Яков, Господ постави по-голям акцент върху прошката на греховете, отколкото върху изцелението на болестта.
Идвайки до настоящето, виждаме бърз упадък в християнството. Как можем да повикаме презвитерите на Църквата, когато Църквата е напълно разделена почти във всяко населено място днес? Кои са презвитерите на Църквата на това място? Как станаха презвитери?
Въпреки че виждаме, че не можем да следваме тези инструкции буквално, със сигурност можем да се поучим от тях. Яков 5:16 е много полезен и насърчителен. Можем и трябва да изповядваме греховете си един на друг и да се молим един за друг. Нека направим това! Със сигурност ценим мъдри, благочестиви, загрижени, по-възрастни братя, които могат да се молят с нас и за нас, но колко прекрасно е, че те не е необходимо да бъдат официални презвитери. Дори не е нужно да са стари. „Ефективната, пламенна молитва на праведния човек има голяма сила“ (ст. 16). Илия е даден за илюстрация на този момент.
Не става въпрос за забрана на употребата на зехтин, но в този вид ситуация маслото не е по-голяма необходимост от презвитерите. Правилното лекарство, използвано с молитва, може да бъде по-полезно от зехтина. Въпреки това, като християни не искаме да вярваме в презвитери, масло или лекарства, а по-скоро в името на Господ Исус. Неговото име ни представя всичко, което Той е, и всичко, което е направил. Бог е приел делото на Своя възлюбен Син и Той с удоволствие отговаря на молитва, отправена в Неговото име.
БЕЛЕЖКА
- Деяния 14:23, 20:28; Тит 1:5; Евреи 13:17; 1 Петър 5:1-4 и на други места.
