Разбиране на библейската вяра: Какво означава да се доверяваш на Бога

Какво означава да имаш ВЯРА?

„А без вяра не е възможно да угодим на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят усърдно.“ Евреи 11:6 (NKJV)

Караме коли, ходим на лекари, сядаме на столове и влагаме парите си в банки, които често се наричат „доверителни компании“. Доверяваме се на коли, лекари, столове и банки. Това се нарича да имаме вяра в тези неща. Вярата обаче е добра само ако нещото или човекът, на когото се доверяваме, е надежден. Някои от нас са били разочаровани от определени марки автомобили; били сме погрешно диагностицирани от лекари; столовете ни са се счупвали внезапно, а банките са губили спестяванията на вложителите си. Така губим вяра, защото губим доверие в обекта на нашата вяра.

Вярата от Писанието обаче е в Господ Исус Христос, Който не само има силата, но и способността да изпълни това, което обещава. Неговото Слово е сигурно и непоколебимо, и Той говори истината. Той никога не лъже и винаги може да се разчита на Него.

Вярата е ключово понятие в Писанието. Без нея не можем да угодим на Бога (Евреи 11:6). Трябва да вярваме в Господа и да имаме вяра в Него, за да имаме вечен живот (Йоан 3:15). Понякога казваме, че нашата вяра е нашето доверие в Господа и Неговото Слово. Понякога казваме, че вярата е това, в което вярваме.

Какво е тя?

Вярата е просто да се доверяваш на някого или на нещо. Вярващите са тези, които се доверяват на Библията и на Господа на Библията. Невярващите са тези, които не се доверяват. Вместо това те влагат вярата си в себе си и в това, което смятат за правилно.

Вярата може да бъде голяма или малка, но тя не става голяма, като вярваме по-силно; тя става голяма, когато вярваме на повече от обещанията, които Бог ни е дал. Когато за първи път сме спасени, ние вярваме, че Христос е умрял за нашите грехове. Докато започваме да ходим с Бога и да изследваме Неговото Слово, научаваме, че Той ни е дал други велики и скъпоценни обещания. Докато все повече и повече разчитаме на Неговите обещания, нашата вяра расте. Нека видим какво казва Писанието за вярата.

Първо, вярата е заповядана. В Марк 1:15 Господ казва: „Времето се изпълни и Божието царство наближи. Покайте се и вярвайте в благовестието.“ Покаянието и вярата са заповядани, но не можем да вярваме, докато не се покаем.

Невъзможно е да накараш хората да повярват, като просто им кажеш, че трябва. Но е възможно да кажеш на хората, че трябва да повярват, ако искат да угодят на Бога. Например, можем да кажем на хората, че трябва да се евакуират по пътя на ураган. Но ако не вярват на метеорологичните доклади, вероятно няма да се евакуират. Така че, ако кажат: „Небето е ясно и вятърът е спокоен. Не вярвам на метеорологичния доклад“, тогава можем да кажем: „Идва буря, повярвайте.“ Надяваме се, че тогава те ще проверят метеорологичните доклади сами и ще проверят фактите, така че да променят мнението си (тоест да се покаят) и да повярват, че бурята идва.

През годините на проповядване на Евангелието съм установил, че тези, които казват, че не могат да повярват в Господа, имат проблеми, по които не са съгласни с Бога. Мога да им кажа да повярват, но те никога няма да могат да се доверят на Господа, докато не се справят с тези проблеми. Може да си мислят, че добрите дела или кръщението трябва да ги спасят. Може да си мислят, че Бог ще бъде милостив към всички, така че не е нужно да се тревожат. Може да си мислят, че няма реално вечно наказание за греха. В някои случаи те не искат да се подчинят на Господа и Неговите морални стандарти. Какъвто и да е проблемът, докато човекът не повярва на Бога по отношение на този въпрос, той няма да може да повярва, че Христос е умрял за греховете му.

Второ, вярата е постоянен характер на човека. Тя не е нещо, което днес решаваме, че е правилно, но утре можем да променим мнението си. Това може да е вярно за нашето доверие в кола, лекар или банка, но не може да е вярно за нашето доверие или упование в Господа, ако то е наистина библейска вяра.

Трябва да помним, че вярата не прави Божиите обещания надеждни. Те са надеждни, независимо дали им вярваме или не. Но когато вярваме на обещанията, те стават ефективни в живота ни. Моето вярване, че две плюс две е равно на четири, е факт, който научих в училище. Цялата вяра на света няма да направи две плюс две равно на пет. Тъй като имам пълно доверие във факта, че две плюс две е равно на четири, използвам тази истина, когато балансирам чековата си книжка. Дори не мисля дали е вярно, защото сега е част от моята система от вярвания. По същия начин съм убеден, че Христос умря за моите грехове, и въпреки че може да чуя аргументи от невярващи за обратното, никога няма да бъда убеден, че Христос не е умрял за мен. Това е част от моята постоянна система от вярвания. Тъй като вярата в Господа е постоянният характер на вярващия, аз съм уверен, че щом съм спасен, съм спасен завинаги. Не само моето спасение и вяра се основават на това, което Бог е направил за мен, а не на това, което аз съм направил за Бога, но и истината за това, което Бог е направил, никога няма да се промени.

Трето, вярата е Божие дело, което Той изисква от нас, но не е дело на праведност. В Йоан 6:28-29 Господ беше попитан: „Какво да правим, за да вършим Божиите дела?“ Неговият отговор беше: „Това е Божието дело, да вярвате в Този, Когото Той е изпратил.“ Обаче спасението не е „дело на праведност“ (Тит 3:5). Няма нищо, което можем да направим, за да заслужим да бъдем спасени. Никое дело, което вършим, няма да ни направи праведни. Но можем да се стремим да влезем и можем да изследваме Писанията, за да видим дали тези неща са така (Деяния 17:11).

И накрая, вярата е дар. В Ефесяни 2:8 Павел пише: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от вас; това е дар от Бога.“ Някои смятат, че вярата и само вярата е дарът в този стих, но аз предполагам, че спасението по благодат чрез вяра е включено в дара. В 1 Коринтяни 13 вярата да преместваш планини определено е дар на благодат, който не всеки притежава. Въпреки че тази глава не се занимава със спасителна вяра, тя се занимава с вяра в Божиите обещания, и тук вярата е дар.

Вярата тогава има много аспекти и нашата вяра не може да бъде поставена в кутия, която ограничава начина, по който Бог е работил в живота на хората.

Как се придобива тя?

Много хора се опитват да представят вярата като формула, решение или молитва. Библейската доктрина е, че няма друга формула освен необходимостта да се покаем, за да повярваме. Вярата идва чрез слушане на Бога и Неговото Слово. Йоан 5:24 записва Исус да казва: „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето слово и вярва в Този, Който Ме е изпратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“ А Римляни 10:17 ни казва, че „вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово.“ Йоан е написал своето евангелие, за да можем да имаме доверие в Господа и да вярваме: „Тези неща са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Синът Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име“ (Йоан 20:31). След това той е написал първото си писмо, за да могат тези, които го четат, да знаят, че имат вечен живот (1 Йоан 5:13). Ако не знаем, че имаме вечен живот, тогава не сме се доверили наистина на Христос или не сме повярвали в името на Божия Син.

Наблюдението, разумът и логиката са всички замесени. Светият Дух използва Божието Слово, за да осъществи чудо, наречено новорождение. Духът и Словото са работили заедно при сътворението в Битие (Битие 1:1-2; Йоан 1:1-2,14), и те работят заедно при новорождението.

Вярата включва решение, но вярата не е самото решение. Вярата може да бъде изразена чрез молитва, но молитвата не е непременно вяра. Римският стотник в Деяния 10 се молеше, но все още се нуждаеше от вяра в Господ Исус, за да бъде спасен. Някои хора молят Бог да ги спаси и да им прости, но след като Господ умря на кръста, това никога не е било правено в Деяния или Посланията. Не изглежда необходимо да се молиш за дар, който вече се предлага. Молитва на благодарност за дара би имала повече смисъл. По същия начин, Христос ни е предложил прошка и примирение. Не е нужно да го молим, но трябва да вярваме в него и да се доверяваме, че Неговото спасително дело е извършено.

Много евангелисти обичат да казват на хората как да вярват. Но библейски погледнато, ние казваме на хората какво или кой да вярват и след това оставяме Светия Дух да използва Божието Слово, за да ги изобличи за греховете им и да ги обърне към Господа, за да могат да Му се доверят. Когато работя с човек, който се бори с този въпрос на вярата, често чета пасаж от Писанието с тях и след това ги питам дали пасажът е верен, вместо да ги питам дали вярват в него. Установил съм, че повечето от нас нямат проблем да вярват в това, в което са убедени, че е вярно.

Може ли да бъде изгубена?

Спасителната вяра не може да бъде изгубена, тъй като тя се основава на това, което Бог е направил за нас, а не на това, което ние сме направили за Бога. Вярата в хората може да бъде изгубена, защото хората са ненадеждни. Вярата в небиблейски практики може да бъде изгубена, защото може да сме разчитали на неща, които не са били верни. Някои от Божиите обещания са условни, така че вярата, че Бог ще ни спаси от ситуации, които изискват послушание, може да бъде изгубена, ако не сме послушни. Но вярата в завършеното дело на Христос не може да бъде изгубена.

За да поддържаме вярата си, трябва да останем заети с обекта на нашата вяра – Господ Исус Христос. Ние оставаме заети с Него, като размишляваме върху Неговото Слово, като се молим и като общуваме с други, които Го обичат.

Има моменти, когато Сатана ни напада. В Ефесяни 6:13-18, когато той напада, това се нарича „зъл ден“, а оръжията на неговата атака се наричат „огнени стрели“. Неговите огнени стрели са съмненията, които той внася в умовете ни. Нашата защита е да вземем „щита на вярата“, който защитава цялата останала броня и се държи пред войника. Щитът на вярата не е щитът на вярването, а щитът на това, в което вярваме. Трябва да познаваме Библията достатъчно добре, така че когато Сатана повдига съмнения в умовете ни, да можем да му напомним, както и на себе си, за обещанията, които Бог е дал в Своето Слово.

Обикновено Сатана ни напада, когато сме направили нещо, което знаем, че един християнин не бива да прави. Тогава Сатана казва: „Виж, ти все пак не си християнин.“ Тогава трябва да направим това, което ни казва 1 Йоан 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Това не ни спасява отново, но възстановява нашата радост и нашето общение с Господа. Първото писмо на Йоан е написано с цел да ни помогне да поддържаме общението си с Господа и един с друг, и за да бъде нашата „радост пълна“ (1 Йоан 1:3-4). Ако се покоряваме на Господа, ако изповядваме греховете си, ако се занимаваме с Господа и Неговите обещания, и ако общуваме с други християни, които ходят с Господа, нашата вяра в Него никога не бива да се колебае.

Заключение

Вярата в Господ Исус е достъпна за всички и е необходима за спасение. Вярата не се основава на чувства или емоции, а на истината на Божието Слово. Когато имаме вяра в Господ Исус Христос и Неговото Слово, животът ни е изграден върху Скалата, която не може да бъде разрушена от житейските бури или съмненията на Сатана (Матей 7:24-25).